Bifrost - The rainbow bridge

**Irridius Ar. Dreadmaster** Съб Апр 05, 2014 6:41 pm

Светлината от заклинанието ми грейна отново но на поле, далеч от погледа на хората. Поле празно, зелено но важно.
Навих свитъка обратно и погледнах сериозно брат си.
- Добре, идеята е проста. Трябва да стигнем до Асгарт или както там се казва. Но вместо това ще направим друго. Ще говорим с този, който вижда всичко. Пазителят на пътя между световете - Хеймдал. Обаче не е толкова лесно, колкото звучи. Ще се наложи малко да поработя над това и очаквам да ми съдействаш.
Огледах тревата наоколо и подхванах малко уморено:
- Когато северен герой или войн умира, за него идва Валкирия, която да го прибере. Валкирийте идват на летящи коне, по пътя на Дъгата, за който ти говорих. Значи трябва да има нещо кат запушена тръба към този път, щом той е отварян веднъж. Поне аз си го представям така, това е само теория. Но се налага да я ползвам, защото не ми се умира, за да чакам Валкирия да дойде.
гледах се наоколо и въздъхнах:
- Виждаш ли нещо, което може да помогне? Знак, следа, нещо като магическо петно останало от миналото?

**Соларис Дредмастър** Съб Апр 05, 2014 6:48 pm

-Хаймдал? Ще ни е малко трудно да изкопчим нещо от него при положение, че е верен до смърт на господарите си.
Огледах се, всичко беше толкова ... ами зелено.
-Трябва да има няколко точки,с който Бифрост да може да се свърже , тук на Земята. Ако не греша, в момента сме някъде на Скандинавския полуостров. Тук определено трябва да е една от тези точки.
Принципно "точката" беше огромен каменен кръг, с диаметър от около 5 метра с асгардски руни по него.
-Ако щеш вярвай, но да открием "точката" е най-лесното, трудната част ще е да убедим Хаймдал да ни телепортира.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Съб Апр 05, 2014 6:59 pm

Почуках се по главата:
- Няма да го караме нищо да прави. И ще ни помогне защото е верен на Один, не на Локи. Само на някой, който няма никакво чувство за хумор и общо взето си кисне на мястото 24/7 можеш да имаш доверие, че не работи за Локи.
Огледах тревата. След толкова години като нищо крайъгълният камък на връзката с Байфрост можеше да е разбит, отнесен или дори заровен. Обаче си беше там. Грубо издялано парче гранит, изгризано от ветровете и дъждовете.
Стигнах до него и махнах на Соларис да се приближи.
- Ето ти го, сега имаме нужда от малко помощ.
Това устройство, подобно на всички останали подобни, беше здраво, солидно и се захранваше с гръмотевица. Добре, че заклинанията свързани с мълнии бяха познати и лесни за научаване. Поставих ръце на камъка и се напънах.
Избледнелите руни засияха в ярко синкаво сияние и после с гръмовен тътен, над камъка се отвори дупка. Като тънко късче от друг свят, лист, отвор между два свята. Като отварянето на мембраната на клетка, за да проникнеш в нея с игла.
Нанизах се вътре, следван от Соларис. На това място... ами приличаше на съня на някое момиченце, дето обича еднорози.
Празно пространство и дълга пътека, сияеща в цветовете на дъгата, дълга от хоризонт до хоризонт, само дето нямаше хоризонти. Започваше от мъничка точка в космоса и продължаваше покрай нас до друга такава точка.
- Ей това е Моста на Дъгата. Кой е брат ти, а?

