Планината на боговете

**Мери Сантяго** Вто Юни 21, 2011 9:57 am

Върховен бог и господар:Зевс

**Мери Сантяго** Вто Юни 21, 2011 11:27 am

Стигнах до подножието и започнах бавно да се изкачвам по стръмните скали. Когато стигнах върха видях огромната поляна и малките елфчета и феи разхождащи се наоколо. Бързо наметнах мантията-невидимка и тръгнах напред. За всеки случай приготвих Каландор. Щом стигнах портите на замъка смъкнах мантията и влязох. Изглежда всичките богове се бяха събрали на съвещание и това беше идеалния повод да се покажа. Нека всички видят, че съм жива и да разберат кой е убиеца на баща ми.

**Мери Сантяго** Сря Юни 22, 2011 12:21 pm

Излиза пред всички и застава насред пълната с богове зала. В сэщия момент пред нея се изправят огромни великани-пазители.
-Я се махнете от пътя ми. Трябва да говоря с копелето ей там.-сочи Зевс
В този момент той я вижда и в първия момент не осъзнава какво става докато Ариана не вади оръжието.
-Ариана? Ти си жива?
-Татко какво става?
-Дионис, това е Ариана. Дъщерята на брат ми Хадес и най-добра приятелка на сестра ти Мелиса.-каза Зевс като не отмести поглед от Ариана и оръжието в ръцете й
-Беше, докато ти не я накара да отмъкне уръжието и след това да ме убиеш.
-Ариана не говори така. Това не е вярно.
-Ти уби баща ми и сега искаш и мен мъртва, за да станеш господар и на Подземния свят.
-Добре, признавам си греховете, но ти нямаш и не можеш да ми причиниш нищо.
-Татко? Зевс? Господарьо?-започнаха да мънкат въпросителни въпроси всичките присъстващи
-Значи ти си убил Хадес! Братко не мога да повярвам.-изправи се най-отпред Посейдон. Взе жезъла си и седин замах направи водна свера, в която затвори Зевс и го изпрати в Пъкъла.-Ариана много ти благодаря, че дойде. Знаехме, че той ги върши някакви, но нямахме доказателства, но с твоя помощ разкрихме повече от нужното. Какво ще желаеш в знак на благодарност?
-Да се прибера в Йохай и да дадете добър урок на чичо ми Зевс, чичо Посейдон.
-Разбира се Ариана.
В този момент около нея се събраха всички богове и богинии. Сбогуваха се с нея и всеки и даде нещо в замяна.
-Благодаря ви!
Ариана стигна подножието на Олимп. Там тя видя една статуя на баща си Хадес и постави там Каландор, а след миг вече се бе телепортирала в двора на Йохай.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Чет Юни 23, 2011 10:10 am

Навлизам в пещера в подножието на планината. Мястото е тъмно и мрачно и тогава ги виждам - Ярки огнени сенки.
Навлизам по навътре и тогава го чувам
- Кой си ти , смъртни, и как смееш да влезеш тук?
Вдигам очи и виждам огромното набито тяло на КОвача на Боговете - Хефест.
- Слава, Хефест. Аз съм под командването на Мелиса.
- Мелиса Джоунс! Дъщерята на Великия? Хм... Не знаех, че Егидоносецът, Нашият Баща е дал толкова свобода на последното си отроче, че чак слугите й си посволяват да влизат тук сами и без позволението ни.
Тук съм по собствена воля, Велики Ковачо. Искам да говоря с теб.
Хефест само ме гледа, огромен и великано подобен, би могъл да ме смаже само с крак като буболечка.
- Какво искаш, смъртни?
- Искам твоя чук, инструментът, който кове Оръжията на Олимп.
В първия момент ме гледа опулен, после избухва в смях.
- Не мога да повярвам, че си толкова нагъл, смъртни.
- Аз предлагам сделка. Ще ти предложа една услуга, каквато и да е, за да взема чука на заем.
- И с какво можеш да си ми полезен, аз съм бог, с какво може да си ми полезен ти или някой като теб?

**Мелиса Джоунс** Чет Юни 23, 2011 10:35 am

Планината на боговете Selena-Gomez-33-600x900

*Появи се пред статуята на Хадес , взе Коландор, след миг се телепортира на върха на планината , там беше Посейдон.*
- Копеле защо помогна на Ариана?
- М-м-мелис-с-са!
*глeда оплашено към мен*
- Или ще освободиш баща ми или ще те убия.
-Щ-щ-ще го н-н-направя.
* Посейдон Взе жезъла си и седин замах направи водна свера, след миг Зевс бе отново но Олимп*
- Благодаря ти че ме освободи , дъще.
- Не се заблуждавай , сега аз съм шефа тук и ти и всички други богове ще ми си подчинявате.
- Да господарке.
*Посейдон се поклони на Мелиса*
- Никога не бих ти си подчинил ,та ти си едно хлапе
- Или ще ми се подчиняваш или ще те затворя в Пъкъла.
*Зевс се поклони на новия си господар без да каже нищо*
- Искам да убиеш два вампира , те искат да нападнат Йохай утре, искам да ги убиеш веднага
* Зевс изчезна , а Милиса се телепортира в Йохай*

**Irridius Ar. Dreadmaster** Вто Авг 09, 2011 12:18 pm

*появява се със свистене на планинския склони се оглежда*
Мелиса? Зевс...
*хваща се за главата - по дяволите, приказвам си с върховен бог все едно е баща на съученик*
Хадес? ПОсейдон?
*никакъв отговор*
ХЕФЕСТ!
*огромният великан се изправя пред него*
ЗНАЕХ СИ ЧЕ РАНО ИЛИ КЪСНО ЩЕ СЕ ВЪРНЕШ!
Да, да, знам, чука. Ето
*подава му го и се навъсва*
Да си виждал шефа си или дъщеря му?
АЗ СИ МИСЛЕХ ЧЕ СА НА СВАТБАТА Й? НЯМА ЛИ ГИ ТАМ?
Не, но може би ще я намеря някъде другаде, къде е господаря на бурите?
СИГУРНО ПАК ЗАДИЯР СМЪРТНИ ЖЕНИ, НАВИЦИ - ВИНАГИ Е ИЗКАЛ ДА ГО НАРИЧАТ БОГ В ЛЕГЛОТО.
*замълчавам на последнат забелешка и се телепортирам по-далеч от тук*

**Irridius Ar. Dreadmaster** Съб Апр 05, 2014 1:11 pm

Сияние от заклинание раздра студения планински въздух по билото. С пръщене двамата с Джаспър се телепортирахме на мястото сред искри и няколко неясни и разкривени светлинни руни. Бях използвал Ултимативно заклинание два пъти и, разбира се, беше нормално да не успея да го направя и двата пъти добре. Олюлях се на място, когато студения вятър с дъх на скреж ни подхвана. Потреперих и изсумтях недоволно. Планинският пейзаж наоколо приличаше повече на нещо от сънищата на някоя коза. Голи скали и сняг.
Погледнах надолу към долината. Островът беше някъде там в индийския океан и вече беше потънал. Или още потъваше. Нямаше значение, никой не иска да знае за тези орки повече.
- Леле, голям студ - изтърсих недоволно и се заоглеждах. - Потърси вход на пещера, там ще намерим пътя към Ковачницата.
Търсех пътя към Ковачницата на Хефест, ковача на Боговете. Точно сега трябваше да говоря с него.
- Ако знаеш колко неща научих от тези орки... - подхвърлих самодоволно. Обичах да говоря с недомлъвки за да може Джас да се възхищава на слабите ми детективски умения, които разкрасявах с театралничене.

**Соларис Дредмастър** Съб Апр 05, 2014 1:18 pm

Студът ме удари в лицето и започнах да треперя. Огледах се, бяхме на планината Олимп. Не беше особено приветливо място.
-Пещера ... Тук сигурно има хиляди пещери.
Огледах още веднъж, но без никаква полза, студът хапеше жестоко и щипеше очите ми, които се насълзиха.
-Трябва да открием най-дълбоката пещера на тази планина. Там ще открием Хефест. Той използва горещината на магмата в сърцето на планината за да кове своите оръжия и щитове. Там има две пещери, първо да се домъкнем до там и там ще видим дали предположението ми е вярно.
Тръгнахме бавно но сигурно към пещерите.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Съб Апр 05, 2014 1:32 pm

Пещерата, която си избрахме беше горе-долу с приличен вид. Навлязохме вътре, където сред сталактити, сталагмити и сталактони, се точеше път на дълбоко в пещерата. По пътя започнах все пак да обяснявам:
- Какво е това?
Извадих от джоба си едра златна монета, проблясваща на светлината, идваща от бавно отдалечаващият се зад нас изход от пещерата.
- Златен галеон - заявих спокойно. - Най-чистата златна монета, която човечеството може да произведе. Голяма е колкото капачка от лимонада и златото в нея е с минимален процес на примеси. Около тридесетина процента. Но орките не я одобриха. Не им хареса най-добрата ни златна монета.
Завихме между няколко застрашително високи сталактити и лека топлина ни облъхна, позволявайки ни да се поотпуснем. Въздъхнах и потреперих от облекчение, след което продължих да говоря.
- Орките не харесаха човешкото злато, защото изглежда им е платено в много по-чисто злато. Злато с по-високо качество. А кой може да прави такова злато от руда? Джуджетата...
Излязохме на широко, кухина вътре в самата планина, като пещера. Вътре жегата беше значително по-сериозна на вид и множеството нажежени камъни по стените грееха в мътно червеникаво сияние. Ковачницата на самия Хефест. Още малко нататък и щяхме да стигнем до самия център на комплекса на грозноватия бог.
- А къде работят най-много джуджета миньори, които се интересуват от божествено оръжия?
Едно джудже, без да ни обръща внимание затопурка с пълен чувал и кирка в ръка покрай нас, сякаш за да подчертае думите ми, забързано да носи материалите, които беше добило.

**Соларис Дредмастър** Съб Апр 05, 2014 1:40 pm

Слушах думите на брат си и оглеждах пещерата. Когато джуджето мина покрай нас се усмихнах леко.
-Хефест да не мисли да използва Мьолнир, едно от най-великите оръжия в деветте свята, за ковашки инструмент?
При самата идея затова ме напушваше на смях.
-Но пък като се замислиш какво по-удобно оръжие за най-великия ковач в историята от могъщия чук на Тор. Но той не може да използва чука, сигурно е платил да го откраднат, за да се опита да си изкове сам такъв.
Продължавахме по дълбокия коридор надолу. Жегата ставаше непоносима. Бях принуден да сваля мантията си и горната си дреха, като останах само по потник.
-Може да се наложи да се бием с Хефест, ако жегата не ни умори първо.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Съб Апр 05, 2014 2:04 pm

Изглежда някой ни следеше мисълта. Излезнахме в по-широка галерия, осветена от долу нагоре. В дъното пред нас имаше море... добре де, езеро от искряща лава, под система от мостове, сякаш издялани от самата природа, но всеки, който познава уменията на джуджетата, можеше да различи за какво става дума.
В центъра на подобната на паякова мрежа от мостове, беше Наковалнята. Пред нея едра великанска на вид фигура се беше надвесила.
- Хефест! - провикнах се, но шумът наоколо от коване и ломотене от други ковачи-джуджета, не ми позволи да стигна до него достатъчно бързо. За това просто поех нататък, надявайки се да не ми се палне наметалото от жегата.
Щом достигнахме фигурата се провикнах отново "ХЕФЕСТ", при което той се обърна.
Хефест не приличаше много на олимпийски бог. Беше висок три метра, но толкова набит и мускулест, че изглеждаше почти квадратен. Главата му беше набита между раменете като че беше пъпка на буцестото му тяло. Косата му и късата му брада бяха кестеняви, потъмнели от сажди, а очите ми грееха като въглени на лицето. На гърба му бяха полуразперени чифт овъглени кафяви криле, толкова време не използвани за летене, че никой не си беше направил труда да ги поддържа. А и Хе?
- ХА, АКО ТОВА НЕ Е ИРИДИЙ? ПОЗДРАВИ, ЧОВЕКО! ДОБРЕ ДОШЪЛ СРЕД БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП И ПО-КОНКРЕТНО ПРИ МЕН.
Гласът му кънтеше едва поносимо сред стените на Ковачницата му, толкова ясно, че все едно крещеше в камбана. Присвих очи от болката в ушите, но реших да не развалям кефа на Хефест.
- Идвам с мир, Ковачо на Боговете. - отвърнах аз, но гласът ми се видя много по-нисък и тъничък, като свирка в сравнение с гръмкия глас на бога. - Идвам, за да говоря за Мьолнир.

**Соларис Дредмастър** Съб Апр 05, 2014 2:11 pm

Богът ми харесваше явно не беше надут като пуяк като другите Олимпийци. Въпреки огромното му и мускулесто тяло имаше широка и огромна усмивка на лицето, а и изработваше сам оръжията си, което ми се понрави, защото аз също обичах оригиналните и ръчно ковани оръжия.
-Моето име е Соларис, велики ковачо ...
Погледнах Дред и му намигнах. Едва сега осъзнах, че името Джаспър звучеше прекалено детинско и несериозно за пред бог.
- Аз съм брат на Иридиъс, така де Иридий.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Съб Апр 05, 2014 2:24 pm

Богът се беше сгърбил и имах чувството, че ако се изправи напълно, ще вземе да си дрънне тиквела божествен в тавана. Изправен и щастлив, той се ухили.
- СОЛАРИС, ИМЕТО НА СЛЪНЦЕТО. ТИ СИ ПО ДОСТОЕН ЗА ПАРТЕНОНА НА АПОЛОН ОТ КОЛКО ЗА КОВАЧНИЦАТА МИ. ИРИДИЙ Е СЕДЕФЪТ СРЕД МЕТАЛИТЕ, СЪБРАЛ В СЕБЕ СИ ЦВЕТОВЕТЕ НА ДЪГАТА...
Ковачът беше се усетил и заряза занаятчийското дрънкане на време. разпери опърлените си криле и силна миризма на опърлена коса се разнесе из помещението.
- ПОЗДРАВИ, СИНЕ НА СЛЪНЦЕТО, ДОБРЕ ДОШЪЛ. БРАТ НА ИРИДИЙ, ТО ТИ СИ ДОБРЕ ДОШЪЛ. ВСЕКИ, КОЙТО ЦЕНИ МОЯТА РАБОТА И ПАЗИ ОРЪЖИЯТА МИ, ЗАСЛУЖАВА ДА ГОВОРИ, МАКАР И С ЕДИНСТВЕН МЕН ОТ БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП.
Хефест се беше ухили като някаква дива версия на Хагрид, след като му бяха подарили някоя особено зловеща на вид гад.
- ЗА КАКВО КАЗА, СИНЕ НА ИРИДИЯ, ИСКАШ ДА ГОВОРИМ?
Примигнах и разтърках уши. Тоя крещеше по-здраво от Мел, когато я дразнех.
- Идвам да говорим за Мьолник, чукът на Тор...
Хефест замълча. Изглежда се беше замислил.
- КАКВО ЗА НЕГО? - попита малко глуповато богът.

**Соларис Дредмастър** Съб Апр 05, 2014 2:34 pm

Заех се да оглеждам всички оръжия, брони и какви ли не джунджурии по стените на ковачницата с неприкрит интерес. Тогава Дред зададе ключовия въпрос и се обърнах, за да съм готов ако нещо се случи. Но отговорът му направо ме разби.
-Чукът е изчезнал, някой го е откраднал от господарят му, велики ковачо ...
Трябваше да замажа положението по такъв начин, че да не го обидя.
-И ние дойдохме при теб, за да те попитаме дали си чувал нещо по въпроса. Все пак си велик ковач на оръжия, а чукът на Одиновия син е едно от най-великите оръжия в деветте свята.
Мисля че успяхме да се измъкнем от положението.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Съб Апр 05, 2014 2:46 pm

