Високата кула

*прегръща я през раменете и допира устни до ухото й*
Нима толкова мого значи тпва място за теб? зашо не си ни го казала по-рано?

Как защо?, Ти си наша приятелка, твойте проблеми са наши проблеми. Макар че едва ли всички щяха да реагират... адекватно.

*помисли си за Джаспър*

От тъпотия по може
*излезе от сенките*
Не очаквах точно тук да дойдете

Няма смисъл да говорим за това.
*вдига рамене и се зглежда в розовата ивица останала от слънцето на хоризонта*
И на него не му е лесно. Вече не знае кой е, едновременно е горд от постигнатото и е ужасен от силата си, което прикрива с арогантност.

*бръща се рязко*
В името на Светлината, ти какво правиш тук!?

Нищо понякога седя на покрива бях заспал и когато хипогрифът се сниши ме стресна и аз паднах за малко да се убия ...
*погледна Мери*
Ще ти се нали ... Та както и да е хванах се за парапета и ето ме тук слушам сълзливи историй как ме мразите и такива глупости

Не е предател само дето аз го гледах като се беше пребил преди няколко седмици и сега ме харесва
*потупа Бъкбийк по главата*
Хайде върви
*хипогрифа излетя, а той се качи на парапета*
Жалко че не можем да се разбираме Мери

Може би да
*засмива се*
Свадите ни са смешни
*гледаше към отдалечаващата се точка в небето*
Е щом с брат ми се обичате аз не мога да се меся. Приятели , щото ще ме мързи постоянно да се оглеждам ако сме врагове
*подава и приятелски ръка*

По тоя въпрос може да поспорим, но какво има
*гледаше изражението и, огледа Дред го нямаше*
Нещо с Дред ли

*каза си наум
^Какво да правя в такъв момент?^, седна до не и я гледаше*
Е ето още една причина да го издиря и да му видя сметката
*гледаше я*
Помисли какво ще правиш ще ти помогна ти ще го убиеш. И сигурно сега ме измами

Казвам, че сигурно ме измами да ти кажа че ти ще го убиеш
*усмихна и се*
Щом е за брата какво да правя

Е той е единственото ми семейсто и никога не ме оставял
*усмихва се*
Готов съм коршум да приема за него. Ама той явно не мисли така. Е те първа ще го доказвам
*засмива се и изчезва*

Дред се изправи на върха на Кулата и погледна фигурата на някой приведен. Създанито се обърна рязко и се озъби застрашително на вещера. Дред остана спокоен на мястото си.

- Доста време те търсих, Куел'Тирас. Какво търсиш в дома ми?
Създанието оголи зъби обърано и погледна недовършената пентаграма на каменния под.Копитото му изчегърта по камъните, докато се опитваше да скрие чертежа.
- Спокойно - Дред се приближи опря лакти на бойниците. - Вече няма значение. Знам целия план.
- Вярно? - изръмжава демонът самодоволно - Значи ще си доволен да научиш че ада скоро ще залее този скапан смъртен свят благодарение на гениялните ми...
- Твойте? - прекъсна го магьосникът със скептичен тон, - Дори за миг не съм си помислял че Ада ще прогони тук някой, който има толкова мозък в главата си, че да измъдри нещо с такъв мащаб.
Куел отоври уста няколко пъти на сухо и очите му загоряха, но Дред само махна с ръка за да го накара да млъкне.
- Също така знам, че в Ада се мъти водата. Абадон като лейтенант на Пламтящия Легион е разрешил на Калона да се присъедини в замяна на нещо. Разбрах, че помагате на Калона още щом видях пръстена във фонтана в Лондонкия Хайд Парк. Превърна се в демоничен паяк, докато се разхождахме с Мери преди време.
Куел за отстъпва назад и се опита да се изниже.Дред го погледна безразлично.
- Какво? Калона не знае ли, че си тук? Или вече идва за да ти спаси задника?
В небето се чува плясък на криле. Небесно сияние от бяла и синя светлина озарява нощното небе и двамата поглеждат. Красива Снажна фигура се приземява с тропот на покрива до тях.

