Дворът на академията

Това е дворът на академията, където учениците се събират след учебните занятия, за се забавляват и разпуснат \ 

Когато излезе от сянката на гората, той онемя.
<Какво се е случило тук?> (мисъл)
Гледката беше ужасяваща: стените на академията бяха порутени, на места бяха паднали изцяло, всички прозорци бяха изпочупени, оцелелите стени бяха изписани  на древен тъмен език с кръв, дворът беше целият в дупки, никъде нямаше ни най-малка зеленина, някога чистите и бистри води на езерото бяха тинясали и то се бе превърнало в блато.
<По-зле е отколкото си мислех.>(мисъл)
Статуята, която той самият бе изваял от камък преди толкова много години, беше унищожена, на мястото, на което бе седяла сега имаше само купчина камъни. Завладян от неверие и любопитство той пристъпи бавно към двора, но после се досети, че това бе грешка. Нямаше нито една тревичка по поляната, всичко беше отъпкано и прашно. Той се досети, че това беше знак, че някой беше превел огромна група хора или нещо друго през тук наскоро, затова предпочете да остане скрит в тъмнината на гората откъдето можеше необезпокояван да наблюдава двора и замъка и да види кой беше сторил това на академията. Изведнъж усети как у него се надигат гняв и желание за мъст, очите му присветнаха в тъмнината, на небето се появи светкавица, но той бързо овладя чувствата си, беше се научили да не допуска чувствата и гневът му да го водят, беше пораснал. Огледа още веднъж околността и се оттегли бързо към гората, където се покатери в короната на едно от вътрешните дървета, което му  осигуряваше прекрасна видимост към целият двор и замъка и същевременно беше добро прикритие. Седна на два клона, като скръсти крака и опря гръб в дънера и загледа, докато часовете отминаваха бавно и настъпи нощ.

Видя, някакво проблясване и трясък огласи всичко наоколо. Едното крило на голямата врата бе паднало и сега на поляната застана някаква изпъната, стройна личност. В тъмнината момчето не можеше да разбере, кой стой сред мрака в това изоставено място.
<Най-накрая раздвижване!> (мисъл)
Бавно и без да направи какъвто и да е звук той слезе от дървото и левитирайки на няколко см над земята сви в дясно то дървото, на което бе чакал. Не искаше да избързва, защото не знаеше кой този непознат и дали беше сам. Реши да мине през гората и когато стигне до стената на замъка, която граничеше с нея да изненада непознатия в гръб. Когато стигна определеното място, пое дълбоко въздух и без предупреждение скочи върху мъжа на поляната. След като го бе изненадал той се възползва от няколкото секунди, в който врагът му беше изненадан прехвърли едната си ръка през врата му, а с другата извади Зевс от вътрешния си джоб и го опря в десния хълбок на мъжа пред него.
- Не мърдай, ако ти е мил живота!

Огледа мъжа пред себе си. Та това бе брат му. Усмихна се и прибра обратно оръжието си във вътрешния джоб на своето яке.
-Съжалявам, не успях да те позная братко, а колкото до мълнията, ще си призная от толкова години прекарани без магия съм позабравил какво е да се борави с тези проклетии.
Гласът му беше прегракнал от вълнението. Огледа по-добре брат си. Не се бе променил изобщо, нито изразът на лицето му, нито стилът му на обличане. Изглеждаше по нисък, но това се дължеше на факта, че Джас се беше издължил.
-Ти с какво се подвизаваше последните две години?
Огледа се, защото още го тресеше някакво чувство за предпазливост, но там нямаше никой или поне привидно.
Цялата гора беше замлъкнала след мълнията и заклинанието на Дред.
-Мисля, че трябва да намерим прикритие. Чувствам се уязвим тук на открито.