**Соларис Дредмастър** Съб Апр 05, 2014 7:05 pm

-Брат ми е велик,бе.
Потупах го по рамото и гледах да не си позволявам да гледам извън пътеката, защото иначе щях да повърна.
-Писна ми да измъчвам крачката си.
Извадих от вътрешния джоб на мантията си една бутилка вода. Излях водата на пътеката и я докоснах с пръст. Водата започна да става повече и повече докато не се издигна високо и придоби формата на два коня. Единия бял с жълта грива, а другия черен отвсякъде.
-Постарах се да уцеля и цветовата гама.
Възседнах белия кон и зачаках брат ми да направи същото.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Съб Апр 05, 2014 7:14 pm

Огледах конете. Хидромантиката беше сериозна магия, а най-доброто, което можех да постигна от нея беше Crushing Wave и Water Elemental заклинания. Покатерих се на черния и подметнах:
- Извади Зевс, аз ще извадя Аврор, ще си сложим крилати шлемове и нагръдници с гърди и изкуствени плитки. Ще минем за две Валкирии и никой няма да ни усети.
Трябваше да е шега. Но не се получи баш.
- Обаче ще говорим само с Хаймдал. Ако се изцепим пред Один, ще има такова триене на сол по черепа, дето не сме го и сънували. После ще иска да идва, а знаеш, че не можем да работим с друг човек. Ние едва изтърпявахме Мел а тя дори не беше владетелка на собствените си пликчета.
Пътят се оказа доста дълъг. Е, пространство между светове, какво да го правиш. Но стигнахме. Беше високата каменна кула, на чийто връх стърчеше в златна броня великан, пред когото дори пичовете с птичи вид от Олимп щяха да приличат на Дани Девито до Арнолд Шварценегер. Беше толкова непоклатим и неподвижен, че приличаше на каменна статуя. Но никой не може да направи каменна статуя с мазна кожа.

**Соларис Дредмастър** Нед Апр 06, 2014 6:30 am

Слязох от коня си и се огледах. Точно пред портите на високата кула имаше две статуи на бойци направени от гранит и тъй като нямаше къде другаде да вържа белия си жребец, го вързах за гранитното копие и подканих брат ми да стори същото. След като и неговия кон беше вързан. С общи сили бутнахме двете крила на високите порти и влязохме в кулата. Вътре нямаше нищо само стълби към върха на кулата където се намираше Хаймдал. От ърха на кулата вървеше път към Асгард.
-Сега ще стане интересно. Този път ти ще водиш преговорите, точно с тази чернилка с оранжеви очи и твърд британски акцент не мисля че ще мога да се справя ... разбира се що се отнася до разпитването.
На лицето ми се появи дяволита усмивка. Наистина мислех, че ще мога да се справя с Хаймдал без особени проблеми ако се стигнеше до там.
Вървяхме нагоре по стълбите, които отново не бяха съобразени с размера ни, а на всичкото отгоре от време на време се срещаха и места, на които липсваха по 1-2 места.
-Едно свястно стълбище да нямат.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Нед Апр 06, 2014 7:39 am

Вдигнах рамене и изгледах Хаймдал. Не личеше да ни е забелязал. Стърчеше си и зяпаше на далеч, сигурно виждаше чак в дупката на геврека, защото беше адски съсредоточен.
- Ъм, Хеймдал? Сър Хеймдал? Господин Хеймдал?
- Какво? - попита той толкова внезапно, че се стреснах. Не личеше да е въобще заинтересован от присъствието ни.
- Ами такова...
- Знам - изпревари ме той, - Аз съм Вечният Страж. Виждам всичко, което става в деветте свята. Видях ви какво правехте, на къде отивате и какво сте намислили.
- Чудесно, значи ще ни кажеш къде е Локи.
Тук Стражът замълча. Трудно ми беше да преценя дали ме слуша още. Двамата с Соларис мълчахме в чакане, докато внезапно Стражът не проговори:
- Ако Локи е този, когото търсите, не ви остава нищо друго освен да се върнете по пътя и стигнете до Свартелфхайм. Сред Сенчестия свят на Елфите, ще стигнете до самия Локи и до неговите съюзници. А сега вървете.
И пак изключи. Този беше по-бърз в изказванията си от Зевс. Може би за това и гръцките богове мразеха Северните си братовчеди. Тези бяха съвсем различна класа.
- А Один не трябва ли да знае за заговора на осиновения си син?
Хеймдал продължи да мълчи още. Сериозно се замислих дали не трябва да му сменят операционна та система, защото за страж на Вселената беше адски бавен. Влачеше по лошо от Vista на Lineage.
- Один спи своя сън и не бих го притеснявал с това, което върши Локи. Закачките на бога на лъжите не е причина да будим Бащата на всичко.
Примигнах озадачено. Ако краденето на чук, контролиращ бурите, беше просто шегичка от страна на непослушния принц, то аз щях сериозно да преразгледам възгледите си относно Мелиса. Пред Локи тя изглеждаше като миличко девойче с малко разхлабен характер.
Погледнах брат си и махнах през рамо:
- Дай да си ходим, Стражът не обича да го прекъсваме, когато си върши работата.

**Соларис Дредмастър** Нед Апр 06, 2014 8:38 am

-Поне получихме това, за което дойдохме.
Погледнах отново към Хаймдал. Какво толкова го беше спекло. По цял ден само седи и гледа накъдето му падне. Но пък е полезно да знаеш какво мислят и вършат всички.
-Ще вървим ли да търсим Локи?
Изведнъж ми просветна и се обърнах отново към стража.
-Хаймдал ... Тор изобщо знае ли, че Мьолнир липсва?

**Irridius Ar. Dreadmaster** Нед Апр 06, 2014 9:53 am

Огромният мъж дори не си направи труда да отговори. Поне не веднага. Това беше интересното при него. Той не реагираше веднага, а щом реагираше, се чувстваш, сякаш не се отнася до него.
- Тор не се интересува от всичко, което прави брат му.
И замълча отново. Омръзна му да ни търпи. Сега щеше да мълчи като пън за следващите сто години или нещо такова.
Погледнах брат си и поклатих глава:
- Съмнявам се Тор да се интересува от ставащото наоколо. Може би си седи на задника някъде там и си мълчи, вместо да признае на баща си, че са му свили чука

**Соларис Дредмастър** Нед Апр 06, 2014 10:07 am

-Добре ... Давай да се махаме от тук. Компанията е прекалено потискаща.
Обърнах се и тръгнах надолу по проклетото стълбище. Все още не бях слязъл повече от 5 стъпала когато се сетих.
-Откъде ще минем, за да отидем до Локи? Нужно ли е изобщо да слизаме или ще се възползваме от ...
Кимнах към Хаймдал.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Нед Апр 06, 2014 10:22 am

Метнах един поглед назад към Хаймдал и после поклатих глава:
- Няма смисъл. Той е непоклатим от мястото си и въобще няма да си мръдне и пръста за да помага на хора от Земята.
Поехме надолу по Моста между световете на двата изкуствени коня. Беше си жива мъка да се чудим става:
- Имам предвид - продълих аз с недоволно изражение, - Как така крадат толкова страховит чук и на абсолютно никой не му дремем, че това се е случило? Ако аз взема от го нещо непременно ми се опява месеци наред. Опитах всичко по силите си, но непрекъснато получавам едно и също. Ако Хаймдал е решил да дава поучение на Тор като не му казва къде е чука му, защо самия Тор нищо не прави по въпроса. До сега да е обърнал деветте свята и да ги е изтръскал за тоя чук. Какво очаква?

**Соларис Дредмастър** Нед Апр 06, 2014 10:28 am

-Да, но ако някой разбере, че чука не е в него, генерала на армиите в Асгард е загубил единственото оръжие, с което може да си служи.
Обърнах глава и погледнах кулата докато се отдалечавахме.
-Тук нямаше да остане камък върху камък. В случая Тор има два проблема: единия е че чукът, без който не може да се бие и да лети не е него и другият е че ако се разчуе Асгард може да бъде нападнат и тогава ще не ще трябва да си седи на задника и да чака развитие.
Подсмихнах се.
-В момента великия Тор, зависи от нас. Сигурно вече знае, че ние сме по следата на неговия чук и те уверявам че се надява начинанието ни да успее.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Нед Апр 06, 2014 10:42 am

