Имение Малефицио

Знам какво си мислите. Сам човек в такава голяма къща.

Ти пак сам как можа да кажеш такова нещо аз постоянно съм там затова : храна изчезва дори когато не си в къщата, водата се пуска сама, басейна се ползва, понякога получаваш доста високи данъци за вода, електричество и тн. Братле ти как можа да не разбереш че не си сам постоянно когато сме във ваканция аз съм там аз там живея човече *засмива се* А ти си мислиш че си сам

е... къщата е голяма... не сме се срещали?

Бързо почвам да се преобличам. Смуквам кървавите дрехи и гол до кръста разглеждам жалкия си крайник. от рамото ми стърчи само кост и нищо повече. Цялата ръка липсва.
- Мамка му! Но Ксазакс е вече подгонен към териториите на Азазел. Ако се срещнат, единият няма да со труъгне никога.
Разглеждам обгореният чукан и започвам да се обличам. после се загръщам плътно в наметалото, за да не личат липсите.

Появява се в дневната пред маса за Шах.
Разглежда 14те фигури който бе направил с магия преди няколко седмици
седемте в единия край бяха черни - форми на демони три в единия край и три в другия край на дъската и фигура на Калона в средата.
другите седем бяха в др край
три в единия ъгъл - Мел, Хриси и Ел
Три в другия Край - Джаспър, Деймън и него самия, Дред
в Средата бе фигура на Ариана Дъмбълдор, облечена в тога.

замислено взе фигурките на демоните Кабраксис и Ксазакс и ги смачка между пръстите на изкуствената си ръка. После взе още една, на демон, който Джас бе убил с огромен късмет.
смачка и нея и остави гибсовия прах да се стече между пръстите му.
После внимателно взе своята и я разгледа.... след това я постави до фигурата Ари и я придвижи едно поле напред.
Седна на стола с висока облегалка зад масичката и остана загледан във фигурите, почти без да мига

Влиза в къщата си и я оглежда. После сяда на бюрото в кабинета си и започва да пише писмо. Не сле д дълго го оставя, и отива до масата с шахматните фигури. Взема фигурката на Калона и я оглежда обстойно. Наглото , но красиво лице на полу-демонът сякаш му се надсмиваше в гипсовата си форма. Дред стиска фигурката и зачаква тя да се стрие на прах между стоманените пръсти. Внезапно спира и я поглежда подозрително. Мелиса бе жива, което предполагаше че ако Калона...
Внимателно оставя фигурката, вече покрита с дълбоки пукнатини, от страни на масичката.
Сяда отново и замислено излиза отново в двора на училището.

Влезе в дома си тихо и спокойно седна на стола пред масичката с за шах. Остана за да си почине. В ума му се гонеха картини от предишните дни. Беше като сбъднат сън... но беше прекалено късно. Бавно и методично прекара през ума всеки възможен начин да се излекува. Демонското проклятие, тегнешто над него го беше почти разрушило от вътре, но успяваше да запази позиции за сега. Все още не беше ползвал отварата от кръв на еднорог която му бе останала от младото еднорогче от гората, което бе довел в Йохай. Но магическата смърт на тялото му напредваше. Трябваше да довърши плана си. Куел'Тирас все още имаше намерение да довърши смъртоносната си задача. Ако се съдеше по странична информация, беше замислил да отвори Пролом до Ада. Но дали да се завърне или за да доведе Пламтящия Легион на Хаоса, Дред не знаеше. Предпочиташе и да не разбира.
Погледна масичката и няколкото фигури. Внимателно отстрани Деймън и Ел, след това махна Каз'Модан и Ази'Нот и ги смачка. После се втренчи в последната. Последният демон, който бе останал беше човекоподобно създание с вид на представител на древна раса, известна като Драеней. Създанието гледаше предизвикателно към групата магьосници пред себе си. Дред постави фигурата си пред тази на Мери и се замисли. Тя беше всичко за него, даже самата мисъл, че смъртта му ще я нарани накара стомаха му да се свие на болезнена топка. Но трябваше.... Всичко беше преценено до милиметър. Може би имаше начин да спаси Нея... всички.
за първи път в живота си изпита страх от смъртта. След Найтсайт буквално му се изкаше да умре, но само дългът му към Джаспър и жаждата му за отмъщение срещу Кабраксис го държаха прав през всички тези години. Но когато вече бе видял възможност да умре... разбра че е жив. изпитваше чувства, беше човек.
Усмихна се тъжно и окото му загоря в бледо червено в полумрака на старата всекидневна. Стана и пое към кабинета си. Отвори едно от чекмеджетат на бюрото си и започна да пише на голям лист. Мисли дълго, след това започна да вписва всичко, което беше решил да се разпредели след... Внимателно го нави и след това го запечата с печата на рода Дредмастър. Пъхна го обратно в бюрото си и се отпусна назад във високия стол на баща си. Артуро Дредмастър може да беше звяр, но имаше вкус към удобни мебели.
Мислите на Дредц се насочиха към Мери и скоро се унесе в приятния спомен за горещите им целувки.

