Дворът на академията

First topic message reminder :

Това е дворът на академията, където учениците се събират след учебните занятия, за се забавляват и разпуснат \ 

-Мхм ... По-дяволите та това е чука на Тор, сина на Один.
Развълнувах се.
-Онова отвън по замъка сигурно е писмо до Тор. Дали той знае, че Мьолнир е бил у Мел? И още по важно какво ли ще стори щом разбере сега къде е.
Неволно погледна през прозореца, като очакваше да види пороен дъжд и светкавици, но всичко си беше както преди. Една обикновена вечер в зловещия изоставен замък.
-Мислиш ли че са били пратени тук заради чука и са взели каквото намерят, за да не будят подозрение ако някой се върне?
Тази мистерия го развълнува дълбоко и той погледна навън през врата дългия коридор, но не видя нищо.
-Извинявам се, но ще те оставя за няколко минути.
Пое бегом надолу по коридора, стъпките му отекваха в студените каменни стени, докато изведнъж шума не спря и не бе последван от искърцване на врата.

Отново се чуха стъпки и аз влязох през вратата, на гърба си носех един мъртъв орк. Миризмата беше отвратителна. Оркът беше умрял преди няколко седмици и сега трупът тепърва бе започнал да се разлага.
-Опитали са да отворят и моята катедра. Има още дузина такива в моя кабинет.
Писна ми да го държа за това го хвърлих на коридора и затворих вратата, след това се отправих към прозореца и го отворих.
-Мел се меша навсякъде. Но докато тичах по коридора се досетих, че Мьолнир е омагьосан да се подчинява само на Тор, нещо като Посейдон, с малката разлика, че моето оръжие може да го откраднеш, но няма да го ползваш, докато чука не може да бъде вдигнат от никой друг освен бога на светкавиците. Все без чука, той си остава просто безсмъртен глезльо. Той му позволява да лети и да използва светкавиците, без чука, той буквално не става за нищо.

-Нямам какво да взимам от кабинета си. Готов съм да тръгваме. Само ми дай шанс да се махна тези мъгълски дрехи.
Нещо просветна и аз вече бях, в своите магическа мантия, когато бях малък изглеждах нелепо, но сега сякаш излъчвах авторитет.
-Нека не забравяме, че гравитационната магия е толкова силна, че чука бива постоянно привличан от земната повърхност и няма да се заседи за повече от секунда в стъкления похлупак, а веднага ще разбие пода, освен ако самият Тор не го е поставил там.
Дооправях външния си вид и за това не гледах Дред.
-Затова не бива да изключваме хипотезата, че чука, който се е намирал в тази стая може да е бил менте.

http://gallery.minitokyo.net/view/336684

Потрих нос съсредоточено и подхвърлих с леко озадачено изражение.
- Знаеш ли, и това е вариант. Май все пак си помъдрял...
Малко ми беше сконфузно да не не се чувствам вече толкова по-умен от брат си. Бях свикнал да е импулсивния супер активен чишит, който трябваше да халосаш здраво с жезъла си, за да спре да тича наоколо и да бие всеки, който може би щеше предприеме враждебно намерение спрямо него или теб или дори някое бездомно куче.
- Може да е фалшив. Но може и да е истинският. Защото не са взели чука... взели са подиума. А той не е обвързан със заклинанието на чука. Във всеки случай трябва да сме подготвени за всичко. Вече патих със супер герои, не искам пак да виждам някой облечен в трико и със слипове отгоре.
Преминах към кабинета на Мери Сантяго, заместник - директора. Тук също бяха ръшнали. Изглежда дори тъпите орки имаха достатъчно акъл да не търсят нещо ценно при директорката ни.
Врата обаче беше залостена и дори аз не виждах начин да вляза.

Оффтопик: Искаш ли да ти покажа нещо?

Зарадвах се на комплимента на Дред. Вече не бях старото си аз, но не казах нищо по въпроса.
-Да, ако върху е направена много сложна противодействаща магия на пиедестала. тогава лесно може да се изнесе.
Въобще се бях сетил за подобно нещо.
-Прави си, Мел не е толкова тъпа за колкото я мислехме.
Обузда вълнението си и се опря на бюрото.
-Къде ще отидем първо, имаме нужда от информатор, от който да разберем местоположението на орките.

-В кабинета ми има още дузина трупове. Не мога да позная, кое е неговото оръжие.
Опитах се да се сетя, но сред толкова трупове и мечове надали можеше да отгатне кой беше търсения.
-На катедрата имаше направени магии в стил "ретро Джас". Много смърт, много кръв. Мечовете бяха еднакви. Единственото, което ги отличава един от друг са надписите по остриетата. Всичките бяха различни, като че ли мечовете бяха специално изковани за всеки един от тези глупци.
Погледна трупа и едва се сдържа да не повърне.

04.04.2014Взех флагчето и го огледах.
-Това ми напомня за "Тризъбеца на Посейдон", онази планина разположена удобно на един остров в Индийския океан. Името и идва заради трите върха и разбира се факта, че се намира на остров.
Обърнах флагчето от другата страна, нямаше нищо.
-Може да е като индиански тотем. Тази рисунка може да е свързана с името на този глупак, който между другото, започва да мирише ужасно.
Подадох главата си през прозореца и поех глътка свеж въздух.
-Може би тези глупаци идват от там, острова се намира близо до екватора, и е безлюден, до там се правят само разходки с лодки за туристи, но никой не смее дори да се приближи на повече от 200 метра до острова, смята се че там витаят зли духове.
Подсмихна се.
-Тези мъгъли с техните развинтени фантазии. Може племето на тези глупаци да е отговорно за лошата слава на острова.
Огледа навън. Първи признаци за приближаващият се изгрев вече бяха налице.
-Постарали са се изчезването на чука да не изглежда съмнително,взели са всички книги и всички боклуци, които са намерили, не казвам че са свършили доста добра работа, но защо са изоставили умрелите си съмишленици? Все пак гледката на дузина мъртви орки не е толкова безобидна в това изоставено училище.

-Имаш право.
Направих му място до мен на прозореца.
-Но явно Один все още не е разбрал, щом тази съборетина е още жива.
Погледна през прозореца Асгардските драсканици по стените.
-Мисля че трябва да изтрием тези глупости от стените, за да имаме преднина пред Тор и Один ако евентуално разберат за чука. Ти какво мислиш? Това ни дава шанс да разследвам без странични намеси.

Въздъхнах и станах:
- Дай да се вдигаме от тука. Остави някой фамилиар или домашен дух да оправи надписите. Че ако седим да стържем от стените, ще остареем и побелеем.
Излезнах от кабинета и поех надолу по коридора, без да гледам зад гърба си, дали идва или не. Чудех се кой ще наеме орките. И не ме притесняваше липсата на отговор, а по-скоро огромното количество потенциални отговори.

Поклатих глава:
- Струва ми се излишно да подхващаме толкова от далеч задачата. За да внедряваме хора сред тях, това означава по-дълготрайна мисия. А времето ни е ценно. Предлагам да го направим чисто и ясно. Отиваме, като се преструваме, че искаме от тях същото, което иска всеки, който има нужда от подобна услуга, каквато те предлагат. Тогава се явяваме пред най-високата им инстанция, подчиняваме самия него, правим каквото предложи и си имаме цяла оркска армия, която дори не подозира, че работи за нас безплатно.
Пъхнах ръка под сакото си и извадих пергаментов свитък, пожълтял и оръфан от употреба. Телепортиращият ми свитък.
- Признавам, че не е много умна идея, но ми се струва най-изчистен план. По-малко неща да се объркат. А и... да си призная, не вярвам чука да е още там. Човека, който ги е наел си го е прибрал още отдавна отдавна.
Разгърнах свитъка и около нас се издигнаха няколко светещи сини руни, аве на кратко нещо такова:[url=https://2img.net/r/ihimizer/img28/8369/human51.jpg]Телепортация[/url]