Самотната Планина

**Соларис Дредмастър** Сря Апр 09, 2014 5:47 pm

First topic message reminder :

Самотната Планина беше едно възвишение високо около 4000 метра, тупнато по средата на едно поле недрата на планината бяха богати на злато, сребро, скъпоценни камъни от всички видове и митрил. След като джуджетата от рода на Дурин откриват какви богатства предлага планината те се установяват тук и така сътворяват най-голямото и най-богато джуджешко кралство. Пред града на джуджетата хората правят града Дейл. Между двата града се води силна търговия и това прави Дейл в търговски център сред градовете на хората. Където се предлагат само най-прекрасните бижута и най-добрите играчки правени някога.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Пет Апр 11, 2014 7:02 pm

Изправих се и сериозно подхванах да се хваля:
- Аз дълго време шлифовах уменията си и ще се постарая да не отстъпя по нищо от Соларис. Но макар да е по-разумен и по-мъдър, от когато последно бяхме заедно, само аз знам как да го направлявам толкова добре, че да използва пълния си капацитет. Не отричам, че си се справил отлично в това да му наливаш ум в главата и непременно той е поумнял под твое ръководство, но аз си му оставам брат. А и има неща, който той би направил за да ме предпази, който се съмнявам да направи за когото и да било.
Стрелнах Соларис със мрачния лукав поглед, който пазех от академията за учениците, които исках да набия в земята.
- А и да не забравяме, че на моменти имаме нужда от Джаспър Спайдюд повече от колкото от Соларис Дредмастър. Въпрос на условия.
Не бях толкова убеден, колкото звучах. Исках да предпазя брат си и не бих го оставил да се скита сам, дори от това да зависеше живота ми. Дори да беше умен, дори да беше силен, и дори да беше ловък, никой няма очи на гърба, нали?
- Гандалф, ще трябва да говорим с Елронд и останалите. Това е моментът да си вдигнем чукалата, а?

**Соларис Дредмастър** Пет Апр 11, 2014 7:24 pm

Доста се зарадвах след думите на брат ми и доста се надъхах, само погледът, който ми метна, и който бях виждал толкова много пъти преди да ме изтрещи с жезъла си в главата, малко ме плашеше, но иначе имах пълно доверие на Дред, което никога нямаше да се изчерпа. Не исках отново да се връщам обратно към Джаспът Спадйюд, две години бях прекарал в опит да премахна старите си лоши навици и нямах намерение да се връщам към тях. Гандалф погледна и двама ни и после се усмихна на брат ми и се изправи.
- Да сега вече можем да тръгваме. Вече мога да бъда спокоен, че не оставям Соларис в лоши ръце.
Той потупа Дред по рамото и ми направи знак да ставам. Изправих се и тръгнахме към вратата, когато излязохме на чист въздух вън все още беше тъмно и нямаше никой по улиците. Гандалф се обърна към мен.
- Ако бях сам бих използвал кон за да се придвижа до Ривърдел, но сега след като се срещнах с вас няма смисъл да се затормозявам да яздя до там три седмици. Ти знаеш какво да правиш, Соларис.
Кимнах на стареца, все още леко завеян. Застанах между двамата и ги хванах за раменете. Изчезнахме

Sponsored content

Самотната Планина

Самотната Планина

Re: Самотната Планина

Re: Самотната Планина

Re: Самотната Планина