Изслуша Дред и се усмихна.
-Определено не си бездействал.
Погледна оръжието в ръката му. Това беше Посейдон, най-силното му магическо оръжие. Посегна да го вземе и отново да усети как силата и властта от оръжието се влива в него, единствения, на който му бе позволено да го ползва, но се сепна и отдръпна ръката си.
- По-добре го задръж докато успея отново да обуздая силите си. Преди две години когато всичко тук западна и всички се разотидоха нанякъде, аз поостанах няколко месеца тук и при едно неочаквано посещение на магьосници от Министерството на Магията, който явно са поддържали училището, а Мел и Мери са били просто наети за директорки. Та както и да е, дойдоха аз ... *засмя се и се засрами* малко ги нападнах. Навярно помниш какъв бях по онова време. И не след дълго пристигнаха голяма тълпа магьосници с цел да ме заловят. Тъй като не исках да си имам проблеми с държавата се предадох. След като разбраха, кой съм, какви дарби притежавам и повдигнаха някой обвинения, за нападение над длъжностни лица и някой стари провинения щяха да ме пратят в затвор за магьосници, но тъй като съм все още непълнолетен решиха да ме изпратят да се поправям сред елфите.
Аз разбира се се зарадвах, все пак това бяха знатен народ в великолепни бойни техники и легендарни лечителски умения, но нещата не се оказаха точно такива каквито аз смятах. В миналото елфите са били велик народ, но сега, как да ги опиша ... приличат на хипита. По цял ден само се разхождаха из горите, сееха цветя и дървета, общо взето неща, които не ме вълнуваха особено. Но бях принуден да седя при тях и те приеха отговорността си доста сериозно, не ми позволяваха да използвам магия, освен някой дребни заклинания, като телепортиране, левитация и др. от този род. На няколко пъти се налагаше да изпитвам здравината на техните въжета, с тях ми изсмукваха всичката сила и когато тя се регенерираше отново и така в продължение на година. После се поотпуснаха малко, взеха да ми имат доверие, вече бях привикнал да не използвам магия и така до миналата седмица, когато неочаквано елфическия град беше нападнат и се наложи да избягам оттам. Лутах се няколко дена из Париж и Лондон и след това дойдох тук и намерих тази съборетина.
Обърна се и се огледа още веднъж замъка.
- Мисля че някой е идвал тук и то не с добри намерения. Не мисля че е останало нещо то твоите неща.

-Всичко е възможно. Не мога да усетя защитните заклинания, но това може да се дължи на факта, че двете години прекарани сред елфите притъпиха магическите ми сетива.
Той се приближи до стената на замъка и погледна изписаната стена.
- Тук някой е писал руйни, при това с кръв .
Вгледа се в написаното, не нищо не можа да разбере.
-Не мисля че познавам този език, но аурата, която излиза от него не ми се струва много надеждна. Погледни, може пък да разбереш нещо от тази драсканица.
Отстъпи няколко крачки настрани, за да освободи на брат си място.

-Асгардско писмо?
Зачуди се и отново загледа стената. Не разбираше нищо, досега не бе виждал подобен вид писменост.
-Това продължава по цялата стена, мисля че го има по цялото училище, дори вратата са изрисували.
Посочи на брат си местата където имаше подобни драсканици. Всички бяха на различна височина. Не бяха свързани, имаше оставено голямо пространство между всичките.
-Отивам да проверя дали има нещо и по страничните стени и отзад.
Изчезна зад близкия ъгъл и се появи след 15 минути.
-Навсякъде има подобни драсканици. Едната странична стена е изписана цялата отгоре до долу.

-Вече не съм стария Джас, но пък ще направя нещо по въпроса.
Докосна стената, беше необикновено гладка. Извади Зевс от вътрешния си джоб.  Острието се наелектризира и той  го заби в стената и започна да я реже, както диамант реже стъкло. След няколко минути беше готов, прибра оръжието и бутна изрязаната част, тя падна навътре и се образува свод в стената.
-След вас.
Направи място, за да влезе Дред. След като магьосника влезе, Джас също се вмъкна и погледна вътре. Бяха в стария кабинет на брат му. Кабинета по Некроманство. По шкафовете все още стояха пълни бурканчета с някакви същества, но пък всичките книги липсваха.

Беше се загледал в гадориите по шкафовете и когато чу казаното от Дред се обърна и отиде до него. Успя да види последните образи от бурканчето.
- Орки!? За какво са им книги със заклинания на орки? Освен ако някой не ги е приучил да ги вземат.
Огледа помещението. Привидно всичко беше същото както преди години с малки изключения, столовете и чиновете бяха избутани в единия ъгъл на кабинета.
Огледа се и на другата страна.
-Явно са взели и катедрата ти.
Действително, цялата катедра липсваше.
-Може би, не са успели да премахнат заклинанията поставени над ключалките и са решили, че е по-добре да я вземат.
Нещо го накара да се замисли.
-Това нещо може ли да ти покаже кога се е случило всичко това?

