Къщата на Ади и Нат ^^

Стърчах на сред полето. По принцип не се мотаех без причина. Винаги имах работа. Но от скоро положението се беше променило. Да чакаш спокойно от страни, докато други се гонеха и преслдваха създания на сянката... тов си беше като да седиш в ресторант и да гледаш как келнерите разнасят блюда, а ти не можеш да поръчаш. Това ме дразнеше и ме караше да си пъхам главата в първия възможен проблем. Обикновено обаче след като бях преследва дори самия Калона, вече бях обръгнал прекалено много. Достигах вече лимита на мощтта си и нямах сили да....
И тогава го почувствах. Някой преминаваше на близо. Огледах се и видях, че след безцелнто си скитане в околностите на академията някак съм стигнал до дома на Ади. Замислих се за миг, " какво по дяволите..." когато видях и персоната, чият аура бях доловил. Едно симпатично момиче вървеше припряно към хълма. Някак си в нейната същност долових магьосник или нещо подобно. Енергията се виеше около нея като сребриста мъгла, която долавях само аз... и сигурно и Джаспър Спайдюд, брат ми, но той не се вглеждаше в такива неща.
Помахах леко за да привлека вниманието й и се опитах да се усмихна. Пълен провал във второто

Примигнах на асреща й и се усмихмах притеснено. Опитах се да бъда дружелюбен, макар усетът ми да показваще че това момиче не ме харесва. Дори с мъгълски дрехи пак не постигах ефект с външния вид. малко беше притеснително, особено ако си свикнал с наметалото....
Прогоних мислите си за дрехи от главата и се опитах да бъда възможно най-учтив с новото момиче...
- Здравей - започнах по възможно най-тривиалния начин, - Приятно ми е... аз съм... Дред.
Съкращение от фамилията ми, много по-лесно за употреба от реалното.
Протегнах ръка и се стараех да не вземе да побегне... трябваше да се обръсна!

Личеше си от далече, че това момиче имаше високо мнение за знаничята си. Някак си ми напомняше за някого, но не можех да се сетя за кого точно. Постарах се да не я намразвам от раз. Все пак не можеш да съдиш човека по първата му реакция към теб лично.
- Вярвам, че си много надарена магьосница. - продължих с тих дрезгав глас, - Но не искам да те разочаровам. И от майстор по- майстор има.
Беше се притеснила и беше сискала пръчата си. Беше факт, който привидно бях пренебрегнал. И как иначе. Очевидно тя беше следвала учението на Ангреалите - правенето на магии, чрез помощно средство. Ако мислеше, че може да ме обезоръжи... неко опита. Моето ниво ми позволяваше да използвам магия без пръчки... макар че и аз си криех един жезъл в къщи като всеки уважаващ се маг.
- Така че извади си ръката от джоба и не ни разваляй отношенията на първа среща
- Защо си толквоа напрегната? И само аз стигам

- А на мен ми казват, че съм потаен - засмях се леко и се постарах да бъда очарователен. Ако се постараех, можех да се харесам и на инквизитор... което май бах правил в младите си години...
- Хайде спокойно, госпожице... Аз съм нещо като ментор на Йохай... на равно... добре де, мааалко по-ниско от директорката. Все пак и аз не съм за изхвърляне.
Придадох си самодоволен вид и се опитах да я разсмея. Напрежението бавно се отичаше като вода по патешкаперушина.
- Аз си казах името, госпожице... - подетнах аз, - Но товето все още не знам.

- Наташа... - замислих се аз.
Славянско? Може би руско? Или може би просто прищявка на родителите. за човек на Иридиъс, нямах право да обвинявам някого за името, дадено му от родителите му.
- Звучи приятно - промърморих несигурно. - Хубаво име... а и няма да се налага да ти викам Госпожице повече. Неще против да пробвам с нещо дребно като... не знам... Нати? Нат?

- При мен е сложно... - потърках брадичка и започнах.
- Двамат с брат ми бяхме отвлечени от семейство древни вампири - Дредмастър. След като Джаспър изгуби контрол нат магията си, се изнесе. Аз от своя страна бях много дисциплиниран и бях предразположен към черната магия. След време започнах да разбирам все повече за това какво се е случило със семейството ни, Спайдюд. Оказа се, че страховит демон е искал да се отърве от нас двамата с брат ни и да ни направи нещо като свой слуги. Аз бях отглеждан от вампири, но бях недокоснат. вярно, в последствие момиче на име Елена Куран ме превърна във вампир, понеже се оказа, че Мерилин Сантяго, била някак си обвързана с рода Дредмастър. Според идеята, тя щяла да загуби душата си, ако последния от рода Дредмастър не умре. Оказа се,че след като двамата с Джаспър сме избили целия род от кръвопийци, аз съм последния с тази фамилия. За това се пожертвах и станах... нежив.

Изслушах го.
Да ви призная, нямаше какво да кажа, а аз рядко оставах без думи.
-Значи...Значи сега си мъртъв така ли?
Погледнах го. Звучеше ми интригуващо да си мъртъв и същевременно да живееш.
-Аз не разбирам много от други свръхестественици,освен магьосниците,тоест... Все тая...
Вдигнах рамене. Реших да не се впускам в обяснения.

Усмихнах се бледо и тъжно.
- Истината е, че докато бях жив, бях не много по-жив. Винаги съм странял от другите и ме преслеваше жажда за сила и отмъщение. Исках да отмъстя за родителите си.. истинските си родители.
Засмях се леко.
- Даже брат ми твърдеше че имам проблеми с обвързването. Това е една от най-дългите и смилслени изказвания в живота си.

Потпрях се до нея на оградата и забих поглед в небето над себе си. Облаците имаха причудливи форми, които ми приличаха на нищо много особено.
- Истината е, че очаквах да се чувствам празен или да стана зъл заради всичкото зло, което понесох... но истината е, че...
Наведох се леко към нея и прошепнах съзаклятнически.
- ситината е, че ми е много скучно - имам знанията, имам силата... но нямам цел, която да преследвам!
После се засмях гръмогласно!

- Да си създам ли? - погледнах я объркано, - Е, то не е толкова лесно, в действителност. Опитвах, но обикновено като обитам, само влошавам положението. Наи-често, се оказва, че човекът на когото помагам, се сърди, че съм се намесил или се оказва, че съм избрал погрешна посока. Щом опитам да се бия за някоя кауза, се оказва, че съм използван, или че съм избрал погрешно. Много рядко съм помагал, без да се окаже, че помагам на "лошите".
Потрих ръце и я погледнах. Не знам за какво си мислеше, но в очите й видях нещо познато. В тях гореше желание за мъст.
- Какво има? Изглеждаш така... сякаш ще убиваш.

- Уви... ще ми се да ти повярвам. - кимнах загледан нагоре, - Но съм виждал всякакви хора да убиват. Виждал съм самият аз да върша невероятни неща, воден от гняв или омраза.
Погледнах надолу към нея.
- От друга страна, ти си достатъчно силна, за да победиш омразата в себе си. Но ми е интересно, ако ми споделиш повече за целта си. Все пак искам да знам... дали не мога да сритам някой задник. В чест на новоизграждащото ни се приятелство...

- Познато... - въздъхнах отегчено, - винаги се намира по някоя Кучка, която иска да дразни и съсипва нечии живот. Това е характерно за психиката на някои жени, след като станат вампри. това е нещо като поквара на душата. Има дори измерение във психологическо отношение. Обикновено става следното - момичето е превърнато, при това на сила във вампир, в последствие започва да си отмъщава от собствената си злобичка... Това единствено показва страх. Злото навстякъде където съм го срещал... е резултат от страх и безсилие. За това ако искаш да станеш наистина могъщ... трябва да си силен.!