Падналият Ангел втренчи тъмните си очи в Дред с лека погнуса.
- Ти ли? Как е Ариана, скапаняко?
Дред се сепна за миг от името й и промърмори леко объркано.
- Сега е Мери, Калона...
мъжът с тъните криле отметна глава назад и се изсмя подигравателно.
- Мери? Мария? Пак ли това египедско име? Има ли един случай да не си спомни за миналото си? Не разбирам, винаги си спомня това име...
Дред заотстъпва внимателно. Да спукаш от бой демон беше едно, но ангелите, дори падналите, бяха противник с нечувана сила и резистенция.А говорехме за ангел, от времето преди самия Луцифер, може би паднал почти едновременно с него.
- Винаги ли трябва да ми се месите вие, двамата братя?!
Той втренчи тъмните си очи в Дред и застрашително се оголеми пред очите му. Растеше почти с фантастични размери. Куел'Тирас се сгърчи и заотстъпва, но вещерът остана като вкопан на мястото си.
- Джаспър Спайдюд е идиот - редеше ангелът и аурата на мощта вече осезателно вибрираше във въздуха около него, - Надявах се че някой с твоето минало, Дредмастър, ще има достатъчно мозък за да не ми се мярка пред очите. Но ти не само, че го направи но и посмя да посегнеш на моята АВА!
Гръмотевица разцепи нощта и въздухът се излълни с плющене на криле. Демонични гарвани с размерите на добре гледани орли изпълниха небето над Академията. Дред виждаше как вятърът причинен от крилете им развява плаща му като в ураган. Вещерът не помръдна, но по изопнатото му лице вече се появяваха няколко капки пот. Куел'Тирас се опита да се изниже по терлици но не беше достатъчно.
- Довърши символа, демоне- изрева Калона, - Аз ще погледам едно шоу... Деца мой, хванене го.
Пръстът му безжалостно посочи вещера. с Мощни крясъци, късащи нервите, демоничните гарги се спуснаха като вълна от бясно мятащи се пера, нокти и бляскащи черни очи.
Дред събраполите на плаща си и се опита да призове цялата си концентрация.
- Locusta Pullulant!!!
Плащът се отвори и мощен облак се надигна във въздуха. Стотици хиляди дребни насекоми се изстреляха изпот наметалото като рояк. Роякът Скакалци беше египетско проклятие, което Мери бе ползвала за да защити себе си и народа си от Калона. Безумната смес от Насекоми и птици изпълни двора и мъртвите тела на оглозганата армия на Калона западаха като круши по тревата.
Ангелът стъписано гледаше как армията му се топи пред очите му.
- КАКВО!? От къде знаеш това... - той заби поглед в книгата в ръцете на Дред. - Трябваше да се сетя... тя написа Некрономикон за да победи един ангел... но не ми избяга, няма да ми избяга!
Той посочи вешера и изрева от гняв. Яснооранжево сияние разцепи мрака и сред хаоса се появиха 6 фигури.Дред изтръпна.
Това бяха демони - две тройки от еднакви демони. Дредбните, подобни на гущери или псета, четириноги демони се наричаха адски хрътки, а трите едри крилати фигури бяха Гибелни Стражи, но не дребни, туко що родени от заклинанието на Ази'Нот, а възрастни и развити екземпляри в брони и с огнени мечове.
Дребните демони-хрътки скочиха върху дред като по команда. Поразеният Некромант отскочи в странии заотстъпва под напора на хрътките. Първата, която го докопа захапа крака му и задъфка, но зъбите не можаха да прехапят стоманената протеза. Колебанието на демона, даде време на Дред да изтегли Аврора. Създанието беше разпорено като риба. Дред завъртя оръжието и обезгави втората хрътка. Златното сотрие прониза третата и тя се свлече на покрива като безполезна мърша. Вещерът се нахвърли върху тримата поразколебани Гибелни стражи. Първият удари с копито в порива, но вместо да разтърси земята, затъна в разбитите камъни и загуби равновесие. Мечът на Дред пресече демона през средата и зеленикавата слуз пръсна по другите двама. Първият се опита да направи заклинание, но Дред не можеше да си позволи да... Аврора отсече ръката на демона-заклинател и той ревна, със все още протегнат чукан от осакатения крайник. Демонът изрева, но камшик от огън го шибна през лицето и събори от кулата.
Последния заотстъпва и започна да създава огненото заклинание, което Дред вече беше срещал. Покривът пламна като факла , но вещерът използва горещия въздух за да се издигне рязко и се стовари върху демона. Създанието загуби развновесие и в следващия момент върха на Аврора щръкна от гърба му. Огненото заклинание затихна вмнезапно както беше възникнало и трупа на демона с Дред отгоре му рухна в краката на Калона.
Ангелът не отместваше очи от Дред. Чернитя и виолетовите очи се бореха за надмощие в някаква непонятна битка на волите. Накрая Калона отстъпи и се прикри зад презрително изхилване.
- Добре, магьоснико, много добре! Знаех си, че няма да се предадеш пред Гибелните стражи, но все пак... трима на веднъж.
Обърна се най-спокойно към Куел'Тирас и го попита:
- Как върви?
- Готов съм - заяви демонът и посочи символа, който беше изрисувал на покрива.
- Знаеш ли какъв е този символ, Дредмастър?
Вещерът не отместваше очи от падналия ангел и само заговори, без да мръдва в страни.
- Бих се с демони на десетки места. Вярвах че това което правиш е огромна порта, заемаща географски размери. Но точките бяха в неправа линия около земята.Но благодарение на Тоф Бей Фонг разбрах плана ти. Искаш да разцепишземята на две, така че демоните да се изнижат през цепнатината в света на смъртните.
Ангелът се сепна. Погледна убийствено Дред и процеди през зъби:
- По-лош си и от брат си. Той поне беше тъп!
Ангелът замахна и бяла светлина обля Дред. Тялото му отхвръкна като тапа и той се изтърколи през ръба. Увисна на ръкаот края на корниза и се заклати от безумно високата кула. Едва се задържа и чу гласът на Калона
- Погрижи се за него. Аз поемам от тук.
Дред се набра и се оказа лице в лице с демона Куел'Тирас. Чудовищния слуга на падналия ангел замахна и в лапата му се оформу снаряд от пулсираща гореща лава и полетя към вещера. Дред отскочи в страни и се претърколи през глава и видя как горещата лава се приземявадолу в двора и избухва силно. Обърна се рязко към демона, който повтаряше заклинанието си. В отговор Дред реагира инстинктивно. Силна струя бяло-син лед посрещна лава-снаряда и двата се пръснаха със силен трясък. И демона и вещера отстъпиха, но Дред нападна пръв. Супернова от ледено бяла светлина избухна на върха на кулата и превърна покрива и последния й етаж и прах. Парченцата се разлетяха над двора. Калона бе отхвърлен като парцалена кукла от експлозията погълнала Куал'Тирас. Объркан и деконцентриран, падналият ангел се окопити едва-едва само за да се сблъска със тичащия към него Дред.

"Невероятен залез"

"Така. Нека си направим равносметка. Намирам се тук, сред нищото. Не познавам никого, освен онзи приятен, надут пуяк, който се мисли за господар на света, щом може да прави магии. Опитва се да прочете мислите ми, измъчва се, докато спроде него скита в съзнанието ми. Освен това, Хестия, тази дърта кучка, иска да седне отново на трона си на Олимп. Колко е жалка. Изглежда не е разбрала добре, че Дионис е заел мястото й на трапезата на брат й. А за капак, моята кръв е опетнена и тайната ми колекция вече не е тайна."
Мислите бяха като буря в ума ми. Разхождах се в гората и отивах към кулата. Чух стъпки. Веднага се превърнах във вълк. Скрих се зад един храст и зачаках наострил уши. След миг видях красив, бял, нежен еднорог. И веднага я познах. Това беше малката ми Дес. Моята Дес. Уникален еднорог, който спасих при пожар. Тя беше моята най-добра приятелка, която никога не ме предаде.
- Дес? Това ти ли си?- шепнейки излязох иззад скривалището си.
- Никълъс! Радвам се да те видя.
- И аз се радвам да те видя, но какво правиш тук, скъпа приятелко?
- Дойдох да те видя и подкрепя. И да ти благодаря отново...
- Няма нужда да ми благодариш!- прекъснах създанието.
- И най- важното да те предупредя! - гласът и стана сериозен.
- Но за какво?
- Внимавай, Никълъс, много си отслабнал. Хестия почни те е оставила без магия. Арахна също влоши нещата. А идват все по- лоши дни за теб. Деметра е отвлечена, Зевс полудява, Хера се опитва да създаде фемини организация на Олимп, а Афродита го прави все по-често с Хефест. За капак Пегас се превърна във вестоносец и всеки път, когато слезе до Хадесовите владения се налага да пие поне един час след това. А и Персефона се опитва да стане милосърдна сестра и да оправи всички проблеми и да превърне семейството си в перфектно. Не само Хестия е по петите ти, Никълъс, а и Джаспър...
- Кой?
- Джаспър, момчето, с което говори до преди десет минути, също не е в изгодна позиция.
- А не! Няма да закрилям този... този... непоносим всезнайко!