Богът изглеждаше натъжен. Лицето му провисна а усмивката изчезна. Приличаше на голямо космато бебе. Беше стряскащо да гледаш мъжага като него да изглежда толкова унил.
- ЗНАМ ЗАЩО СТЕ ДОШЛИ ПРИ МЕН. МИСЛИТЕ, ЧЕ АЗ СЪМ ГО ОТКРАДНАЛ.
Богът се отпусна и седна на наковалнята си. Дали не му пареше?
- МЬОЛНИР, ВОДАЧЪТ НА ГРЪМОТЕВИЦИ, БЕШЕ ИЗРАБОТЕН ОТ МАГНИ БРОНЗОВАТА БРАДА, ДЖУДЖЕ, КОЕТО ПРИНАДЛЕЖЕШЕ НА ДРУГ СВЯТ И БЕШЕ МАЙСТОР, КОЙТО ВИНАГИ СЪМ УВАЖАВАЛ, МАКАР ДА БЕШЕ СМЪРТЕН. ИСКАХ ДА ВИДЯ ЧУКА, НО МИ Е ЗАБРАНЕНО. ЗЕВС, БАЩАТА, НЕ ИСКА ДА СЕ МЕСИМ СЪС СЕВЕРНИТЕ БОГОВЕ.
- Но чукът е бил откраднат - подхванах аз, за да не изоставам от разговора, - А на крадците е платено със злато, което надминава по вид изработеното от хората...
Богът се навъси:
- ЧУКЪТ Е ТОР Е ОРЪЖИЕ СЪС СТРАХОВИТА МОЩ И ДОРИ АЗ НЕ БИХ МОГЪЛ ДА ГО ВДИГНА. НАПРАВЕНО Е ЗА ЕДИН ЕДИНСТВЕН. КАКВО? МИСЛЕХТЕ, ЧЕ ЩЕ КОВА С НЕГО?
Той вдигна собствения си чук, огромно парче метал, черно като катран и с опушена дръжка.
- КОВАШКИЯТ ЧУК Е МОЕТО ОРЪЖИЕ, А МЬОЛНИР БЕШЕ НАПРАВЕН ЗА БОЙ. КОЖЕНА ДРЪЖКА, КОЯТО ЩЕ ТИ СЕ ИЗПЛЪЗВА ОТ РЪЦЕТЕ, АКО СЕ ИЗПОТИШ. МАЛКА ГЛАВА, ПРЕКАЛЕНО ТЕЖКА ДРЪЖКА. БАЛАНСЪТ В ДРЪЖКАТА Е СТРАХОТЕН, АКО СЕ БИЕШ, НО НЕ И АКО КОВЕШ.

**Соларис Дредмастър** Съб Апр 05, 2014 2:53 pm

-Съжаляваме много ако сме Ви обидили, но имаме нужда от съдействието Ви. На скоро някой да е поръчвал големи количества чисто злато?
Гледах измъченото лице на ковача, беше доста натъжен.
-Не сме дошли тук да Ви обвиняваме, а просто да поговорим с вас.
Погледнах Дред.
-Имаме ли някаква друга следа?

**Irridius Ar. Dreadmaster** Съб Апр 05, 2014 2:59 pm

Разперих ръце, загледан в Хефест, който продължаваше да си виси там на мястото си. Бях свикнал боговете на Олимп да са малко по-... нагли. Този изглеждаше отчаян.
- Ами все още знаем, че става дума за джуджета. А не само при Хефест живеят джуджета.
Богът замислено въртеше своя чук, сякаш се чудеше какво това. Май кръвосмешенията между боговете си казваха думата.
- Остава само - продължих малко притеснено, - да намерим джуджетата, които биха се заинтересовани от божествено оръжие. Или някой, който се интересува от боговете и има джуджета при себе си.
Бавно се заизнизвах, докато Хефест се цупеше. Предполагам, че няколко десетилетия млатене с чук щяха да му оправят настроението.
- Сега остава да идем да говорим с джуджета, които живеят по-далеч от тук.