Засмя се. И отиде до дъската, която в последствие се оказа и скривалище.
-Орките вършат това което им е заповядано, така че спокойно можем да заключим, че и този който ги е пратил не е бил доста умен.
Опъна един стол от близкия ъгъл и седна, очакваше какво ще каже брат му.
-Чудя се дали същото се е случило и с кабинетите на останалите преподаватели?Може ли Мел или Мери да са имали нещо важно?

Разрових наоколо и метнах един от свитъците в кошчето. Едва ли някой щеше да изчисти после, ама...
- Ами дай да погледнем. Честно казано, аз очаквах повече...
Затворих тайното помещение и замислено огледах стените.
- Защо ще правят това? Първо ограбват всичко, после слагат бариера, което дори не отговаря на техния стил магия. Крадат купчина книги, които можеш да си купиш в почти всяка магьосническа книжарница... и катедрата ми. Да ми вземат шибаната катедричка.
Изритаха вратата, която се разпадна, изгнила от влагата. Ама някой въобще чистил ли е някога този замък? Изглежда така, сякаш е минал поне век. Като се замися.. някой въобще чистеше ли го и когато ние бяхме тук?
Излезнах в коридора и махнах на Джас да ме последва. Ботушите ми тропаха по пода, докато яростно оглеждах наоколо. Първо стигнахме до кабинета на Мери Сантяго. Вътре беше... те молам. Същото, само че ѝ бяха оставили катедрата. Рафтовете със специализиране литература бяха опразнени.

Оффтопик: Обяд, идвам след час!

Излязох през разбитата врата на мръсния коридор.
-Не разбирам какво толкова си очаквал. Това са орки, наредено им е да вземат всички книги, защото ако ги пратят за някоя конкретна или ще оплескат нещата и няма да вземат нея или ще решат че е много ценна и може да я задържат за себе си, а това няма да е благоприятно за този, който ги е пратил.
Стигнахме до кабинета на Мери.
-Надявам се "Книгата на Мъртвите" и "Кабраксис" или както беше там да са у теб.
Влезе в помещението и го огледа обстойно.
-Мери трябва също да има някакъв тайник.
Замислих се над думите си и отново огледах стаята. Беше пълна с картини по стените, целият кабинет беше претъпкан, но пък беше уютно, макар че не бе чистено от години.
-Няма как да е зад библиотеката, защото книгите ги няма, а обикновено някоя от книгите е ключа. Възможно ли е някоя от тези картини да е ключа?
Картините бяха магически и хората нарисувани на тях имаха свобода да се движат от една картина в друга и да говорят. След влизането ни изобразените възнегодуваха и започнаха да се въсят.
-Още нехранимайковци дошли да крадат от директорката на училището. Първо онези от министерството, след това онези грозни чудовища, а сега и вие две момчета. Накъде отива магическия свят.
Останалите "хора" от картините закимаха одобрително за казаното от мъжа, който се бе скарал на момчетата.

Влезе в кабинета на Мел, след брат си.
-Не мисля че тук е имало книги. Най-много да са свили някоя и друга бутилка уиски или някой светещ вибратор.
Подсмихна се. Огледа помещението. Погледна с лека надсмешка плаката на "Дневниците на вампира".
-Досега не бях влизал в кабинетите на Мел и Мери. Не мисля че нещо е изчезнало.
Излезе от помещението.
-Ела да проверим моят кабинет. Аз водех магическите дуели. За кабинет ми дадоха огромната стая за дуелиране. Вътре имаше само магически пръчки със зададени предварително заклинания. Мисля че имах един времевърт в катедрата. Имаше и книги, но не съм ги чел.
Подсмихна се и тръгна по коридора.

-Имаше един времевърт и няколко прототипа на нови оръжия в катедрата ми. Не бяха нещо особено, но пък си ги биваше. Спомням си че направих няколко заклинания на ключалките на катедрата, така че може да се притесняваме за тях ако са я отмъкнали.
Беше вън на коридора, но когато брат му му зададе въпроса се вмъкна отново в кабинета и застана до него и загледа съвършено кръглото петно на пода точно под плаката.
-Може да е правила някакви заклинания под плаката и това да е останало от някакъв артефакт.
Прозвуча доста глупаво, но друго не ми идваше на ум.
-Или някой орк го е направил. Но с какво?