Имението Волтури

*появи се на коридора, момиче на рецепцията тутакси подскочи , когато видя кой е, но той не я заговори просто влезе в голяма зала с три трона в средата , на който имаше трима мъже, в първи момент не го познаха и му заговориха*
Какво търси един магьосник тук е само за вампири?
*попита ме русия*
- Не знам от кога ,вуйчо, не мога да влизам тук
*огледа се и отново ги погледна те го гледаха доста съсредоточено*
- Аиде де вуйчо Аро толкова ли не ме помниш
*мъжа в средния трон стана и отиде ри момчето *
Джаспър!? ... Ти ли си
- Да разбира се , че кой друг не вампир ще се опита да влезе тук
- Не сме те виждали от както беше на 6 момчето ми нормално е да не те познаем
*вампира го прегърна и го поведе към туко що изникнал четвърти трон, той се здрависа с другите двама и седна*
- Кажи сега за какво си дошъл Джас. Надали е заради самите нас ти ни харесваше, но се пак разбрахме какво е станало с майка ти миналата седмица.
- Това няма да се случи и с вас уверявам ви, защото ви уважавам много вуйчо
- Това го знаем се пак те научихме на всичко, което можеш отгледахме те и не вярвам да се обърнеш срещу нас
- Няма такова нещо, но искам да говорим за едно момче на име Том Кълън
- Още един Кълън тези не спират ли
- Моля не говорете така за него и така кажете ми какво знаете за тези припадания посред бял ден сигурен съм че вие го правите
- Обиждаш ни племенико с това свое държание, но не сме барали момчето знаем че наскоро е станал вампир и сега е в твоето училище, но разбрахме и нещо по интересно за момичето Шадоусонг
*те сякаш бяха прочели мислите му , защото след тези думи той се изплаши, но се опита да остане безизразен*
- Не я закачайте
- Нямаме такова намерение момчето ми радвам се за теб мисля че това момиче ще успее да направи това , което никой друг не можа а именно да те превърне във вампир, между другото брат ти няма ли намерение отново да премине от нашата страна
- Не мисля че иска миналия път беше неизбежно
- От него сме доста разочароване той не можа ли да си намери някаква вампирка
- Моля ви да не се бъркате в нашите животи е разбрах каквото ми трябваше за това ще ви оставя
*тръгна да става, но Аро го хвана за ръката*
- Не бързай ни мислехме ...
*той погледна братята си *
... че ще останеш при нас . Като малък проявяваше голям интерес към нашата работа
- Не съжалявам вуйчо
*изчезна*

П.П Мел ще пиша тук да знаеш

*появих се пред вратата за мой късмет нямаше никой, той погледна през процепа на вратата и след видяното, влезе вътре като откачи вратата от пантите*
- Значи е истина ааа. Кога смятахте да ми кажете ?
*тримата мъже облечени в вампирски бойни доспехи се обърнаха към мен*
- Джаспър, щяхме да ти кажем ...
- Кога смятахте да ми кажете ааа. Кога смятахте да ми кажете, че ще се биете срещу вампирите. И ооо да и кога смятахте да ми кажете, че ще карате гаджето ми да се бие
*над замъка проблясваха светкавици, а мраморния под се натроши на парчета*
- Джаспър, ние щахме ...
- Какво щяхте ааа? *крещеше а момичетата, който помагаха да се преобличат вуйчовците му*
-Да ти кажем
*останаха смаяни те*
Ааааа, така ли за това трябваше да разбирам от Габриел мръсния подъл крадец нали?
- Не, не недей
- О няма, няма да ви убия сега ще го направя по време на войната
*изчезна*