Тризъбецът на Посейдон

**Соларис Дредмастър** Пет Апр 04, 2014 7:22 pm

Безлюден остров навътре в Индийския океан. Кръстен на тризъбеца на гръцкия бог Посейдон заради трите върха на планината, която заемаше почти целия остров.

**Соларис Дредмастър** Пет Апр 04, 2014 7:26 pm

Появихме се с леко "пук" на плажа на острова и докато Дред се зае да навива свитъка си, аз се огледах.
-За сега нямаме компания.
Погледнах Дред и осъзнах че бяхме пропуснали нещо много важно.
-Мисля че няма да е излишно да се дегизираме. Може някой да ги е предупредил за нас когато са тършували из училището. Не изглеждаме като мерзавци нуждаещи се от услугите на орки.
Усмихнах се.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Пет Апр 04, 2014 7:38 pm

Поклатих глава:
- Не ние, а ти ще се дегизираш. Защото не искам да те виждат. Мен ме познават, защото знаеш, съм си имал работа с демони и някак си, се получи колегиално отношение. Прикрий се, за ми пазиш гърба, докато говоря с голямата клечка. Защото аз може да говоря с него, но може да е капан. За това тук се разделяме. Минавай в стелт режим.
Подминах го и извиках няколко пъти високо и ясно няколко поздравителни фрази, които бях научил на оркски:
– Нерзул, Нерзул, Зута И Късъкс.
Не бях сигурен дали не бяха и псувни, но какво да се прави. Оказа се, че орките дойдоха по-рано от колкото сме си мислели. Дойдоха, с известно закъснение, не беше зле, но все пак очаквах да се помотая още време. Поздравих ги и обясних, че търся техния водач и че искам от него услуга. Споменах няколко пъти думата злато така че да ме разберат.

**Соларис Дредмастър** Пет Апр 04, 2014 7:47 pm

Не ми остана много време да мисля когато брат ми извика орките. Направих магия за невидимост и останах на място когато орките дойдоха. Не ми обърнаха внимание затова приех че дегизировката ми минаваше за перфектна. Докато бяхме разглеждали трупа в училището до такава степен се бяхме умирисали и двамата, така че не се притеснявах, че може да ме помиришат. След като тръгнаха по една пътека нагоре из горите и скалите, аз отново използвах левитация, за да се придвижвам без шум.
Не измина доста време и вече бяхме близко до селото на орките. Разбрах това от засилващите се шумове и миризма, които идваха отблизо. След още няколко метра влязохме успешно в бивака на тези същества. Сега след като бяхме вътре, работата ми стана малко по-трудна заради огромното движение и суетене, които бяха настанали в бивака, след пристигането на Дред всички се придвижиха на "центъра" на бивака и загледаха с неприкрито неверие и злоба своя гост. Трябваше много да внимавам да не се блъсна в някого. Нямаше как да разговарям с Дред, щях да се издам, а никой не биваше да знае че съм тук докато не се наложи. Кръгът от орки бавно се стесняваше около мен докато те се блъскаха един в друг, за да се приближат още повече до Дред, затова се принудих да полетя, като по този начин се извисих на един метър над главите на орките. Това ми предлагаше добра гледка откъдето можех да виждам всичко, но Дред все още бе прекалено далеч, а ако нещо се случеше трябваше да действам бързо. Сега около брат ми се бе образувал кръг с диаметър от 4-5 метра, в който никой не смееше да пристъпи. Орките беснееха или по скоро се филмираха пред своя "гост", виеха като луди, може би псуваха на техния покварен език. Изведнъж всички замлъкнаха и пред Дред в кръга пристъпи някакъв орк, беше с една глава по висок от другите и много по грозен. Явно беше вожда на тази паплач, защото всички разговори секнаха и всички загледаха с внимание ту своя водач, ту Дред. Полетях малко нататък докато не застанах над вожда и спрях там. Можех да чувам прекрасно всичко, което щеше да се изговори тук и същевременно ако стане нещо можех да реагирам и да заплаша вожда им.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Съб Апр 05, 2014 10:50 am

