Самотната Планина

**Соларис Дредмастър** Сря Апр 09, 2014 5:47 pm

Самотната Планина беше едно възвишение високо около 4000 метра, тупнато по средата на едно поле недрата на планината бяха богати на злато, сребро, скъпоценни камъни от всички видове и митрил. След като джуджетата от рода на Дурин откриват какви богатства предлага планината те се установяват тук и така сътворяват най-голямото и най-богато джуджешко кралство. Пред града на джуджетата хората правят града Дейл. Между двата града се води силна търговия и това прави Дейл в търговски център сред градовете на хората. Където се предлагат само най-прекрасните бижута и най-добрите играчки правени някога.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Сря Апр 09, 2014 6:01 pm

Получи се силен трясък и заклинанието с неодобрение се подчини. Вместо да се телепортираме обаче, заклинанието сякаш се изкриви и ни изплю на ръба. Приземихме се на крака и направихме няколко крачки надолу по склона. Магията зад гърбовете ни направи нещо като Толюлюм и изчезна.
Изправих се и погледнах свитъка. Пергаментовият лист се беше сгърчил и изсъхнал, и сега се рошеше като кора за баница в ръцете ми. Изглежда му бях видял сметката, този път за винаги. Метнах парчетата зад гърба си и отупах ръце. Можех да си напиша нов свитък за около половин час.
- Така, тук сме. Сега влизаме... макар че ще трябва да кажем на стражите и да искаме аудиенция като хората. Не искам да стане някоя изцепка. Че ти почна да шиеш отворите на хората, все едно си храбрия шивач от приказката.

**Соларис Дредмастър** Сря Апр 09, 2014 6:22 pm

- Моля те не ми напомняй.
Махна с ръце пренебрежително. Тръгнахме надолу по склона.
- Писна ми да се занимавам с кралски особи, богове и мълчаливи негра.
Тръгнахме към огромната порта в планината. Портата беше от чисто злато, обсипана със скъпоценни камъни, които блестяха като звезди в тъмнината. Портата беше отворена. Отпред пред нея имаше цяла рота джуджета, готови за бой.
- Помни, ако имаш нещо ценно не го показвай вътре когато сме пред Трор. Преди много години е бил мъдър и добър крал. Но скъперничеството го е обхванало в своите пипала и не го пуска. Жаждата му за злато и скъпоценности е замътила старият му ум. Ако види нещо, което иска ще ни прати зад решетките.
Стигнахме до портата. Джуджетата ни направиха знак да спрем и едното от тях се приближи.
- Добър вечер, господа! Какво ще дирите в нашият прекрасен град.
- Искаме аудиенция с великия крал Трор.
- Не може просто така да изникнете от никъде и да искате аудиенция с краля. Живеем в несигурни времена. Не можем да ви пуснем.
- Трябва да ни пуснете, въпроса е много важен и се отнася до защитата на града.
- Какво за нея?
-Това мога да кажа само на краля. Затова отстъпете и ни пуснете.
Понечих да тръгна, но около двайсет копия се насочиха към нас.
- Или не.
Дочухме стъпки зад нас. В далечината съзряхме фигура на човек облечен в наметало и островърха шапка, държеше дълга тояга, на която се подпираше. Явно не бързаше за никъде, защото вървеше съвсем бавно и от време на време се спираше и се оглеждаше. Когато се приближи към нас го познах и се усмихнах широко. Скочих и прегърнах непознатия.
- Гандалф, слава на боговете!
- Какво те е довело толкова далече от елфическите села, млади момко?
Той ми се усмихна и намигна. След това се направи на сериозен и се приближи към стражата.
- Искам да вляза в града.
- Гандалф ... не мога да те пусна без да говоря предварително с краля. Ще се наложи да почакаш до утре.
- Нима ще накараш един старец да чака цяла нощ, краля ти да се наспи.
- Не, но ...
- Какво но, нима гостоприемството на джуджетата вече се е загубило до толкова, че оставят старци като мен и млади момчета като тях да седят на студа, за да се наспи кралят им.
- Не ...
- Тогава настоявам да ме пуснете веднага.
- Но ... Оооо ... добре, пуснете ги. Ти отговаряш за тези младоци Гандалф.
Старчето се обърна и ми намигна. След това влязохме в града на джуджетата.
- Гандалф, това е брат ми, говорил съм ти за него, когато идваше в селото. Иридиъс мисля че знаеш коя е тази особа.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Сря Апр 09, 2014 6:41 pm

Устата ми зина като на дебил от филмчето за Флапджак. Смес от неверие и силно недоумение, със сериозно количество от Are you fucking kidding me и не по-малко Dafuq did you just say?
- Познаваш Гандалф? - изръсих ядосано, - Гандалф Сивия, трети по ранг преди Саруман Белия? И не ми казваш?
Приближих се до високия сивокос магьосник и се поклоних.
- За мен е чест да се запозная с вас, сър. Може да ви се стори малко нахално от моя страна, но може ли да взема жезъла.
Гандалф Сивия, магьосник от вътрешния кръг, беше напълно сразен от думите ми. Просто се подсмихна, сякаш бях дете и ми подаде пръчката. Дългата, брястова тояга, беше могъщо оръжие само в ръцете на своя собственик. Но на мен не ми трябваше жезъла на могъщ магьосник.
Вместо това го разгледах внимателно, стиснах го с две ръце и изневиделица дръннах брат си по главата, като се чу кухия звук, познат от някой комедийни предавания.
- НА ти, познат на световни магове и любовник на елфки - измърморих, като подадох жезъла на тресящия се от безмълвен смях Гандалф.

**Соларис Дредмастър** Сря Апр 09, 2014 6:50 pm

Разтърквах главата си. Отдавна не бях изпитвал това чувство. Не мога да кажа, че се подразних, но удара върна много спомени.
- Запознахме се когато ме доведоха в селото на елфите, той ме научи да не бъда толкова прибързан и глупав, за да не се налага отново да "ям" жезъла, но ...
Старчето се заливаше от смях.
- Виждам какво имаше предвид когато се оплакваше. Но оттогава доста помъдря.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Сря Апр 09, 2014 7:39 pm

Ченето ми висна още веднъж.
- Искаш да ми кажеш, че той е причината да ти дойде акъла в главата?
И като си представих бройката жезли, които бях загубил, в главата му, че ми дойде да се гръмна. После портата зад нас се отвори, преди да успея да направя хаплива шега за гей звученето на "ям жезъла".
Вътрешността се разкри пред нас. Джуджетата имат много положителни и отрицателни качества, както и хората, но за разлика от тях, отрицателните им черти бяха насочени към всичко, което не е камък. Бяха така изработили и изгладили вътрешността на планината, че още с първите крачки във вътрешността на планинската крепост, бяхме застреляни с пищната изработка на естествени орнаменти, постигнати повече със усилията на планината, от колкото на обитателите ѝ. Няколко коридора и бяхме пред тронната зала.
И то каква тронна зала - Тронът в центъра, до който се стигаше по един единствен път, като мост между вратата и трона. А отдолу - бездна, пълна с толкова сталактити и сталагмити, колкото можеше да понесе човек. А няколко сталагтони създаваха впечатляващи колони, които всеки човешки архитект и крал биха убили да имат.

