Тук си създайте герой

*Име :
-Здравей! Кой си ти? Познаваме ли се?
Момчето
повдигна любопитно очите си, в които играеха пламъците на
заинтересоваността, плахо и несигурно представяйки се на непознатата
мила дама:
-Аз съм Зандър...Зандър Сторм и се боя, че не се познаваме.

*Години :
-Е, Зандър... На колко години си? - въпроса бе кратък и ясен и отговорът му би трябвало да бъде също толкова комплексен и ясен:
-На 20 години съм. - откъснаха се едва-едва думите от устата на момчето.

*Раса : Пояснение ->тук<-
-Видях всичко! Какво си ти?!? Какво си, по
дяволите?!? Нормален човек не умее подобни неща! Хайде отговори ми -
СЕГА!!! - един ядосан глас се разнесе, порейки въздуха и последното,
което Зандър бе успял да види беше отпусното, което се носеше като птица
във въздуха.
-Аз...аз...аз съм чародей или иначе казано съм вещер... Мога неща, които
нормалните хора не умеят. - една чиста като елмаз сълза се отрони и се
спусна по невинното детско лице.

*Дарба:
-Какво ще правиш с тази чаша вода? Не виждам смисъла.
-Сега
ще ти го покажа. - Зандър се усмихна мистериозно и се съсредоточи над
нея. В този миг известно количество вода се издигна във въздуха и
започна да се носи като лекокрила птица.
-Но какво...Как...аз...?!?
-Това е моето умение - ХИДРОКИНЕЗА. - провикна се Зандър доволен и седна на дивана. Имам и други - мога да манипулирам чувствата, мислите и емоциите на хората, мога да забавям времето... Също така мога да подчинявам магически създания с поглед.
*Външен вид :
-Не мога да повярвам, че ми го причинявате... И
то точно на шестнадесетия ми рожден ден. Мразя Ви и не искам повече да
ви виждам. УЖАСНИ СТЕ! - думите на момчето се разнесоха във въздуха.
Зандър, бърз като стрела се затвори в стаята си и зарови инстиктивно
ръцете си в русите си коси. Очите, изпълнени с болка и сълзи блуждаеха
из стаята, а атлетичното тяло се носеше от ъгъл до ъгъл грациозно, а
развитите ръце хвърляха всичко, което им попадне в схватката. Ризата,
бяла като призрак и разкопчана, се носеше ефирно след него, разкривайки
мускулестото тяло, на което висеше като ненужен парцал в момента.

*Характер :
-Не разбирам как може да си толкова импулсивен,
манипулативен и инатлив като МАГАРЕ на мост! Защо не можеш да си като
нормалните чародеи и не спреш да измисляш заклинания, защото винаги се
объркват и ефекта е ужасен.
-Правя го Джейкъб, защото искам да
прогресирам, а не да се ограничавам само с една обикновена книга, която
да ме тегли назад. И никак не съм импулсивен и манипулативен, просто ти
лесно се поддаваш.
-Напротив ти си прекалено мил, деликатен и верен
приятел, а същевремнно си и толкова себичен и импулсиве... Толкова
нахакан и тромав.
-Да,да,да щом го казваш ти значи съм такъв. - Зандър се засмя и направи саркастична забележка, иронизирайки приятеля си.
-Спри с този сарказъм и ирония! Дразнещ си вече!

*История :
Раждане на нова надежда
В
нощта на Вси Светии, когато всеки бе унесен в свои си мисли и емоции, в
една порутена къща се извисява плача на едно малко момченце, което се
появява на бял свят и то точно в нощта на подобен празник. Малките
ръчички любопитно се размахват, порейки въздуха, а детските очички
изучават всичко наоколо, което е ново за тях. Досега те не са имали
възможността да се запознаят с обграждащият ги свят и да се начудят на
всички тези невероятни и любопитни неща, които сега се разкриват пред
тях. Животът за малкия Зандър започва още от раждането му и започва
нормалното си развитие, преди да разбере какъв е всъчност той и какво
умее да прави.
Надарен
На
петнадесетия си рожден ден, когато децата събираха бонбони, разхождайки
се по къщите с думите "Лакомство или номер?", Зандър беше у дома си и
празнуваше, разопаковайки подаръци, когато изведнъ така се случи, че
заваля проливе дъжд. За щастие той бе краткотраен и децата можеха да
излязат навън, за да се позабавляват. Без много да му мисли, Зандър
цопна в една локва, а после се загледа в кристалната повърхност.
Привлечен от някаква странна сила, той започна да движи ръката си, като
успя да издигне известно количество вода. Майка му бе на седмото небе,
но дядо му бе много разочарован. Самият той очакваше момчето да прояви
способностите си в по-късна възраст, за да може направо да отиде в
училище, където да развие дарбите си, а вместо това сега трябваше да
пропилее години сред обикновени хлапета. Зандър бе научил от семейството
си, че трябва да се контролира и да не се разкрива и стриктно следваше
правилата. Той вече бе свикнал с това, каквото е и вършеше "магийките
си" само под надзора на родителите си.
Тийнейджър, изгонен от училище
-Зандър,
опасявам се, че нямаш място в елитното ни училище! Характерът и
поведението ти не пасват на фона на нашия живот. Съжаляваме изключително
много, но няма как да останеш сред нас и минута повече. - Зандър бе
толкова ядосан, че го гонят заради подобна дребнавост, че му се искаше
да се разкрие и да замрази проклетия директор на мястото му, но пък така
щеше да рискува живота си, затова се примири със сегашното си положение
и това беше.
Ден преди училище
Зандър
бе приготвил нещата си още предишната вечер и нямаше търпение да замине
за новото си училище, където щеше да се научи да се контролира и да
усвои идеално уменията си. Още преди да замине, майка му му подарява
един семеен Гримоар, пълен със заклинания и със сълзи на очи го изпраща в
училището, от където щеше да се върне вече добре усъвършенствал се и на
ниво... Както на поведението, така и на уменията.