Направих физиономия и въздъхнах:
- Браво, бе, значи сме бог и прочие, а като се оплеска нещо, кой чакат да оправи нещата. Някой си.
Поклатих глава. Нямаше никаква логика да е толкова потайно всичко. Асгарт можеше и да е заплашен, ако се разчуе, че Мьолнир го няма, ама още по-зле щеше да бъде, ако някой нападне и открие същото. Ако пък мира се осланя само на едно парче желязо с дръжка, значи боговете са по-големи идиоти дори от колкото подозирахме.
- Свартелфхайм.... така ли се произнася това? Ако си спомням от часовете на Мерилин, става дума за Света на Сенките, където съществуват само астрални форми на елфи. Защо Локи се е заврял там?

**Соларис Дредмастър** Нед Апр 06, 2014 10:48 am

-Не мога да кажа.
Продължавахме да яздим, кулата вече отдавна се бе изгубила зад нас. Сега имах странното чувство, че някой ни наблюдава постоянно, може би Хаймдал искаше да види как ще се развият нещата. Все пак при неговата скучна работа, трябваше да разнообразява някак.
-Елфите имат проблем с Асгард от много хилядолетия. През последната война между елфите и асгардците бащата на Один е взел най-силното ми оръжие и е наредил тяхното изтребване. Сега са останали само няколко кораба останали из цялата вселена. Както винаги главните предводители са живи и мисля че Локи е при тях.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Нед Апр 06, 2014 11:12 am

Замислено се чудех какво толкова интересно би могло да се случи. Мечът на Один, Odinsword, наричан от древните Трифинг, Секача на Великани, беше легендарно оръжие. Само Один можеше да го носи, както Мьолнир при Тор. Май всеки северен бог си беше направил оръжието да може да си го носи само той, за да не си ги грешат. Или за да не си ги крадат един на друг. КОй ги знае - боговете не старееха, не порастваха и съответно - не поумняваха, така че мъдростта им се изчерпваше до където са стигнали преди да приемат безсмъртитето си. Предполагам, че това беше причината, хората да са толкова голяма работа. Те се приспособяваха.
Примигнах озадачено към брат си при последните думи, произнесени от него:
- Как така няколко кораба? Какви кораби?

**Соларис Дредмастър** Нед Апр 06, 2014 11:27 am

Засмях се, брат ми недоумяваше.
-Като чу "тъмни елфи" ти какво си помисли. Хипита с черно чувство за хумор. Тъмните елфи са извънземна раса от корените на "Вселенското дърво", те са един от трите най-стари народи в деветте светове. Те са зли, но много силни и изобщо не са за подценяване. Името им идва от факта, че са дългоухи, белокожи копелета. И като извънземни се придвижват през вселената с космически кораби. Общо взето са като хората, смъртни, но са изключително хитри. Онова оръжие, което споменах, че Асгардците са им отнели , е нещо което мъгълите наричат "нанотехнология". Милиарди малки частици, които при допир с генетичния код на "елфите" взаимодейства доста бурно, но пък им помага ... можем да кажем че прави анаболите и стероидите да изглеждат като бонбонки "Тик-Так".
През времето прекарано сред елфите бях научил доста за различните видове елфи. Това бяха единствените, които всъщност не са елфи, но се числят към тях заради външния си вид.
-Те са глуповати, жадни за кръв същества. Искат отново да се докопат до оръжието си и да унищожат Асгард и да превземат Митгард, което всъщност е Земята където ние живеем. Не знам защо но всички са хвърлили поглед на нашата малка планетка. Но това че нашата планета привлича елфите не е никак странно имайки на предвид, че оръжието им се намира при нас, като под "нас" имам предвид на нашата планета.
Аз знаех къде се намира тайнственото оръжие.
-Виждал съм какво причинява на умовете на хората. По-добре да си стой заровено и никога да не бъде открито отново.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Нед Апр 06, 2014 11:34 am