**Соларис Дредмастър** Чет Апр 10, 2014 2:58 pm

Всичко беше толкова великолепно, че не спрях да се оглеждам. Беше късно за това, нямаше почти никой по пътищата и коридорите вътре в замъка. Гандалф явно познаваше мястото добре, защото след като видяхме тронната зала, която беше празна ни отведе в нещо, което приличаше на кръчма. Седнахме на една маса в ъгъла и той поръча нещо. След няколко минути една джуджешка девойка, която ако не бяха плитките и бих сбъркал с войн, донесе две халби бира, за Гандалф и брат ми и една чаша портокалов сок за мен. Погледнах Гандалф многозначително и после чашата.
- Млад си да пиеш още.
Примирих се и засърбах сока, които между другото беше доста добър.
- Тази вечер ще отседнем тук, защото както разбрахме от онова не толкова любезно джужде на портата, кралят спи и няма да е много добре за вас, младоци, да наручите съня на краля, колкото и да е наложително. Между другото какво ви води насам?
Погледнах брат си и му направих знак с поглед той да разказва, защото аз имах пълно доверие на Гандалф и нямах никакъв проблем да разкажа всичко на стареца, но тъй като с Дред не се бяхме разбрали предварително какво ще казваме ако някой ни попита го оставих да казва каквото намери за добре.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Чет Апр 10, 2014 3:41 pm

Аз през това време бях зает да гледам джуджшкото момиче. Сега, не знам, виждали ли сте женско джудже но нека ви светна нещо. Джуджетата не деляха народа си на мъже и жени. Щом се роди, то е обявено за джудже и точка по въпроса. Става миньор, пораства си брада, навдига самодоволството на МАХ и напомпва мускули. И копае. За това ухажването при джуджетата беше сериозна работа.
Напоследък обаче, джуджетата обаче си бяха избрали нов начин за препитание, който включваше разпространение на народа из всички краища на света в търсене на руди и работа. Допирът с човешката раса беше повлиял до такава степен, че част от джуджетата бяха се отделили като жени. Според половината от расата им, те мислеха, че това е огромно облекчение и проява на съвременно мислене. Други - предимно традиционно настроени - смятаха, че това е почти религиозна ерес и дори форма на содомия. Става въпрос, че много джуджета откриваха, че бяха побеждавани от жени, че синовете им бяха жени, че работеха за жени. Това доведе до сериозно разцепление и от както бях влязъл да преподавам в Йохай, не бях чул нищо за конфликти във връзка с това.
А сега виждах в самия дворец на Планинския Крал джудже-прислужница. Бях толкова одървен и шокиран, че дори не слушах думите на Гандалф.
- Да, както кажеш - промърморих и наведох глава.

**Соларис Дредмастър** Чет Апр 10, 2014 3:58 pm

Какво толкова я беше зяпнал? Поглеждах ту "момичето" на бара, ту Дред. Започнах да се смея. Беше ми смешно как я бе зяпнал Дори Гандалф се засмя. Той изкара лулата си, натъпка я с хобитов пушилист и започна да пуши. Правече всякакви формички от пушека.
- Та какво казахте ви води насам?
Опита се отново да повдигне темата Гандалф. Обърнах се към него и оставих Дред да зяпа джуджето като невидял.
- Тук сме, за да говорим с Трор за една незаконна сделка,която е била заплатена с най-чистото джуджешко злато. А къде другаде може да се намери такова злато ако не при джуджетата от под планината.
- Прави си, Джас. Но за каква сделка точно става въпрос?
- Соларис, моля те, наричай ме Соларис!
Той ме погледна въпросително и се усмихна.
- Соларис ... даа ... отива ти.
- Радвам се че го одобряваш. Та някой е платил на червените орки от един вече несъществуващ остров да задигнат чука на Тор, бог на хората от Севера. И ние се заехме да върнем чука на собственикът му. Ходихме къде ли не, но нищо. И сега след като се върнахме по стъпките си осъзнахме, че може да намерим някаква информация тук.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Чет Апр 10, 2014 4:22 pm

Пратеникът на краля се върна с доста печален вид. Уведоми ни, че кралят без друго се събудил и бил доста кисел, но мислел да използва отвара от зърна, която получил като дар от южноамериканските пикси. Направо си е кафе, но пиксите имаха достатъчно мозък в малките си главички да не обясняват на Трор какво е кафе. Джуджетата вярваха в отварите и всичко, което се вареше беше магическо за тях. Дори коването на нажежени парчета желязо беше магия за тях. Тяхната вяра превръщаше техните оръжия в истински магически артефакти, което обясняваше и защо всички тичаха при тях, когато търсеха добър партньор в търгуването или когато искаха страхотна работна ръка.
Зачакахме отново, трима хахавелници.

**Соларис Дредмастър** Чет Апр 10, 2014 4:32 pm

Гандалф отпрати пратеника на краля и се изправи.
- Не мисля, че е редно да се срещаме с краля точно тук. Трябва да отидем до тронната зала. Мисля да дойда с вас, историята ме заинтригува, а и ще ви трябва някой да умилостиви краля задето нарушихте съня му. Трудно се говори с джудже пило кафе.
Той тръгна към вратата, на бара остави няколко златни монети на "девойчето" и излезе от малката кръчма. Ние го последвахме.
- Сега първо се представете пред Трор. Опитайте се да бъдете колкото се може повече ласкателни ако искате да привлечете вниманието на стария глупец. Аз ще се намеся ако се наложи.
- Не мисля, че ще е толкова трудно да говорим с Трор, като се има на предвид, че успяхме да преговаряме със Зевс и неговия бурен характер.
- Джуджето е по костеливо от бога на гръмотевиците. И също помнете ако имате нещо скъпоценно да го криете, защото иначе вместо да преговаряте с Трор, ще преговаряте с плъховете в някоя килия.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Чет Апр 10, 2014 5:01 pm

Заведоха ни до така наречения салон. Салонът, другари, представлява стая с нисък таван, облицована в тъмно дърво и с множество огледала. Огледалата се правеха от пясък, за това джуджетата много ги биваше и обичаха да правят огледала. Трор си седеше на нещо, като слаба имитация на фотьойл, навлечен в някаква тежка кожа. Беше стиснал оловно канче от което се вдигаше пара и две малки, червени от недоспиване очи.
- На какво дължим честа, Митрандир? - изграчи джуджето. Беше толкова отпаднал на вид, че се притесних, дали няма да задреме пак.

**Соларис Дредмастър** Чет Апр 10, 2014 5:11 pm

Гандалф се изправи в цял ръст. Пристъпи няколко крачки напред към джуджето.
- Вели Трор, наследник на Дурин и "господар под планината" искам да ти представя тези младежи, Соларис Дредмастър и Иридиъс Дредмастър. Двама братя и едни от най-обещаващите млади магьосници, които съм виждал през 4000 си живот. Те са тук за да разговарят с теб за нещо важно за тях. Аз съм тук просто като посредник между двете страни, но те моля да изслушаш момчетата.
- Добре, нека говорят, какво е толкова важно, че да обезпокояват съня ми.
Двамата с Дред се спогледахме, за да се разберем кой ще говори с джуджето, докато Гандалф се настани удобно на едно кресло в дясно от фотьоила на краля, който сега беше вперил очи в нас.
- Хайде, някой да говори, няма да ви чакам до утре.
Отстъпих няколко крачки назад и застанах зад брат си. Не исках да объркам нещата точно когато пъзела започваше да добива вид.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Чет Апр 10, 2014 5:25 pm

Не чаках повече. Настоятелния поглед на Гандалф и също недоволното изражения на Трор ме накараха да действам, преди да съм свършил в дупката на тъмницата им.
- Става дума за Мьолнир, кралю под планината. Чукът на Тор Гръмовержеца, е изчезнал. Бил е в нашето...
- Училище - прекъсна ме Трор и се смъкна от креслото си, - Последвайте ме, господа, трябва да ви покажа, за да ми повярвате.
Излязохме и поехме по коридор навътре в планината. И продължавахме още и още, и още. Чак до висока, дори за Хора, порта. Стражите отдадоха чест и по заповед на Трор, на някакъв дивашки на звучене, джуджешки език. Те се поклониха и с много тракане на ризници и оръжия, отвориха вратата. Вътрешността блесна ярко на светлината на факлите и фенерите. Беше красиво... имаше толкова злато, на такива купчини, че можеше да покрие целият Йохай.
Трор пое навътре и ние го следвахме. Макар Гандалф да не изглеждаше заинтересуван, то ние с Соларис изглеждахме като ударени с Мьолнир.
И като стана дума за него - ето го. В своя пиедестал от мрамор и със стъклен похлупак, както го бях видял в огледалото.

**Соларис Дредмастър** Чет Апр 10, 2014 5:37 pm

Време беше да се процедира внимателно и деликатно. Ако кажехме нещо лошо щяхме да се озовем в тъмницата и навярно нямаше скоро да излезем. Не посмях да кажа нищо, за сега Дред се справяше добре, а и Гандалф беше с нас, а това ме успокояваше. Чукът беше тук при джуджетата, при шибаните джуджета. Какво можеха да искат те от Мьолнир.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Чет Апр 10, 2014 5:54 pm

Соларис можеше да си го мисли, но Иридиъс го каза:
- Ама как така? - оцъклих се срещу краля, който си сърбаше кафето.
- Как ли? - озъби се сънливия джуджак, - Това е дар от Один за джуджетата. Когато Джудже изработи Оръжие, независимо дали го продава или подарява, оръжието принадлежи на джуджето. Ние направихме Мьолнир, като символ на силата на генерал и владетел, който не само руши, но и строи. Мьолнир ни принадлежи и когато настъпи моментът, ние го получихме обратно. Один сам изпрати при нас Хоган, мълчаливия войн, за да ни върне с едикт Мьолнир. НО Тор го беше оставил при Мелиса Джоунс, поредното копеле, изпаднало от слабините на Зевс. Макар да не притежава силата и доблестта на Херкулес Великия, тя притежава злобата на Хера, а това че я отзоваха от Йохай, само ни развърза ръцете.
Трор се прокашля и погледна намръщено празното си канче. Въздъхна и продължи:
- Джуджетата са горд народ, който няма да иде да се моли на Мелиса Джоунс. За това платихме на Орките от клана на Ръждивите Върхове, да искат от нея чука. Оказало се, че чука е там, а нея я нямало, а орките са си крадливо племе. Така че можете да съберете две и две.
Мълчах и погелднах брат си. Беше толквоа шибано, че чак беше прекалено шибано.

**Соларис Дредмастър** Чет Апр 10, 2014 6:03 pm

Онемях. Направо не можех да повярвам на ушите си.
- И Тор не възропта изобщо за дето баща му е отнел оръжието му?
Направо ми идеше да срина планината до основи. Гандалф, който не бе прекарал последните няколко дни с нас сега не изглеждаше особено изненадан.
- Нещо тук не е наред и ти ще ни го изясниш!
Казах аз със заповеден тон на Трор, което явно не му се хареса особено, но не каза нищо. Ядът ме обхващаше отвсякъде. Чуваха се трясъци, отвън по планината падаха мълнии като за световно. Гандалф ме хвана рамото и ме дръпна настрани.
- Овладей се момче! Помни какво съм ти казвал!
Това успя да ме успокой, но вътре в мен всичко вреше и кипеше.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Чет Апр 10, 2014 6:12 pm

Кралят ни погледа известно време. Изглежда си мислеше, че сме ние сме тука - трима кютука. Продължи с по-висок глас:
- Один е бог, но е стар. Иска да се отрдъпне вече и да се отдаде на Одинския си Сън. Той отне чука на своя син, защото го готви за по-велика цел - овладяването на Одинмеч (OdinSword). Когато Тор го получи, мъдростта на неговия баща ще се прехвърли в него и Тор ще заеме достойното си място.
Поклати глава и вдигна пръст към нас.
- Аве, момчета, вие не прочетохте ли надписа на стената ви? Платихме на орките да поставят послание от руните на Асгарт на стените. Послание до Мелиса и всичките ѝ подчинени, че вземаме чука и прочие. И за да може да я види Хаймдал, Вечният Страж. Дори той може да го прочете, накарахме да покрият с посланието цялата основна стена на крепостта.
Джуджето се навъси и гъстите му вежди се събраха като съзаклятничещи гъсеници:
- Само не ми казвай, че след като им платихме в най-чисто злато, копелетата са забравили да сложат надписа.

**Соларис Дредмастър** Чет Апр 10, 2014 6:18 pm

Направи ми идеше да взема жезъла на Гандалф и да взема сам да се удрям в главата. Толкова безсънни дни и нощи за това.
- Не орките бяха оставили писмо на Асгардски, но следващия път им кажете да напишат и нещо на английски.
Вече се бях поокопитил. Излязохме от съкровищницата и поехме по обратния път.
- Сега какво правим? Оказа се че това приключение ще се окаже няква екскурзийка.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Пет Апр 11, 2014 8:01 am

Изгледах тъпо Трор и той ми отвърна със същото. Взаимни чувства на досада и пренебрежение. Поклоних се и след малко церемонене и доста извинения, успяхме да се измъкнем от не особено топлото предложение да се сподели с нас джуджешки хляб. Джуджешкият хляб може да се използва за разменна единица, за церемониални цели (джуджешки споразумения често се затвърдяват с „Разчупване на хляба” и някои от железните чукове използвани за целта са ценни антики) и, разбира се, което е и основното му предназначение, за оръжие. Една плоска пита джуджешки хляб с чакълена коричка, може да обезглави противника и дори, ако е хвърлена по правилния начин, да се върне обратно при собственика си. По-рядко приготвяните и по-удължени хлябове, известни като pain (фр. дума за хляб; анг. дума за болка) по очевидни причини, по традиция са били използвани в ръкопашни схватки. Питите трепач са били използвани предимно от онези, които са защитавали например високи стени.
Джуджешкият хляб става за ядене, поне за джуджетата. Но пък, по тая логика, ботушите също стават за ядене.
В крайна сметка, аз, брат ми и Гандалф бяхме вече в селото около крепостта. Джуджетата не живееха само в крепости и мини. Множество джуджета се занимаваха със кореноплодно земеделие и отглеждане на дребен рогат добитък. Вярно, едно джудже можеше да счупи крава на четири, но все пак предпочитаха кози и овце, струваха им се симетрични спрямо народа им.
Местната страноприемница, Галопиращото пони, беше получила нов сламен навес и седнали на масата, тримата зяпахме. По-точно соларис се беше загледал в нещо в страни, а аз и Гандалф се гледахме. Аз не съм прочут магьосник, но имаше много случай на крадене на заклинания и копиране на техники... за които бях обвинен. С което се гледахме като Чичо Скрудж и някой уличен джебчия с таланта на Дейвид Копърфийлд.

**Соларис Дредмастър** Пет Апр 11, 2014 5:21 pm

Погледнах двамата си събеседници. Вечерта щеше да се окаже скучна.
- Та, Гандалф, не успях да те попитам теб какво те води насам? Знам че идваш често при джуджетата от Самотната планина, но си ми разказвал, че когато не идваш по работа обичаш да се понапийваш, а тази вечер си въздържан.
Халбата с бира, която той си бе поръчал сам седеше пълна догоре и явно започваше да се разгазира от топлината в кръчмата. Той се подсмихна и ме потупа по рамото.
- Правилно си се досетил, Соларис. Дойдох до тук, за да си почина за няколко дни преди да се отправя за Ривърдел, един от последните останали елфически градове, където елфите все още помнят какво да е да се бориш и използват лъковете и стрелите си за стрелба, а не за палене на лагерни огньове.
Погледнах го със изпитателен поглед и повдигнах едната си вежда.
- Ще ходиш при Лорд Елронд!? Нещо тук намирисва и това не е разгазиращата ти се бира. Да не би да се готви нещо голямо срещу ...
Огледах наоколо и след като се убедих, че никой не следи разговора ни отново заговорих.
- ... Некроманта?
Старият магьосник ме погледна укорително и той самият огледа помещението. Усмивката му изчезна за миг и той се извърна към мен.
- Ще се опитаме да го прогоним от леговището му в Барад Дур, но няма да е лесно. Много малко способни да се бият елфи са останали, а и оркските нападения над Ривърдел не позволяват на Елронд да отпусне много хора. А стара крепост където сега се подвизава Некроманта е пълна с орки и планински тролове.
Погледнах брат си и зачаках и той да каже нещо.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Пет Апр 11, 2014 6:01 pm

Наострих уши, щом чух за Некроманта. Когато преди време, се бях настанил да уча от Кел'Тузад, Лич-лорд и покровител на Култа на Прокълнатите, гилдията на некромантите на остров Авалон, бях чувал за него. Той беше един от дивите повелители на мъртвите, въплъщение на Несмъртта. Не бе обвързан с хаотичната мощ на демоните, но злото му беше обърнато срещу всичко живо, досущ като Мрака.
- Елфите са древна раса, обърната срещу враговете на живота и светлината, векове, преди човешката раса да поеме по нашите земи. - мъчех се да запазя някакъв авторитет аз, - Но техният брой е ограничен, защото те не са много по-.. нали се сещаш.
Направих жест във въздуха, който накара Гандалф да се намръщи, а Соларис да се ухили по момчешки. Да си призная, тази усмивка ми лиспваше през последните месеци. No homo, dude.
- Ако тръгнат на бой, ще се срещнат със страховити армии, а те са смъртни. Войни са, но са едни от последните останали.
Започнах да броя на пръсти:
- Елронд и неговите хора са тук. Елфите в Нова Зеландия, почитащи Кентавъра на горите. Те са друиди, пеещи химни във възхвала на природата и живота, говорещи с гарвани и мечки. Имаме Кървавите Елфи от Куел'Талас, зажаднели за магия, твърде далеч от друидските си корени, за да се заемат за работа. Имаме Мрачните елфи от Япония, които живеят в сенките и са по-потайни от гоблин на тест за интелигентност.
Погледнах сериозно ту единия ту другия.
- Според мен е от особено значение, да се притечем на помощ. И не говоря само за нас тримата. Става дума за човешка армия. Можем ли да разчитаме на Саруман за подкрепа?

**Соларис Дредмастър** Пет Апр 11, 2014 6:17 pm

Подсмихнах се когато брат ми направи неприличния жест с ръка, който накара Гандалф да се намръщи.
- Да, но елфите не са като хората, те не са по това ...
От своя страна направих жеста.
- ... защото са народ на светлината и висшите елфи като Елронд и Лейди Галадриел, които са останали са безсмъртни, а и да не забравяме, че все повече и повече елфи се прехвърлят в своя свят където всички са безсмъртни. Мисля, че ще можем да разчитаме на елфите от Мраколес.
Погледнах Гандалф, но той поклати глава в отрицание.
- Елфите от Мраколес отдавна напуснаха дома си, дете. Влиянието на Некроманта над гората ставаше все по осезаемо докато не принуди елфите да напуснат великия си замък и да се разпръснат из останалите гори на отделни села.
След като отговори на мен се обърна към брат ми, явно му нямаше особено доверие, защото той самият бе некромант, а това от магьосници като Гандалф беше забранена магия, която се смяташе за нехуманна и дори мръсна.
- Саруман не вярва, че злото на Некроманта се е завърнало обратно от смъртта. Той иска да мисли, че всичко на този свят е светло и чисто, но не той, а аз предприех похода до Криптата където Некроманта и останалите 11 бяха погребани преди две хилядолетия. Всички гробове бяха празни.
Лека тръпка премина по тялото ми.
- Саруман не желае да ме изслуша и навярно няма да ни помогне в това начинание, но говорих с Радакаст Кафявия и Беорн, последния останал кожоменец. Те са съгласни с мен, защото и двамата живеят близо до Барад Дур и са видели безчинствата, които се вършат в онази крепост.
Той се облегна на стената зад себе си и ни погледна и двамата.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Пет Апр 11, 2014 6:33 pm

Потрих леко горната си устна.
- Ще ни е нужно сериозно подкрепление. Дори с тава сила, няма да се справим. Трябва да се разделим. Колкото и магове да имаме зад гърба си, няма да победим, ако се изправим срещу 12те на веднъж. Но може би имаме шанс, ако ги разделим.
Идеята беше налудничава. И то твърде.
- Гандалф, познаваш Соалрис. Магията му е силна и ако пожелае може да направи големи пакости. Нещо като вълшебна атомна бомба. Предлагам, да действаме на групи. Нека се опитаме да ги разделим, да привлечем едни към нас, да се отделят от групата. И да ги елиминираме един по един.
Посочих на север, не по конкретна причина, просто приемах, че злото идва от там. Някак си ми се струваше логично.
- Ако аз и Соларис действаме от една страна, а ти и Радагаст от друга, може би имаме шанс. Ако успеем да привлечем вниманието им, ще подгонят нас и въобще няма да се усетят, когато елфическа армия им се изсипе на главите. Некроманта и събратята му, са магьосници, а знаеш не по-зле от всеки от нас, маговете, че имаме грозния навик да забравяме и подценяваме тези, които не притежават Искрата.

**Соларис Дредмастър** Пет Апр 11, 2014 6:53 pm

- Идеята ти не е лоша, млади магьоснико, но ще е по-добре да сложиш Беорн с мен. Радакаст не е толкова боен тип. Той предпочита компанията на животните отколкото на хората, но все пак е наш колега от магическия орден и е трети по сила след Саруман и мен.
Той ме погледна и се усмихна.
- Младият Соларис има много заложби и дарби, и да си призная умът му също не е лош, въпреки че в миналото явно не е използван много. Той със сигурност е благословен от Искрата, но не мога да осмисля за какво. Самият Саруман се интересува много от брат ти, момче.
Той обърна поглед към Дред.
- Имам му пълно доверие и смятам, че ще се представи блестящо със задачата си и се надявам ти също. Вие двамата сте необикновена комбина, но това ви прави още по силни и непредсказуеми.
През всичкото това време аз седях мирно и спокойно на пейката и сърбах сока си от портокал. Бях много горд със себе си, че получавам признанието на Гандалф и най-вече това на Дред, но това и малко ме притесняваше, защото колкото и да бях надарен и талантлив прекалено много се стоварваше на плещите ми. В момента бях доста объркан и се чудех да се радвам ли или да се притеснявам. Срещнах погледа на Гандалф, който явно се беше досетил какво ме мъчи и той ми намигна, а след това се усмихна.

Sponsored content

Самотната Планина

Самотната Планина

Re: Самотната Планина

Re: Самотната Планина

Re: Самотната Планина

Re: Самотната Планина

Re: Самотната Планина

Re: Самотната Планина

Re: Самотната Планина

Re: Самотната Планина

Re: Самотната Планина

Re: Самотната Планина

Re: Самотната Планина

Re: Самотната Планина

Re: Самотната Планина

Re: Самотната Планина

Re: Самотната Планина

Re: Самотната Планина

Re: Самотната Планина

Re: Самотната Планина

Re: Самотната Планина

Re: Самотната Планина

Re: Самотната Планина

Re: Самотната Планина

Re: Самотната Планина

Re: Самотната Планина

Re: Самотната Планина