*Името на човека който използвам за лик :
Jessey McCartney

Допълнително :
-Имаш ли си някакви хобита.

-Докато съм на училище ми остават единствено уроците и тихите и спокойни разходки в двора и града в близост до училището.

Забележка!: Като четох силите на другите герои, реших да се отприщя на максимум. Ако има забелжки(а такива ще има), кажете какво да променям.

Име:
Хоукай Райкявен

Години:
~25

Раса:
Бог

Дарба:
Контрол над реалността. Върти времето на малкия си пръст, може да изтрива индивиди от съществуване. Отвъдния/астралния свят му е задния двор. Може да променя събития и резултати. Може да прави невероятното вероятно, невъзможното възможно. Притежава абсолютното знание на вселената.

Външен вид:
На няколко пъти демонстрира шейпши фтърските си умения. Може да променя форма и обем. Никой не знае точният му облик, но сякаш за улеснение, е избрал да изглежда като 25 годишен младеж, с бяла коса, най-често разчорлена. Висок около 2 метра със сини очи и нехаен вид, сякаш целият свят му се вижда скучен.

Характер:
Студен и мълчалив. С мото "Ако нямаш да ми казваш нещо важно, не ми губи времето!" кръгът му от приятели се свежда до нула... сякаш самият му характер е оформен така, че да отблъсква всеки опит за сближаване с него.
История: Никой не знае кой е Хоукай Райкявен и от къде идва. Оскъдната информация идва от легенди и митове. Най-старото датирано писание за Райкявен е кленопис на близо 10 000 години, а всеки който се доближи до него изпитва гадното чувство, че Хоук ще съществува и след още толкова години. Най-разпространеният мит, но и най-оплюваният, като неверен е мита, че Хоукай е манифестация на самата реалност. Той винаги знае всичко, дори и най-съкровените тайни, нищо не може да го нарани, безсмъртен до доказване на противното и винаги е на точното място в точното време. Броят на спекулациите граничи с този на звездите. От това, че е доста вещ магьосник, през това, че е майстор шейпшифтър, до това, че е хибрид с всестранно развити таланти. Историята му е примамлива мистерия, а бъдещето му неясно. Мнозина ясновидци са опитвали да надникнат в неговото бъдеще, но са се озовавали на пода в локва от собствените си сълзи. Сякаш хаос, ужас и болка на момента се вселяват в съзнанието им, а бъдещето прилича на лотария. Винаги променящо се. Никой не помни денят в който Хоукай Райкявен се появи в академия Йохай. Сякаш в един миг го няма, а в другият е там. Причината да избере именно тази академия също остава мистерия, не, че няма навитаци да я разгадаят.

Допълнителна информация:
Въпреки, че Хоукай е неуязвим бог, срещу когото е безсмислено да се изправяш, тъй като просто можеш да не се родиш, той предпочита да не демонстрира силите си на максимум. Въпреки, че обича да избягва неприятностите, ако е въвлечен в някаква, се превръща в точно копие на опонента си, биейки се с неговите или нейните сили. Понякога прибавя и катана, за цвят.

Снимка:

Име: Мелани Милър
Години: 20
Раса: Магьосница.
Дарба: ---
Външен вид:
Мелани е висока и стройна с идеални мерки. Косата и е тъмно кестенява , но е боядисвана много пъти. Харесва и да сменя цвета на косата си , когато започва нещо ново. Има добре оформени вежди , които подчертават кафявите и очи. Нослето и е малко и право и тя си го харесва много. Има малък родилен белег на глезена си. Поддържа маникюра си и се грижи кожата на ръцете и винаги да е мека. Общо взето Дал държи на външния си вид и се старае винаги да изглежда добре.
Характер:
Милър не избухва лесно, напротив, сравнително спокоен и контролиращ емоциите си човек е. Когато не успява да се справи с нещо, което е важно за нея се разплаква или си излива душата пред приятел/ка, но след това се взема в ръце без да се предава. Поема си глътка въздух, избърсва сълзите и се усмихва. Организацията й е силна страна.
История:
Мелани е млада,красива дама.До преди месеци тя живееше с родителите си.Смейествот ои беше богато,но тя не беше разглезено богаташче точно обратното Мелани от малка оставаше сама у дома и рядко общуваше с родителите си.Беше самостоятелна.Винаги е била на върха-главна мажоретка,отличничка и винаги наясно с модните тенденци,но новия и живот на студентка тепърва започваше

Снимка:

Снимка:
От 00:00 до 12:00

От 12:00 до 00:00

А така изглежда, когато е мъдър... и стар... но все пак мъдър... и стар