Зачаках. Оркският вожд приличаше доста на онзи, когото бяхме намерили в замъка. ПОне гащите му бяха същите. Притеснителното беше, че косата му беше бяла, невъзможно бяла за мърляшки народ като орките. Макар и гъсти, косата и дългата брада не можеха да скрият голото теме на орка. Знамето на гърба му беше същото, и като бонус носеше огърлица от едри като юмруци оловни топки. Като изключим това, беше гол до кръст и на гърба му беше прикрепен меч, дългъг почти колкото него самия.
- Поздрави на Ордата от Дредмастър - вдигнах юмрук в познатия вече жест.
Вождът кимна и вдигна юмрук в отговор. Не говореше. Дори на неприличния си език.
- Идвам с мир на ум и злато в джоба - продължих настоятелно, наблягайки на думата злато. Орките правеха всичко за злато. Последва рев от орките, но по-скоро подигравателен, от колкото предизвикателен.
- Злато ние винаги жадуваме - отвори уста най-после оркът, - И винаги сме отворени за още. Що търсиш тук, сине на хората?
- Идвам с цел една - започнах, слепвайки оркските езикови средства неумело и несигурно. Оркският език беше пълен с недомислици и недовършени правила и ужасно много изключения в думите и изразите, които самите орки си бяха измислили за да си търсят причина в едно изречение да се почне битка. - Идвам за информация. Искам аз да знам защо, народи кат ваз, не знам защо, са влизали в дворец на хората, синове на най-младата раса на света? Защо, вие, що хаоса търсите и сред хаос сте родени, искате да вземете магия, която вам не принадлежи и не желаете да носите със вас?
Оркът ме изгледа на криво и поде сам:
- Ний сме народ на хиляди години, по-стари сме дори от боговете ваши и служим ний на всеки, що злато носи. Искаш да предадем тоз, който ни плати. Плати ни също и ще го сторим.
Вдигнах рамене и бръкнах в джоба си вадейки кесия. Отвързах я и пуснах едри златни монети да паднат на земята. Златото задрънча по каменната настилка с мек звън. Орките мълчаха, после се чу едно подигравателно: Аууууу...
- Хаха, недей да ни залъгваш ти, на Master of Dread, защото ние злато искаме, а не човешка шлака. Плати ни колкото онзи и тогава ще говорим.
Човешка шлака? Шлаката беше вид отпадъчен материал, който се получаваше от топенето на рудата. Като пръжките в маста, но в метала. Отстъпих назад и се поклоних едва-едва.
- ТОгава аз ще отстъпя, защото цена таквази аз не мога да си позволя.

**Соларис Дредмастър** Съб Апр 05, 2014 10:58 am

Преговорите преминаха безуспешно, въпреки златото, което Дред им бе дал. Сега нервите и сетивата ми бяха изопнати до скъсване. Очаквах какво ще се случи по нататък, но не се наложи да предприемам каквито и да е действия. Дред се поклони, като се усещаше лека подигравка в поклона му, но орките не забелязаха и той започна бавно да отстъпва по обратния път. Аз се зареях над него като не изпусках от поглед огромния орк.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Съб Апр 05, 2014 11:22 am

Заизлизах от градището, но не се оказа лесно. Орките се бяха събрали около нас и не се разделяха. Изгледах ги мрачно и погледнах през гърба си.
- А не мога ли да си отида? Неуспешен бизнес днес е успешен утре, както е казал Дрек'Тар, шаманът на Сивите Вълци?
Вождът изсумтя.
- Недей се заблуждава, ние не следваме зелените си братя. Те може да искат мир, но ние имаме злато. И нашето злато казва - на никой нищо да не се казва, ние не искаме друг да знае, човек, елф или орк.
Оркът до мен, огромен мъжага с брадва в ръка, нещо като томахавка с размерите на лопата, я вдигна срещу мен. Отстъпих назад и отбягнах атаката, Макар и на косъм. Оръжието се удари със звън в камъка на земята и пръсна искри и сигурно накара ръцете на орка да изтръпнат от болка. Това ми даде време. В следващия миг държах Аврор, верният ми и доста дълъг меч. Острието изсвистя застрашително и засия в оранжево и жълто:
- Аrs autem crevisset herba, dominus, tria plana remissionis discrimine ictum!
Острието пламна и посече орка на половина, запокитвайки двете части назад, като отнесени от катапулт.

Тризъбецът на Посейдон Emperor_LeLouch_Sword_by_aBlindSquirrel

Тризъбецът на Посейдон Emperor_LeLouch_Sword_by_aBlindSquirrel

**Соларис Дредмастър** Съб Апр 05, 2014 12:12 pm

Сега вече бе време да се разкрие. Спрях магията за невидимост и се появих над главата на брат си. Възползвах се от момента на изненада и паднах върху раменете на главния орк. Хванах главата му и със зверска сила, я извих, при това вратът му се счупи и главата му се отдели от тялото. Оркът падна и аз скочих до брат си като изкарах Зевс и посякох двата орка от двете ми страни.
-Сега ще стане интересно.
На небето просветяха две светкавици и се строполиха с огромна мощ над бивака на тези същества като унищожиха голяма част от покъщнината им.
-Давай да ги трепем.
Разделихме се на две отделни групи и се заехме да избиваме орките. Тъй като все още не бях възвърнал сигурността в магията си. Водех боя като мъгъл. Използвах Зевс като меч. На няколко пъти избягнах смъртта на косъм. На небето продължаваха да свистят мълнии и светкавици, които бяха в резултат на моя гняв.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Съб Апр 05, 2014 12:32 pm

Втори орк, с меч, широк и рогат шлем ми се нахвърли, докато Джас късаше главата на вожда. Без него, орките наоколо побесняха и се разквичаха. Не очакваха да загубят водещата си фигура още в първия изстрел. И аз не исках да ги разочаровам, за това действах естествено. оркът замахна, точно когато вдигнах ръка със изпънати пръсти, но със събрани среден и показалец заедно. Между безименния и показалеца засия ярко синкаво зарево и силна миризма на озон изпълни въздуха:
- Tu autem videns procul: væ level dimittere, Cham, ignis!
Със силен гръмотевичен шум, мълнията се стрелна и порази орка в гърдите, прескачайки към най-близкия орк и после на следващия и на следващия. Дивата мълния заскача между тях, поразявайки ги и свличайки около седем-осем преди да изчезне.
- Нямаме време за мушкане - изревах, - Потопи острова, аз ще подготвя евакуацията.
Свитъка беше в ръката ми, точно когато още един орк, с дълго копие за мятане и зеленикаво острие, сигурно намазано с отрова, се засили към нас.

**Соларис Дредмастър** Съб Апр 05, 2014 12:47 pm

Бях влязъл в разгара на битката и късах глави и разполовявах орки като луд. Прибрах Зевс и тялото ми се покри с тъмна материя. Извисих се и тъкмо щях да започна killing spree, когато гласът на Дред прониза шумотевицата и сякаш ме върна обратно в реалността.
-Приготви се за тръгване.
Тъмната енергия буквално се изпари от тялото ми. Много съжалявах, че не можах да я използвам, но сега имахме друг проблем трябваше да потопя острова и то бързо. Положих ръцете си на земята и очите ми просветнаха.
Островът се разтресе, огромни 200 метрови пипала се извисиха от морето близо до бреговата линия, като имаше общо 8, които обградиха острова от всички страни и се строполиха със страшна сила на острова и затегнаха хватката си. Изведнъж островът се разтресе и започна бавно но сигурно да потъва надолу.
Паника обзе орките и те започнаха да бягат, но нямаше къде да отидат, на брега започнаха да излизат зомбита. Мъртви войници от всички епохи започнаха бавно и зловещо да се изкачват по потъващите брегове и скали, посичайки всичко, което им се изпречеше.
На няколко метра от момчетата стоеше орк, който не обръщаше внимание на това което се случваше около него. Той вдигна отровеното копие и се прицели в Дред. Едва в последния момент успях да отбия запратеното със страшна сила копие точно преди то да удари Дред.
В яростта си не успях да се овладея и в ръката ми се появи копие от тъмна материя, което хвърлих към копиеносеца. Моето копие намери целта си и той падна повален, докато тъмната материя бавно разяждаше тялото му.
-Давай да се махаме ...
Извиках и застанах до Дред. Изчезнахме от обречения остров.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Съб Апр 05, 2014 12:59 pm

Развих свитъка, докато наоколо орките се чудеха дал да ни заколят или да си спасяват кожите. В резултата на това сега се боричкаха по между си, пречейки си един на друг. Мечът ми изчезна сред гънките на наметалото, докато редях заклинанието си.
- Tu autem Archmage, ultimum remissionis, Ianuae Magicae!
Последва познатото сияние в бяло и синьо, руните, които изписваха сложната система от диаграми за да завършат заклинанието. След това силен блясък и двамата изчезнахме от това място със силен трясък, като отнесени от вятъра, оставяйки острова далеч зад нас.

Sponsored content

Тризъбецът на Посейдон

Тризъбецът на Посейдон

Re: Тризъбецът на Посейдон

Re: Тризъбецът на Посейдон

Re: Тризъбецът на Посейдон

Re: Тризъбецът на Посейдон

Re: Тризъбецът на Посейдон

Re: Тризъбецът на Посейдон

Re: Тризъбецът на Посейдон

Re: Тризъбецът на Посейдон

Re: Тризъбецът на Посейдон

Re: Тризъбецът на Посейдон

Re: Тризъбецът на Посейдон