Внимателно пъхнах телта в ключалката и завъртях с надежда да се получи. Ключалката естествено изщрака меко, като че туко що смазана. Вмъкнах се, но не затворих след себе си, да не би тропота да привлече нечие внимание. Запристъпвах и усетих миризма на прах и застоял въздух. Никой не беше влизал в къщата от толкова време, че едва се дишаше.
спрях в коридора и се заоглеждах, къде ли ще да е библиотеката. Ако Дред нямаше библиотека, то за какъв бяс беше мягьосник.
Размахах ръце за да отмахна една паяжина, и чух звук зад гърба си.
Обърнах се рязко и вдях две фигури зад гърба си.

*едно от защитните заклинания се включи; Дерек увисна надолу с главата в средата на коридора и зяпна объркан;*
- Ще съм ти благодарен ако не бъркаш в дома ми, Ред Акански. Какъв принц си че се прокрадваш в чуждите къщи. Добре че майка ти почина да не види този срам.
*махнах с ръка и Дерек се свлече на пода*
- Шегата на страна, Дерек. Какво търсиш в къщата ми?
*помогнах на младежа да се изправи*

Мисля че се нарича влизане с взлом
*седях на перваза на прозореца и гледах всичко, след като им се разкрих скочих и паднах до Дред*
И сега тук ли ще седим
*огледах се*

- Много се извинявам, Дред - изломотих. Бях си паднал на главата. - Исках да те питам нещо...
А здр, Елена. Много време не сме се виждали. Исках да те помоля да дойдеш с мен ама не знаех дали ще се съгласиш да влезем в къщата на Дред така
Погледанх Иридиъс притеснено и почнах да си оправям дрехите смутено*

- Ама разбира се че ще ти помогна, Ели
*погледнах я настоятелно*
*тя само е гледаше, з това се обърнах към Джас*
- Брат, ти кога дойде. Напоследък не мога да усетя къде се завираш.
*Джаспър се хилеше*

- Ама Елена я гони духът на майка й!
Опитвах се да обясня на Дред положението.
- Духът на майка й я преследва и мислех че понеже си черен магьосник и така нататък, ще се получи добре, ако помоля първо теб за помощ.
Пратих за теб писмо в Тюрай, но ми отговориха че си тук, на някаква дипломатическа работа
Погледнах Ели за подкрепа и тя само кимаше

Ми ако ще преча аз ще си ходя
*тръгнах обратно към улицата, отворих вратата и се огледах нямаше никой на улицата *
Чудя се дали престроиха онази сладкарница дето взривих
*тогава видях някакъв мъгъл*
Олеле, само не тоя пак
*скрих се в един храст*

- Дошли сте точно при човек, който ви трябва!
*доволно поставих ръце на раменете на Ели и Дерек*
- Имам лаборатория в избата, елате.
* обърнах се и дръпнах една от скобите за факли на стената; Отвори се тайна врата със стълбище*
*кихнах*
- Прощавайте, ама не съм чистил и е доста прашно.

Заслизахме надолу. Беше мрачно и доста обрасло в паяжини
- Дред, добре че не отговаряш за почистването в двореца. Това място е ужасно!
Без да искам сритах нещо, което затрака надолу по стълбите
- Това да не беше нечии череп- попитах притеснено

Предпочитам да дойда с вас и да ви преча отколкото да се срещна с ония. Все още имам спомени от както ме би с оная пръчка задето ме видя да скачам от прозореца
*влязох и затворих след тях като взех една от факлите за всеки случай*
Е как ще го правим? По едновремешния начин или по новия ...

*усмихнах се*

- Мазето ми е било крипта на семество Дредмастър преди да го приспособя. Но едва ли е череп.
По-скоро някое канче или скелетче на плъх.
*погледнах притеснено Ели; не знаех как ще реагира на цялата отврат в дома ми; наистина трябва да чистя по-четсо подземията*
- Ето! - отворих дебела двукрила врата, водеща към подземна лаборатория, осветена с факли от вечен яркозълт пламък!

Не е череп споко
*засмя се щракнах с пръсти и всичката мръсотия изчезна, дори камъка започна да свети на фона на факлите*
Майче прекалих аа
*огледах се старата лаборатория си беше същата видях Дерек*
Маиче не се познаваме. Аз съм Джаспър, викай ми Джас аз съм брат на Дред
*подадох му ръка*

- Ами мога просто да призова духа на майка ти тук.
*наведох се и започнах да чертая с тебешр символ на земята*
- Класика - пентаграма тип Тетраграматон за призоваване и назъбеният Защитен кръг.
*завърших чертежа и се изправих

Добре, как са трите имане на майка ти?

- Здрасти, Джаспър - аз съм Дерек Калахан. Ученик съм под това име, но иначе у дома ме знаят като Принц Ред Акански.
По Принцип трябваше да уча тук, докато Дред е Лорд -канцлер на империята ми, Тюрай, ама сега кой управлява?
ПОгледнах въпросително Дред.
магьосникът даже не ми обърна внимание - мърмореше заклинание и махаше с ръце над символа на пода, широк около метър и половина