Bifrost - The rainbow bridge

**Irridius Ar. Dreadmaster** Съб Апр 05, 2014 6:41 pm

First topic message reminder :

Светлината от заклинанието ми грейна отново но на поле, далеч от погледа на хората. Поле празно, зелено но важно.
Навих свитъка обратно и погледнах сериозно брат си.
- Добре, идеята е проста. Трябва да стигнем до Асгарт или както там се казва. Но вместо това ще направим друго. Ще говорим с този, който вижда всичко. Пазителят на пътя между световете - Хеймдал. Обаче не е толкова лесно, колкото звучи. Ще се наложи малко да поработя над това и очаквам да ми съдействаш.
Огледах тревата наоколо и подхванах малко уморено:
- Когато северен герой или войн умира, за него идва Валкирия, която да го прибере. Валкирийте идват на летящи коне, по пътя на Дъгата, за който ти говорих. Значи трябва да има нещо кат запушена тръба към този път, щом той е отварян веднъж. Поне аз си го представям така, това е само теория. Но се налага да я ползвам, защото не ми се умира, за да чакам Валкирия да дойде.
гледах се наоколо и въздъхнах:
- Виждаш ли нещо, което може да помогне? Знак, следа, нещо като магическо петно останало от миналото?

**Irridius Ar. Dreadmaster** Вто Апр 08, 2014 6:57 pm

Съгласих се. Чука беше по-фалшив от усмивката на Мелиса, когато ѝ говорех за драконите. Пуснах го на пода, където той издрънча като играчка.
- Евтиния - подхвърлих разочаровано, - Дори не се е постарал да направи нещо по-убедително. Сигурно не е имал и време. Предполагам, че дори да не е имал връзка с Амора, определено е намерил начин да усети, ако тя го издаде.
Уморено потрих мястото между очите си и погледнах към звездите отново. Сигурно беше адски скучно да си космонавт.
- Май ние поемаме в грешна посока. Виж колко се отдалечихме от Мидгард... Искам да кажа Земята. От кабинета на Мелиса до космически кораб на средата на пътя между Свартелхайм и Асгарт. Нещо правим погрешно. Дай да седнем и да си напънем кофите.
И последвах собствения си съвет и седнах на място за един от пилотите. Поне въртящите столове бяха подобрение в сравнение с Йохай.
- Чисто злато, идващо от джуджета... Защо някой, който има джуджета, ще иска от тях да наемат трета група за да крадат? И защо му е било на Локи да го направи с джуджета.Той няма контрол над джуджета, да не говорим, че не би платил на онези орки. Все пак е бог на лъжите.
Навъсено вдигнах очи към него:
- Зевс ни е пратил за зелен хайвер, казвам ти.

**Соларис Дредмастър** Вто Апр 08, 2014 7:13 pm

- Трябва да изградим малко авторитет сред боговете ...
Разтрих слепоочията си. Направо откачах. Не може някакви си богове да се ебават с мен. Бях готов да отида на Олимп и да не оставя камък върху камък.
- Мисля, че е време да говорим с Один и Тор. Трябва да чуем и тяхната гледна точка. Представи си, че сме дошли тука, защото Мелиса си е сложила един чук в кабинета.
Изправих се успях да се довлача до другия стол.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Вто Апр 08, 2014 7:23 pm

Ядосано вдигнах юмрук във въздуха и заръмжах:
- Неее, това си е пораженство. Не можем просто да дропим всичко и да ходим да плачем на Один. Ние оправяме работи на Йохай. Не е тяхна работа, ако ще чука да е лично на паладина Утер. Ние сме напълно способни да го направим сами.
завъртях се в стола си и се обърнах към разнебитените компютърни джаджи пред себе си.
- Защо Зевс от всички ще знае за Локи и неговия фалшив чук? Предполагам, че за да каже на Херкулес, той да каже на Тор, понеже двамата са членове на Отмъстителите. Обаче... защо Херк ще казва на Тор, вместо да му каже Хеймдал?
Потрих брадичка и забарабаних с пръсти по облегалката.
- Сигурно Тор е все още на земята. Без чука си не може да се прибере, а едва ли ще седне да се оплаква на някой друг, за да му позволят да се прибере. Прекалено е горд за това. А Один спи. А Хеймдал го раздава на I dont give a fuck mode. Сигурно е видял колко е фалшив чука при Локи. Въобще само ние двамата с теб си чупим краката на майната си, а всички останали се държат все едно не е кой знае какво.

**Соларис Дредмастър** Вто Апр 08, 2014 7:33 pm

Потрих отново слепоочията си.
- Мозъкът ми напълно изключи, брато.
Идеше ми да се свия в някой ъгъл и да не излизам цял ден. Вече бях толкова уморен. От няколко дена не бях спал. Всички тези глупости направо ме побъркаха. Започнах да заспивам, по едно време започнах и да хъркам и усетих силен шамар.
- Не е време да спим!
Гласът на Дред разцепи тишината и ми дойде като гръм от ясно небе.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Вто Апр 08, 2014 7:44 pm

Изшляпах Соларис зад врата така, сякаш биех гонга за вечеря в китайски храм.
- Не е време да спим!
Гръмовержният ми глас разтърси разнебитения кораб.
- Ето за това работим в комбина - обясних разперил ръце пред брат си, - Защото ти трошиш граници, хабиш сила, и не си знаеш силите. Накрая заспиш, баш на финалната права. Защо? Защото видиш ли, не сме спали когато трябва.
Замислен бръкнах във вътрешния си джоб и пъхнах под носа му квадратно шишенце с искряща синя течност. Прословутите колби с мана. Дори най-добрите имаха нужда от помощ понякога.
- А и работим заедно, защото, като те накара да се замислиш и заспиваш.
Потрих очи пак и се протегнах:
- Но си прав, прекарахме дни в мотаене, а никой от нас не постигна нищо, освен да си навлечем недоволството, на всеки безсмъртен познат на човечеството.
Вдигнах пръст:
- Обявявам завръщане в замъка и сън. Не мога да повярвам, че го казвам, но се налага.

**Соларис Дредмастър** Сря Апр 09, 2014 1:07 pm

-Евала ...
Усмихнах се, но пронизващия поглед на Дред ме накара отново да върна безразличният си, уморен вид.
- Мисля, че прекалено много се напрегнахме да свършим тая работа бързо и без проблеми, че приехме всичко казано от Зевс и Хаймдал, въпреки че той не каза много, като чиста монета и не се спряхме, за да се замислим над другите възможности.
Посочих чука менте, който седеше върху пода на кораба.
- Сам виждаш, че не е толкова трудно да се направи менте. Това още повече ме наляга над мисълта, че и онзи чук, който е бил в кабинета на Мелиса е бил менте.
Изправих се.
- Но пък това жалко подобие на Локи ...
Преместих погледа си върху чучелото.
- ... знае за липсата на чука, което значи, че истинския липсва. Не разбираш ли колко са объркани нещата. Нека приемем, че чука е в Локи и онези стари пубери не са ни излъгали. Какво ще правим сега?
Обърнах се към брат си.
- Не знаем къде се намира Локи и сега се връщаме в стартова позиция.
Седнах отново на стола.
- Единствените, които можеха да ни кажат у кой е чука от кабинета на Мелиса бяха орките, които станаха храна за рибите още преди няколко дни.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Сря Апр 09, 2014 3:31 pm

Поклатих глава и размахах ръце, като закръстосвах из залата:
- Въобще забрави за Локи. Той не е по-умен от тях, но е по-хитър. Хеймдал не каза,ч е чука е откраднат. Каза, че е шега на Локи, заради която не би трябвало да се притеснява Один. От кога стана така?
Вдигнах пръст поучително и подхванах старата идея:
- Не бива да мислим, че това е чистата истина. Локи може и да има общо с краденето на чука, но още не разбирам как това има общо с джуджетата и тяхното злато. Не може да е излъгал орките с илюзия за злато, те са много добри в разпознаването на златото.
Спрях и го посочих сериозно:
- Орките са наети с джуджешко злато. Кой има джуджешко злато? Джуджетата, разбира се. Ако човека имаше джуджешко злато, щеше да плати на джуджета да свършат работата. Ако беше някой, като Хефест, който си има джуджета - щеше да прати тях, вместо да ги праща, да говорят с орките. Единственото логично обяснение е джуджетата да са наели орките. Сиреч джуджета са взели чука. А всичко останало са инсинуации. Страничен шум.

**Соларис Дредмастър** Сря Апр 09, 2014 3:53 pm

-Да,но нали именно джудже ковач е изковал чука. Хефест го каза. За какво ще им е да крадат нещо, което са сътворили.
Бавно си връщах силите. Всички тези размишления събуждаха интереса ми и малко ме караха да се вълнувам като някакво малко дете.
- А дори и да са джуджетата. Какво ще правят джуджетата с чука. Те предпочитат брадви и къси широки мечове. Дори и да премахнат гравитационната магия, която тегне над чука, той пак остава прекалено неудобно оръжие за едно джудже.
Вече тотално се оплетохме с тая история.
- Какво ще правим? Има ли смисъл да се връщаме в Йохай?
Замислих се над думите, който бяхме успели да изкопчим от Хаймдал.
- Мисля, че Один трябва поне малко да се притеснява ако синът му, главният генерал на армиите на Асгард, да остане без единственото оръжие, което го приляга. Това може да означава, че чука е все още у Тор, но пък думите на това чучело тук говорят друго.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Сря Апр 09, 2014 4:09 pm

- А мен знаеш ли, кое е притеснява? Че ти се притесняваш за това, един магьосник от земята. А Хеймдал, пазачът на Асгард, не дава пукнат fuck по въпроса. От къде на къде?
Потрих слепоочия и продължих:
- Джуджетата са много национален народ. Има няколко крале, танове, властелини и дори няколко Главни инженери, които си ги бива сами по себе си като водачи и имат не лоша армия зад гърба си. Рядко воюват помежду си, но все пак...
Замръзнах и погледнах Соалрис, като че ме беше застрелял с водна пушка:
- Аве тъп ли съм или какво? Джуджетата са направили Мьолнир. А всеки майстор на магическо оръжие има начин да го намери. Така ти знаеш къде е Зевс или Посейдон почти по всяко време на денонощието.
Станах и зарових из джобовете си. Извадих две неща. Малко кубично шише, пълно със синкава течност и свитъка за телепортиране.
- Отиваме в Мория. Връщаме се на mohter fucking земя и приказваме с тия mother fucking джуджаци. Омръзна ми да гоня вятъра между измеренията, за нещо, дето даже не е наша работа.
И изгълтах шишенцето.

**Соларис Дредмастър** Сря Апр 09, 2014 4:38 pm

Станах от стола и отидох до брат си. Потупах го по рамото.
- Пак го разнищи, Шерлок.
Подсмихнах се. Почти бях възстановил силите си.
- Но Мория ... до колкото помня последния опит на джуджетата да си върнат митрилните мини не беше успешен. В мините няма да намерим джуджета, а орки и огън и мрак.
При думите огън и мрак погледна брат си в очите. Навярно се досещаше, за какво става въпрос.
- По добре да отидем до Самотната планина. В техните мини има само ценни метали, рубини, ценни камъни. Ако някой има чисто злато то там ще го намерим. До колкото знам там управлява Трор. Прекалено свадливо джудже, да не говорим каква скрънза е.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Сря Апр 09, 2014 4:51 pm

- Самотната планина - поправих се бързо, - Малко не съм на ти с джуджешката политика. Давай да млатим малко по-бързо.
Последва силен блясък. Заклинанието за телепортация се зареждаше. Да се прехвърли до място, което беше толкова далеч, щеше да ми отнеме известно време, за да се зареди. И щеше да ми съсипе и малкото сили, който още ми бяха останали.
- Magus in arte, ultimum remissionis, Ianuae Magicae!
И изчезнахме.

Sponsored content

Bifrost - The rainbow bridge

Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge