Резерват Уилсънс Промънтъри

*появиха се с пукот*
Така... малко е горещо, но все пак ....

П.п.: Изв, нета ми падна

Вярно е
*съгласи се с кимане и се огледа*
Наистина ли харесваш такива места толкова много?

-Да ти призная, зависи в какво настроение съм. -отговори Елена. - Ако искам спокойствие идвам тук, ако искам да купонясвам отивам в града. Зависи.
Тя вдигна рамене и се засмя.

И при мен е така честно казано.
*огледах се за някое животинче*
Да виждаш някое животно?

Странно...
*коленичи в прашната земя*
Не е много резерватски. Дали не сме ги изплашили с телепортациите си?

-Възможно е. - отговори Ел.
Огледа се добре наоколо.

Не може да няма дори една бубулечка!
*зачовърка земята*
Карай!
*стана*
Искаш ли един сафари пикник?

-Ами да, ще бъде забавно.
Ел се усмихна.

Закрачих през поляната. Безкрайна шир от трева. И даже слънцето едва залязваше, сякаш и то бе отровно или торбесто като нещата в Австралия.
Започнах да бърникам в една от дупките. Бях запреднал ръкав и упорито бърниках в нечия дупка. Бях се заврял до лакътя, когато видях , че животинчето, което търсех стърчеше право пред мен.
Платипус или птицечовка стършече пред мен и ме гледаше странно с малките си черни очички.
- А, ето къде си бил - промърморих аз и си измъкнах ръката.

Прибрах космите в хартиена торбичка и си я прибрах в джооба. Вдигнах очи и погледнах любопитно към една фигура в далечината. Беше трудно да се разпознае от това разстояние. ПОмахах с надежда да е познат, и ей богу, да не е някой гладен тукашен пигмей, макар че пигмейките щяха да си мечтаят така да изглеждат даже и от далече.
- Ехооо! - провикнах се аз - Здравейте!

Наташа?
Не че се учудих или нещо подобно, но не вярвах да видя някой от Академията да се разкожда наоколо. Понякога си мислех, че Австралия е място, в което бягам от всички, но сега се радвах, че съм намерил познато лице сред кенгуратата.
Тръгнахме един към друг и се срещанхме на висок хълма на сред жешката поляна. Потрих ръце и се ухилих.
- Привет, Нат. Не очквах да заваря някой въобще да припарва до Австралия. Какво те води насам?

- Амииии... чак секретна... -почесах се по врата притеснено, - Някой от съставките за някои ритуали се събират тук. Повечето магьосници се завират в някоя миризлива дупка да търсят някой да им свърши мръсната работа. да им донесе нокът от бенгалски тигър или бодли от таралеж-албинос.
А аз си ги събирам направо от извора.
посочих тътрещото се край мен животно, което май беше нещо средно между плъх и булдог. Животинчето дойде, издаде пърдящ звук с език и хукна надолу по хълма

- Срамежливци... - измърморих мрачно. - Друг път! Малките мръсници са много умели в краденето на храна за пикник, ще знаеш.
Изгледах решително земята около нас, за да намеря колкото се поже повече от тези създания. Тези животно бяха толкова малки и злобни, и по-точно толквоа злобни, колкото и дребни!

Покрай нас се спусна и внезапно спря за да се чеше едно куче динго. Гадинката се дръгнеше, сякаш царя на бълхите и семейството му бенастанило на гърба му.
- Не се съмнявам - отговорих тихо, - Не се съмнявам че обичаш животните. аз също ги харесвам. Но някой биха споделили не само храната на пикника ти, но и теб самата като храна за същия пикник.
Потреперих от идеята някое от тези създание да ръфа крака ми докато спя. Може да беше и от невроза. Не умеех да се разбирам добре с хищниците. Мери обичаше пухкавите животинки като зайчета, кученца, котенца и прочие, но ако опре работата до едри месоядни, дори и Майка Терезаби се позамислила.