**Соларис Дредмастър** Съб Апр 05, 2014 3:05 pm

Вече напускаха ковачницата и тръгнаха нагоре по коридорите, за да излязат отново на върха на планината. По пътя аз взех горната си дреха и мантията си. Сега когато бяхме достатъчно отдалечени от бога на ковачите той се обърна към брат си.
-Мислиш ли, че Зевс, може да има пръст в това. Чукът контролира светкавиците, ако открие начин да го използва може да засили своите сили. А и да не забравяме,че Мелиса му е дъщеря и ако се е забавила с "поръчката" той е пратил орките да му свършат мръсната работа.
Продължавахме нагоре и жегата бавно започна да прераства в топлина и по късно в хлад.
-Какво ще правим?

**Irridius Ar. Dreadmaster** Съб Апр 05, 2014 3:14 pm

Вече напускахме ковачницата и се почувствах по-добре, далеч от задухата на топящите се скали. И мозъкът ми работеше по-добре.
- Зевс си има своя начин да контролира мълнии. Мьолнир би го забавил. не знам, може. Това обяснява, защо Мел го е взела. Да идем да говорим с него, а?
Но пътят до там щеше да е доста... притеснителен. Зевс беше сериозен бог и нямаше и капка от добродушието на сина си Хефест. Беше арогантно копеле с противна брада и с грозния навик да носи тоги, от които му лъскаха ту задника, ту нещо друго.
- Ако ти се влиза в самия Олимп, добре, но някак си не мис е иска да се мотаем дълго горе. Мел може да е наоколо с вид на недоволна котка. А знаеш моето отношение към нея.
Излезнахме на билото на върха. Беше ветровито, студено и мрачно. беше се мръкнало докато двамата се бяхме мотали вътре.
- Освен това можем да питаме някой от тях за какво става дума. Нали са вечно виждащи и всичко знаещи. Богове...

**Соларис Дредмастър** Съб Апр 05, 2014 3:38 pm

-Да и на мен няма да ми е особено приятна срещата с Мелиса.
Излязохме отново на студ и вятър. Отдолу в ковачницата на Хефест беше по-добре.
-Знам го Зевс. Тази година преместиха града Олимп в Ню Йорк. Над Емпайър Стейт Билдинг. Трябва да отидем до там, но не можем да влезем и започнем да хвърляме безпочвени обвинения към Зевс. Трябва да сме сигурни че той е свързан с кражбата, за да влезем там. Няма да можем и да ги излъжем, както сам каза "всевиждащи" сигурно вече знаят, че сме се запътили на там.
Потри ръце, вече студа ставаше непоносим.
-Може пък да е време да се явим пред Один и Тор. Все още не сме сигурни дали чука не е бил менте. Абе дай да изчезваме някъде, че тоя студ не мога да го трая вече.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Съб Апр 05, 2014 3:43 pm

Извадих свитъка си:
- Този май му изтича силата, ама карай. - подхвърлих и го разгърнах, - Не мис е ходи до Асгард, знаеш го онзи огромен чернил, дето пази Байфрост, моста на дъгата. НО той вижда много и ще трябва може би него да питаме. Но ако беше видял това, щеше да каже на Один. А тогава щеше да ни се изсипал на главата като кило въглени.
Последва силен проблясък в синьо и надвиках звънтящия звук на заклинанието:
- Отиваме в Ню Йорк... към покрива на Емпайър Стейт...
И изчезнахме.

Sponsored content

Планината на боговете

Планината на боговете

Re: Планината на боговете

Re: Планината на боговете

Re: Планината на боговете

Re: Планината на боговете

Re: Планината на боговете

Re: Планината на боговете

Re: Планината на боговете

Re: Планината на боговете

Re: Планината на боговете

Re: Планината на боговете

Re: Планината на боговете

Re: Планината на боговете

Re: Планината на боговете

Re: Планината на боговете

Re: Планината на боговете

Re: Планината на боговете

Re: Планината на боговете

Re: Планината на боговете

Re: Планината на боговете

Re: Планината на боговете

Re: Планината на боговете