Свих вежди в навъсено изражение.
- Ама и това нашата планета е една. Всеки дето мие от там и мушне нещо вътре. Имаме повече тайни на квадратен километър, от колкото сардини в консерва.
Заоглеждах празното пространство наоколо.
- Ами като е такова положението, как ще намерим елфите? Мислех, че си живеят в техния си свят. Ако Один им е пръснал дупетията из вселената, къде ще търсим Локи?
Погледнах назад, сигурен, че Хаймдал е знаел за това, но си е мълчал като пън. Зачудих се дали да не му покажа среден пръст, но можеше и да не постигне резултат, ако не видя физиономията му. Особено като знам, че тя няма да се промени от това, което ще направя.
- Има ли нещо като пристан, където се събират тия вампироподобни шемети? Нещо като щаб квартира на оцелелите от Одиновата гавра?

**Соларис Дредмастър** Нед Апр 06, 2014 11:47 am

-Те не са го оставили на нашата планета, бащата на Один решил да го остави при нас, защото сме слаба раса и по онова време не сме били запознати с всички тези глупотевини, които са се случвали и още се случват из вселената.
Поправих брат си. След въпроса му се зачудих.
-Не съм сигурен. Преди много години са имали планета, но ти самия знаеш че Байфрост не е просто пътека между световете, ако остане концентрирана прекалено дълго върху една планета, кара ядрото и да прегрее и я унищожава от вътре навън, като бомба. Така че сега нямат планета. Аз не съм сигурен дали знаят, че са няколко кораба, имам в предвид, че по-време на великата война някой от по нисшите генерали дезертирали заедно с своите хора и се разположили в най-тъмните и мръсни дебри на вселената, за да не бъдат застигнати от гнева не предводителите им, на които също им се отдало да избягат оставяйки хората си на заколение.
Конят ми взе да се изморява затова от галоп преминах в лек тръс. Вече трябваше да се приближаваме към мястото откъдето бяхме влезли в "тунела".
-Затова не мисля, че се събират. Разбира се ако успеят да се докопат до онова, което се намира на Земята отново ще се обединят за един последен атентат срещу Асгард. Хубавото, е че Хаймдал ни даде точното измерение, в което се намира Локи. Това значи, че там трябва да се намира единия от бойните им кораби. Да знаеш някоя планета в това измерение, на която се събира цялата пасмина и утайка на вселената?

**Irridius Ar. Dreadmaster** Нед Апр 06, 2014 11:54 am

Бавно заклатих глава:
- Астрономията не ми е силната страна. Предполагам, че ще се наложи да посегна към ресор, който не ми се иска да посягам. Спрях коня си и се заоглеждах.
- Хаймдал ни насочи насам, но ще ни трябва по-точна насока.
Огледах се насам натам и въздъхнах:
- Ходи ли те до Йотенхайм? Защото това е единственото място където бих търсил Амора, Чародейката. Тя е работила толкова пъти с Локи, че би трябвало да му има телефонния номер или нещо такова.

**Соларис Дредмастър** Нед Апр 06, 2014 12:00 pm

-За телефонния номер не съм сигурен, но може да знае разположението му.
Спрях коня до този на брат ми и се подсмихнах.
-Разбира се, че ще дойда. Все още сме на половината път да разгадаем тази глупост.
Обърнах коня и го подкарах в обратна посока, както направи и брат ми.
-Ти води не съм много запознат с междусветовните пътища.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Нед Апр 06, 2014 12:08 pm

бях доста омърлушен. Положението се усложняваше повече от задача с осем не известни в китайско училище.
- Ами то и аз не съм много на ясно, но предлагам, просто да поемам в посоката, към която ти се види най-студена. Може да отнеме доста време обаче. Така че дай да се вдигаме, докато не ни е паднало кръвното.
Байфрост имаше много положителни страни, но интересния пейзаж при пътуване не беше едно от тези положителни качества.
Йотенхайм обаче си беше там. Голяма ледена порта в края на пътя. Май за това изобразяваха вселената като дърво - поемаш по единия клон или корен и оставаш няма къде да сгрешиш.
- Аре, влизаме.

**Соларис Дредмастър** Нед Апр 06, 2014 12:14 pm

-Давай да влизаме писна ми от тая пътека. Още малко и ще повърна.
Отворихме портите и веднага ни лъхна леденостуден въздух.
-Мисля, че трябваше да си вземем зимните мантии.
Подсмихнах се, но зъбите ми тракаха от студ. Докоснах мантията си и тя веднага се промени. От дълга копринена мантия, се превърна в наметало от кожа на полярна мечка. Обгърна ме целия, дори качулка си имаше.
-Перфектно, вече съм готов да влизаме.
Престъпих първи прага на огромната ледена порта и се загледах. Всичко беше в лед и сняг. Останките от унищожен леден дворец се различаваха в далечината.
-Къде е тази твоя позната?

**Irridius Ar. Dreadmaster** Нед Апр 06, 2014 12:21 pm

Обаче не би. Едва бяхме влезли и се готвехме да се плъзнем наоколо като мравки, когато се чу непоносим рев и два гиганта с размери, на които би завидял и Хаймдал се появиха. Ченето ми увисна.
- Имали са си пазачи. Ама че сме загюри...
Стиснали копия дълги поне два пъти колкото нас с Соларис, огромните синекожи войни ни се нахвърлиха.
- Избираш си един и го съсипваш, ок?

**Соларис Дредмастър** Нед Апр 06, 2014 12:31 pm

-Какво по дяволите!
Едва бяхме затворили огромната порта и ни наскачаха като молци на светлина от лампа.
-Предусещам, че днес редиците на ледените великани, ще намалеят драматично.
Очите ми просветнаха, разперих ръце, за да отхвърля тежкото наметало назад и да освободя ръцете си, в които припламнаха две малки огънчета. Видимо изплашени от огъня, великаните започнаха бавно да отстъпват назад, като погледите им бяха приковани в пламъците, сякаш бяха хипнотизирани. Направих няколко бързи крачки и докато се усетят вече бях под краката на единия, балък. Вдигнах ръцете си нагоре като обединих двете пламъчета в един по-голям. Огънят избухна от ръцете му като обединената мощ на няколко горелки. Единият великан отстъпи, а другият бавно се топеше в пламъците, в които се намираше, височината на огъня достигаше до над 2 метра над главата на великана.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Нед Апр 06, 2014 12:42 pm

Аз от своя страна прие по-енергоспестяващ метод на действие. Бръкнах под наметалото си извадих неугледна на вид манерка. Отворих я и заизливах силно миришещ алкохол от него в устата си. Издух бузи и задържах, докато запуша бутилката. Свободният Великан вдигна копието си за да набучи Соларис докато той приключваше пиромантското заклинание, когато изненадах бълхомозъчния безобразник.
Освободих струята джуджешки алкохол, която от допира с кислород и топлината на тялото ми се превърна в застрашителна струя от пламъци, която обгърна противника ми. Създанието беше едновременно източник на минимални количества вода, заради топенето си и беше облят в горивото. Огромният пламтящ войн от леден премина в огнен великан за последно, преди да рухне на земята и да замре в дребна пушеща и още припламваща тук-таме купчина.
- COQUO es magister in uno gradu remissionis ignis spiritus!
Заклинанието беше малко излишно, но предпочитах да добавям излишен шум, за заблуда в случай, че някой копираше уменията ми.
- Джуджешка ракия - обявих на висок глас със смес от самодоволство и облекчение, че ни се размина почти без изцепки, - Главоцепът, най-страшния алкохол в деветте свята! А те седнали с мълнии да ги плашат.

Sponsored content

Bifrost - The rainbow bridge

Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge