Имение Малефицио

First topic message reminder :



Знам какво си мислите. Сам човек в такава голяма къща.

Готино
*огледах се видях Ел*
Ели по добре е да станеш и да отидеш до кръга се пак ти ще говориш с нея
*помогнах и да стане и тя отиде до кръга*
Още нещо ще трябва ли

- Добре...
*протегнах ръце*
- Хвани ръцете ми и застани от другата страна на пентаграма.
*двамата застананме така, сякаш прегръшахме невидимо дърво*
- Искам да се съсредоточиш върху спомените за майка си. Целия си ум. Така, започваме
*поех дълбоко въздух и зачаках Ели да кимне

- Мисля, че това е всичко. Дред повика духа на майка ми за да обвини узурпатора на престола на престола й, по същия начин.
Даже не се наложи да пише по пода.
_Гордо погледнах така и не осъществилия ми се ментор, който сега стърчеше на сред стаята хвнал се с Елелн Джордан за ръце, сякаш ще играят Кралю Порталю_
- А тя даже изглеждаше по-горда от колкото си я спомням.

*седнах на стола и гледах двамата ^Сега ще видим какво става с Ел.^
Давай братле
*видях една епруветка, която беше на пода и я вдигнах беше празна ^С какво си била пълна?^ чудех се аз тогава се съсредоточих върху тях и се замислих за Хриси и се усмихнах*

- Anal'na Tragh - Huzs-vass bezsud - Enhi`ereh! - започнах напевно и монотонно.
*заклианието се оформи в стълб от сивкаво и сребристо като тъка извиваща се и огъваща се струика между двама ни*
- Anelia Blake Jordan, uthay- medjor! Anelia, sombor! Anelia, uitos!
*вдигнахме глави с Елена, като че някой нарочно ни дърпаше за косата; вдигнахме ръце, без да се пускаме, като арка*
- Anelia Blake Jordan - Ekuestras!

*фигурата на Анелия Джордан се извиси над нас; олюлях се но се постарах да запазя заклинанието в баланс*
- Анелия Блейк Джордан! - заговорих със студен заповеден глас - позволявам ти да се докоснеш до света на смъртните оше веднъж.
Давам ти разрешение да говориш със смъртните още веднъж.
Говори и нека лъжата не опетни устните ти, принудена от волята на друг магьосник!
*ярко сребърно бяло сияние позволи на Анелия да проговори отново*

*почувствах че нещо не е наред*
*друг се месеше - нечие влияние, което можеше да наруши двойния назъбен защитен кръг*
- Елена, побързай - изпъшках - Връзката се разпада, някой... нещо иска да докопа майка ти преди да е казала повече!
*изкривих лице от болка и наведох глава*
- Трябва да я освободя веднага или онова ще я намери и нарани, дори в духовнахат й форма

- Астрогас-сеферионику-молите-ратурика-стерсиномус - заредих припряно за да прехвърля духа на майакта на Елена преди да естанало късно*
*в стаята се завихри вятър, който загаси факлите; нечие присътвие се засили в стаята и се опитваше да погълне кръга , да го разкуса, да премине през бариерата*
- Аскаренитааааа! - изревах и духът премина в отвдното с ярък блясък от жълтеникаво и зелено.
*гневният дух, които вилнеееше из стаята се опитваше да ми разбие лабораторията*

*станах и очите ми станаха червени , виждах го*
Дядка няма да стане ...
*успях да уловя нещо и да го удържа в ръцете си, в които в момента течеше много сила*
Донеси нещо да го затворим
*едвам го одържах*

*започнах да ровя сред изпосъборените си партакеши; извадих някакъв обсипан с руни буркан*
- Пъхай, Джас!
*протегнах буркана *
- Слагай и ми подай Соломоновия печат от масата!
Онзи големия с петолъчката!

Станфорд търсеше сестра си.
Имаше нужда от нея.Все още очите й бяха подпухнали и пълин със сълзи.
Телепортира се в имението Малефицио.Разбра къде е сестра й чрез магия.
Видя я да седи свита в един ъгъб.Изглеждаше уплашена.Ади си пое дълбоко дъх и я попита тихо.
-Ел,какво е станало?
Приближи се към нея.

"Да се махаме от тук.." изрече Ел.
Погледна я.
-Добре.
Каза Ади..отново тихо.
Хвана сестра си за ръката и се телепортираха в забранената гора..

*появи се пред огромната къща и я огледа беше празна: нито един от прозорците не светеше, а и той беше направил магия преди да дойде; беше стигнал до малката вратичка от ковано желязо, отвори я и влезе в двора; навсякъде имаше изпадали листа, той стигна до главната врата и докосна мястото, на което трябваше да има ключалка , но там имаше само изписана с руни малка желязна плоча, щом я докосна нищо не се случи, той се засмя ^ Явно брат ми го няма, щом къщата не се отваря по обичайния начин^ отдръпнах се на няколко крачки от вратата и я изрита тя веднага се откачи от пантите, които бяха магически, а самата врата беше дебела около метър; влезе и веднага след него вратата се оправи отново, някъде от стените прокънтя дълбок и гърлен глас*
- Здравейте, господарю, Джаспър! Какво ще желаете?
- Искам да видя нещо в библиотеката на брат ми
- Добре.
*една врата отляво на него се отвори и озари тъмния коридор с лека алена светлина идваща от множеството факли в стаята, той влезе вътре и затвори след себе си*
- Ще те помоля да уведомиш брат ми, че съм идвал, за да не се чуди кой е разбил вратата му
- Вече е направено, господарю.
- Много добре.
*огледах се и отидох до единия от рафтовете взех няколко книги и се настаних зад удобното продънено канапе зад писалището, което се намираше в средата на огромната стая, след като разлиства няколко минути книгите най-накрая откри тази, която му трябваше зачете се, но беше нащрек беше усетил нечие присъствие в къщата*
- Можеш да влезеш! Не е нужно да се промъкваш, защото да призная го правиш доста нескопосано
*вратата се отвори и вътре влезе, висока мускулеста фигура, която не отместваше поглед от момчето зад писалището*
- Защо си тук?
- Нямам намерение да ти отговарям.
- Ще се наложи, ти работиш за вуйчовците ми, което означава, че ако се държиш непочтително ще те убия.
*каза го много спокойно, а мъжът , който седеше пред вратата, се намръщи и ядоса*
- Аз те учих на ръкопашен бой какво си мислиш че можеш да ми направиш
- Оо, ти си ме учил на ръкопашен бой, но не и на магически способности
*момчето стана от креслото, и се появи зад гиганта, след което го изрита в кръста , след което тялото му се покри с черна материя ( целия беше черен, а чертите му бяха виолетови) хвана го за главата и гиганта започна да пищи, докато Джас го пържеше от вътре, след няколко секунди той падна на земята, очите му бяха червени, а на лицето му се беше изписал ужас, Джаспър отново стана нормален и излезе от къщата*
- Почисти ...
*каза той и тръгна по алеята, след което стигна до улицата и изчезна с книга в ръка*

*той се появи на врата и се огледа: улицата тънеше в гробовна тишина въпреки, че беше светло; той изчака няколко секунди след това изкара едно малко швейцарско ножче, на пръв поглед обикновено; той го използва, за да отвори вратата, след като и това стана той влезе вътре и затвори зад себе си; къщата беше съвършено празна, нямаше никой; той беше решил да действа щеше да открие къде се намира брат му и да го потърси "Къде си, Дред?" помисли си той и тръгна по тъмния коридор докато не стигна една двойна дъбова врата, отвори я и влезе в огромен кабинет, осветен от факли; поседя няколко секунди пред бюрото, след което започна да претърсва внимателно шкафовете, но това което му трябваше го нямаше "Трябва да е оставил някакво писмо, нещо което да помогне на някой който го търси" тази мисъл го караше да продължи това безцелно ровене из многобройните шкафове и книги*