Empire State Building("Олимп")

**Соларис Дредмастър** Съб Апр 05, 2014 3:47 pm

Една от най-известните сгради в Америка и света. Сега и главна подпора на градът на боговете "Олимп"

**Соларис Дредмастър** Съб Апр 05, 2014 3:59 pm

Появихме се в една затънтена малка уличка в Ню Йорк, след като излязохме на главния път пред нас се издигна величествената Емпайър Стейт Билдинг. След като се огледахме да не би някой да ни бе забелязал и когато се уверихме, че сме на сигурно се запътихме към вратата на сградата. Там стоеше един костюмиран портиер, който застана пред нас когато посегнах към вратата.
-Добър вечер, джентс! Каква работа имате в сградата.
Той ни огледа от глава до пети и явно се чудеше при възникване на проблем дали да звънне в полицията, или директно в лудницата.
-Мъжът на рецепцията ни повика, един от гостите ви има проблем с дизайна на стаята си. Ако искаш вас да ви съди, ще си ходим.
Явно уплашеният младок, който не искаше да изгуби работата си ни пусна и отново се зае да седи като статуя пред вратата. Отидохме на рецепцията.
-Искаме да се срещнем със Зевс.
Мъжът на рецепцията се засмя гръмко.
-Какъв Зевс господа, явно сте объркали континента.
Пресегнах се през рецепцията и го хванах за яката.
-Не ме разигравай, сатире! Ще те направя на печено преди да се усетиш.
Очите ми просветнаха. Не бяха ядосан, но трябваше да убедя копелето да не ни разиграва. Сатирът видимо уплашен се дръпна назад до стената.
-Асансьора в ляво на статуята на Атина, вземете този ключ, когато се качите ще видиш една ключалка в стената, вкарай ключа и го завърти 2 пъти надясно и ще се появи копче, натискате го и сте в Олимп.
Грабнах ключа от треперещата му ръка и се запътих към асансьора.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Съб Апр 05, 2014 4:05 pm

Мълчах и си придавах вид на разбиращ, макар че пропусках основното. Олимп се беше преместил в Новия свят преди години, не известно защо. Поне за мен.
Последвах го със самодоволен вид.
- Изглежда не си идвал, щом не те познава. Но освен това си изглежда запознат с процедурата.
Подминахме статуята на Атина, жена с войнствен вид и сова на рамото си.
- Защо не ми кажеш от къде знаеш толкова за влизането в Олимп?

**Соларис Дредмастър** Съб Апр 05, 2014 4:15 pm

Качихме се в асансьора, открих ключалката вкарах ключа и го завъртях два пъти в дясно. И точно както беше казал сатира на рецепцията появи се огромно алено копче "Олимп" натиснах го и асансьора се затътри нагоре.
-Елфите често имаха вземане-даване с Олимп. Не знам защо, мисля че елфите ги снабдяваха с плодове и зеленчуци срещу нещо. Така и не ми казаха какво. Но в последните месеци ми позволяваха да участвам в сбирките на висшите елфи в града и оттам изпращаха пратениците насам. Всеки път различни и беше нужно да им обясняват как да стигнат до тук. Знаех че се намира на върха на тази сграда и че се влиза само през главния вход и асансьора.
Подсмихнах се.
-Според мен трябваше да оставят града на планината. Изглежда по авторитетно, но сега този град е най-известният в света. Център на света можем да го наречем.
Асансьорът спря и вратата се отвори. Гледката беше удивителна пред очите им се намираше огромен древногръцки град, пълен с живот, по-нисши богове и богини се разкарваха из улиците и на пазара където си купуваха нужните им амброзия и нектар. Всички бяха облечени в тоги и кожени сандали.
-Добре дошъл в Олимп, братко. Дано и да си тръгнем така мирно както и дойдохме.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Съб Апр 05, 2014 4:25 pm

Излезнахме от кабинката на асансьора, а това което видях не беше кой знае какво. Смисъл, че аз очаквах нещо като луксозен кабинет или етаж, посветен на смес от старогръцки и съвременен американски архитектурен стил.
Вместо това видях нещо, което повече приличаше на обикновения връх Олимп, натикан сред облаци, свързан с асансьора с нещо като пътека от жълтеникави плочки. Беше малко... ами честно казано си беше същото, просто натикано в сграда.
Поех напред с несигурен вид.
- И тия пичове ма'ат плодове?
Подсмихнах се и продължих:
- Аз не съм проблемен, ти си този, дето имаш нещо срещу старите цивилизизации. Кой потопи Атлантида?
Съмнявах се че Арес например ще яде ябълки и круши. Ама какво да се прави. Помотахме се сред облаците и подбутнах Джас:
- Хайде сега - подхвърлих - Като си толкова вътрешен, говори ти с Зевси.

**Соларис Дредмастър** Съб Апр 05, 2014 4:43 pm

-Нямаш абсолютно никакъв проблем.
Тръгнах по златните павета нагоре към града и когато влязохме в града всички ни загледоха , но после пак продължиха със своите си работи. Над градчето се издигаш величествен палат.
-Ние трябва да стигнем до там. Това е палата на Зевс, там е и тронната зала на боговете където те се събират и съвещават.
Тръгнахме бавно нагоре. Изкачването беше трудно, защото стълбите бяха съобразени за 3-4 метрови богове, а не за двама смели магьосници.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Съб Апр 05, 2014 4:55 pm

Изкачването беше изтощително, но за сметка на това - скучно. Стигнали веднъж до портата, ми направи впечатление, че беше голяма. Но простичка и изчистена без дърво резби и финтифлюшки. Двамата хванахме портите и бутахме по едно крило.
Вътре - весела му майка. Амфитеатрално изградена зала, като колизеум в умален мащаб. По основните места всевъзможни крилати хора, като събор на Тенегар, от където идва Жената-Ястреб от Лигата на справедливостта. Но без извратената на вид глава. В средата на залата, в самия център имаше три трона, подредени един срещу друг като че изобразяваха символа на Мерцедес. На десния спрямо портата, седеше огромен мъжага с руса коса и брада, гордо изражение и дълги тесни криле, като на албатрос, с черни пера из тях. От ляво - чернокос мрачен мъж с черна роба и къдрава коса с гарваново-черни криле. А в средата, мъж поне 8 метра, биещ другите двама и всеки в залата по размери, с кестенява коса и широки орлови криле на гърба, стиснал дълго назъбено копие.
Само ние двамата влизахме и изглеждахме като деца в сравнение с тези гиганти. Успях само да се ухиля тъпо и подметнах:
- Хей, еврибади, ко си прайкате?

**Соларис Дредмастър** Съб Апр 05, 2014 5:44 pm

Точно сега ми се искаше да имам огромен и тежък жезъл, с които да го фрасна по главата. Но се овладях и пристъпих няколко крачки напред като застанах в центъра на кръга от тронове. Всички богове присъстваха. Стараех се да не гледам към Афродита, за да не попадна под нейния чар и да забравя за какво дойдох.
-Велики богове, смели Олимпийци, властелини на света, простете арогантността на брат ми и ни позволете да ви се представим.
Започнах да разтягам локуми и за първи път се почувствах сякаш в обувките на Дред. По принцип той беше оратора, чиято цел беше да омае всички.
-Аз съм Соларис Дредмастър, а момчето отсреща е брат ми Иридиъс Дредмастър, ние сме честни магьосници дошли тук с мирното намерение да преговаряме с вас великите властелини и специално с най-великия из всички ви: Зевс.
Погледнах Зевс право в очите, той седна на трона си и се засмя.
-Умееш да говориш ласкаво, момче.Говори!Ако заслужиш ще те изслушаме и може дори да ви простим наглостта, че идвате непоканени в моя дом.
Всички богове бяха такива примадони.
-Благодарим Ви, велики Зевсе. Дошли сме тук, за да говорим за Мьолнир, чука на Тор, син на Один, Ваш колега от Севера.
При споменаването на името на Один, мълнии просветнаха в очите на Зевс.
-Великият чук, е бил откраднат от неговият господар и последно бе видян в кабинета на вашата дъщеря Мелиса, преди да бъде откраднат от орки, чиито господар не ни е известен. Вашата връзка с Мелиса ни кара да мислим, че Вие може би знаете нещо повече по въпроса.
Зевс се изправи и дойде пред мен. Чувствах се като мравка обречена да бъде стъпкана от огромния великан.
-Смееш да идваш в дома ми и да ме обвиняваш в кражба!
-Нищо такова, гръмовержецо. Идвам тук, защото искам да знам дали не би великите богове на Олимп, всевиждащите, не знаят нещо по въпроса. Или боговете вече до такава степен са навикнали с нюйоркчанския начин живот, че са изгубили своите всевиждащи способности и сега седят тук в своята тронна зала, чакащи да започне "Шоуто на Опра"
Бръкнах точно в раната. Но това беше целта ми. Всички богове наскачаха, по темпераментните като Арес и Хадес извадиха огромните си бронзови мечове и започнаха да се заканват на момчето.
-Ако греша, оправдайте ме!
Това закова последния пирон в ковчега. Имаше две възможности: едната, да ни кажат всичко което искаме и да очистят своята чест или да ни убият като стари песове.
-МЛЪК!!!
Викът на Зевс и светкавиците, който загърмяха отвън, успяха да укротят боговете и да ги върнат обратно по местата им.
-Момче, вървиш по тънък лед. Но ми харесва, че не ти липсва смелост. Позволявам ви да напуснете пределите на града невредими. Сега се махайте преди да променя решението си.
Дори не се помръднах.
-Не ни казахте нищо, което да ни е от полза, велики Зевс.
-Ах, ти малка гад ... Добре, ще получиш нужните ти сведения, щом толкова настояваш, но след това се омитате от тук.
-Обещавам
-Добре ... нямам нищо общо с кражбата на чукчето на онзи младок. Всички тук сме се клели в река Стикс, а ти сигурно знаеш какво значи това, да нямаме никакви връзки с Асгардците. Мелиса, въпреки че че моя дъщеря, не обича да слуша баща си. Не знам какви сделки е въртяла с Асгардците, тя е доста ... буйна.
Подсмихнах се.
-Имам причини, които няма да ви кажа, да мисля че чукът, в този момент е в ръцете на осиновения брат на Тор. Повече няма да казвам, вървете си.
-Благодаря Ви, велики Зевсе. Бяхте ни от голяма помощ.
-Да, да ... а сега се омитайте.
Поклоних се ниско, обърнах се и тръгнах към брат си. Преди да излезна от кръга от тронове, потърсих Афродита с поглед и когато срещнах нейния и намигнах. Успешните преговори с Зевс така ме бяха замаяли, че имах чувството, че нищо не може да ми се опъне в момента. Когато излязохме пред палата погледах брат си.
-Доволен?

**Irridius Ar. Dreadmaster** Съб Апр 05, 2014 6:01 pm

Мълчах по време на преговорите. Плановете често се объркват от два вида хора - такива, които искат да променят плана или да го провалят, и такива, които искат да помогнат за това. Сега аз мълчах и гледах как Джаспър, който постепенно, подобно на мен самия приемаше името на нашите осиновители, сега поемаше нещата в свои ръце. Бях впечатлен, защото не се огъна пред Зевс, нито избухна необмислено срещу Гръмовержеца. Макар че думата "момче" малко ми бръкна в здравето. Но това беше бял кахър.
Информацията с която се сдобихме, беше притеснителна. Осиновеният брат на Тор, Локи, беше смятан за форма на Сатаната в Северния фолклор. Бог на лъжите и измамник до мозъка на костите си, Локи беше презирал, мразил и завиждал на своя по-голям "брат" почти през целия си съзнателен живот. Ако не направо през целия. А ето че сега получавахме информация за неговата намеса. Което обясняваше кой е дал на орките символите на Асгардкското писмо, за да могат да издраскат замъка.
- Доволен? - погледнах го учуден и разперих ръце, - I aint even mad, that is amazing!

**Соларис Дредмастър** Съб Апр 05, 2014 6:19 pm

Подсмихнах се.
-Добре и аз съм доволен.
Погледна надолу и съзря в далечината асансьора.
-Телепортирането е забранено тук, така че препоръчвам да тръгваме.
Започнах да слизам по стълбите. Слизането беше по-голямо мъчение от изкачването.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Съб Апр 05, 2014 6:29 pm

Слизането се оказа сериозна задача, но поне можеш да скачаш от стъпало на стъпало.
- Сега вече работата се оплесква по-лошо от Мел с гримове. Ако Локи е взел чука, предполагам, че няма смисъл да крием това от Один повече. Ще се наложи да се свържем с тях, колкото се може по-скоро.
В Асансьора започнах да си блъскам мозъка със ставащото.
- Ако Локи е там, то със сигурност е далеч от погледа на Один. Къде би се заврял Локи, така че да не го открият.
Лек звън и двамата напуснахме асансьора с толкова сериозни изражения, че сатира на рецепцията трябваше да седне за да не му треперят краката. На улицата силната миризма на вода за варене на хотдог и други ню йоркски миризми ни шамаросаха. Градът изглеждаше напълно незасегнат от присъствието на Боговете горе. Ех, ако знаеха.
- Сега ще трябва аз да свърша нещо, така че стягай си брънката.
Извадих свитъка за пореден път.

**Соларис Дредмастър** Съб Апр 05, 2014 6:38 pm

-Къде ли не? Локи изобщо не е глупав. Асгардците имат много врагове, включително и народът на Локи, ледените великани. Да не говорим за читарите, една от най-великите бойни нации и разбира се тъмните елфи. Локи има толкова много места на които може да отиде, а ако и чука на Тор е в него ще го приемат с отворени ръце само, за да го докопат.
Чистият въздух в Олимп беше толкова прекрасен, но когато излязох от сградата, миризмите така ме удариха в носа, че за малко се замаях.
-Съгласен съм с теб. Трябва да отидем при Один и да му съобщим лошите новини. А и в момента нямаме други опции, защото не сме сигурни къде точно е това копеленце Локи. А и ще видим дали чука не е бил менте?
Зачаках Дред да направи магията за телепортиране.

Sponsored content

Empire State Building("Олимп")

Empire State Building("Олимп")

Re: Empire State Building("Олимп")

Re: Empire State Building("Олимп")

Re: Empire State Building("Олимп")

Re: Empire State Building("Олимп")

Re: Empire State Building("Олимп")

Re: Empire State Building("Олимп")

Re: Empire State Building("Олимп")

Re: Empire State Building("Олимп")

Re: Empire State Building("Олимп")

Re: Empire State Building("Олимп")

Re: Empire State Building("Олимп")

Re: Empire State Building("Олимп")