Италия, Рим - 1500 година

Италия: Рим през 1500 - та година.

На власт е папата Родриго Борджия, заедно със сина си Чезаре Борджия те управляват цяла Италия, като я водят към упадък, с тяхните военни действия!

Замъкът Борджия, огромен замък построен изцяло от камък пълен с войници. Пред него цари оживление, от единия край на улицата се показва каляската на папата теглена от шест от най-прекрасните жребци виждани някога. Хората очакват с нетърпение да видят човека, който те смятат за свой спасител, но с една много голяма тайна.Каляската спира пред замъка, вратата й се отваря и от вътре излиза така дълго очакваната личност, след него слиза сина му Чезаре смятан за голям стратег той е водил войската в много победи, който обаче имат една цел да унищожа всяко едно кралство в цяла Италия, което не подвластно на църквата и на Борджия.
Как го знам ли? Аз бях там! Да!
Седях сред тълпата облечен в просто облекло от онова време. Причината, която ме беше накарала да се върна толкова назад във времето беше една едничка, но докато папата също ламтеше за същото плана ми беше неизпълним.
Този път нямаше да си цапам ръцете. О, не, имаше кой да се погрижи за това семейство от измамници.
По покрива на отсрещната страна се появи сянка, макар и за малко тя успя да привлече вниманието ми. Това беше търсеният от мен човек. И според това, което знаех той щеше да се появи много скоро. И естествено не чаках дълго докато изведнъж двамата клети войници, който бяха поставени на стража точно на същата сграда на изчезнаха и съвсем незабележимо някой се хвърли от сградата и падна в една копа сено събрана точно под покрива.
След няколко минути се случи следното, човекът облечен в бяло и червено не изскочи от там, имаше сабя на колана си както и кинжал, на гърба си имаше арбалет, но най-опасното му оръжие беше скрито твърде добре, точно под онази част от бронята му, която се намираше на ръцете му се намираха два ножа дълги по двадесет сантиметра с механизъм за прибиране, на същото място се намираше и "пистолет" голям малко повече от колибри. Този човек се казваше: Ezio Auditore da Firenze. Син на заможен банкер, който попада по заговор на Борджия и съдружниците му. Баща му и двамата му братя увисват на бесилото съвсем незаслужено, но в последния момент Ецио разбира, че е потомък на група или както са я наричали тогава Кредата на Асасините, хора с изключителни акробатични умения, създадени да убиват. Този човек облича облеклото на Асасина и тръгва да търси мъст, но в последствие разбира, че причината за убийството му е свързана с два древни артефакта наречени "Части на Еден" смятало се е че тези "части" са създадени то хора, който са били живи още преди динозаврите и са били по напред в технологиите от колкото ние някога ще бъдем, но се говори че събрани заедно тези два артефакта отключват три гробници, всяка от тях съдържаща информация за сътворението на хората, който били създадени от тези "висши" същества.
И съм сигурен, че тези артефакти наистина съществуват, но единственият човек, който знаеше нещо за тези неща беше Ецио Аудиторе, който сам затваря всеки един артефакт в различна гробница, за да не могат отново да бъдат използвани за зло. Но това ще се случи много по напред.
Да се върнем в момента на нападението. Той се придвижи бавно до най-предните редици на тълпата и зачака, ето че изведнъж се случи за секунди, той уби двамата пазачи, който му пречеха и изкара меча от ножницата и с няколко бързи крачки достигна целта, уби няколко пазачи захвърли меча и чрез механизма сякаш от мястото където трябваше да се намират вените му с появи споменатото вече острие, той се нахвърли върху Чезаре, но без успех, след няколко секунди вече го нямаше. Такадействаха Асасините, бързо и без много шум, но този пък не се отдаде на този изключителен човек.

*след като това се случи аз се обърнах и тръгнах в обратната посока, видях каквото ми трябваше; този приятел нямаше да се откаже, но тъй като този път не успя ще опита отново но по друг начин и изведнъж се блъснах в някого*
- Mi dispiace, volevo colpire!
- Джас, не е нужно да ми говориш на италиански!
* учудих се кой е това, но преди да успея да го видя по добре, него вече го нямаше, обърнах се и продължих да се движа докато не излязох от тълпата, тръгнах по главната улица, след което свих в една от страничните улички където нямаше никой и бързо се изкатерих по стената до върха на сградата; когато се качих погледнах към замъка там все още цареше голям хаос, но изглежда попското семейство не се чувстваше застрашено иначе Чезаре нямаше да си лепне такава нелепа усмивка, но нещо ги притесняваше, нещо зад мен се раздвижи*
- Здравей, Ецио!
- Ти ме познаваш, окъде!?
- Ще ти разкажа друг път, мисля че имаш и друга работа!
*след тези думи той изчезна по своя си начин, имах причина да се държа като някакъв непознат отшелник от мъгълските филми; но самия аз представлявах странна гледка, бях единствения на покрива бях покрит в черно наметало , което прикриваше цялото ми тяло и лице, в този слънчев ден в тази одежда беше като в нагрята фурна , но какво да се прави, погледах още малко насъбралата се тълпа и онези лицемери и се обърнах, след като се отдалечих на известно разстояние, аз се насочих към катедралата, след като стигнах до там видях нещо странно, въпреки че попското семейство се намираше на няколко мили от тук, тази катедрала имаше по голяма охрана от Академията; усъмних се доста, но точно сега трябваше да бъда забелязан от един стрелец, който ме подгони, а заедно с него още една тумба слабоумни рицари; но нямаше как да ги убия, защото щях да си навлека неприятности а точно това се опитвах да отбягвам; в този момент ме гонеха по покривите като луди, но заради магическите ми способности можех да скачам на много голямо разстояние и след един невъзможен за тях скок успях да им се изплъзна без проблем, но сега пък се загубих ...*
- Сazzo ...

*беше вечер в Италия; улиците бяха осеяни с хора , които се прибираха, крадци, работници, войници и малки деца, които в последния момент се бяха сетили за нещо; вече няколко дена кръстосвах улиците на Рим, но без успех, Ецио се беше покрил доста добре и дори аз не можах да го открия, а и не можех да използвам всичките си "отключени" досега сили, защото трябваше да поддържам магията за време, която използвам иначе могат да се случат необратими неща; войниците бяха много настървени и озлобени за това, че похитителя беше избягал, а и сигурно бяха много добре побити, защото вървях доста странно или бронята ги притискаше в гърба, което беше невъзможно предвид начина, по които бяха изковани, по скоро камшика или пръчката беше играла по гърбовете им, доставяше ми голямо удоволствие да гледам как се гърчеха всеки път когато случайно някой ги бутнеше, но и присъствието на Асасина се отрази и на града като цяло, иначе толкова оживения град започна бавно да опустява, набезите на Ецио не спираха много войници изчезнаха други пък бяха намерени мъртви на постовете си, попското семейство се безпокоеше от това, а хората започнаха да нямат доверие на своя толкова "благороден" папа; интересното беше в това, че Асасините вече се бяха увеличили по брой, заради Ецио, той спасяваше всеки, който беше закачан или дори бит от нервните войници на попа, заклели се да пазят града и хората му, всеки от тези клетници, който можеше да върти меча и да вярва в каузата им се присъединяваше към тях като беше обучаван да може да: подслушва, краде (обикновено само писма от куриерите на попа), да убива, да се крие, да се слива с обстановката, да се промъква и най-вече да вярва, че "Нищо не е вярно, всичко е позволено!", това беше нещо като "слоугън" на тяхната организация*

*вече няколко дни кръстосвах улиците на този голям град, за да ги запомня и по време на планираното ми бягство да успея да си измисля такъв маршрут , който да е като детска игра за мен, но да е невъзможен за войниците; този план за бягство вече се подреждаше в главата ми като пъзел, след няколко дни Ецио щеше да нападне отново двореца и да опита още едно покушение , аз смятах да му помогна в това не толкова лесно приключение като привлека вниманието на войниците върху себе си по такъв начин, че да забравят за убиеца разбира се ако успееше да извърши това, което трябваше да направи, за освободи Италия от влиянието на мнимия "папа"*

*тичах по улиците на Рим със 100 войника по петите ми; успях да привлека вниманието ми върху мен, и да отворя прозорец за бягство за Ецио, но за съжаление тези не се отказваха толкова лесно колкото си мислех, а ако се измъкнех бързо щяха да се върнат и да подгонят Ецио, който сигурно сега се опитва да убие папата и сина му, който не ме засягаха, но това което притежаваха ми трябваше; завих рязко в един остър завой в опит поне малко да ги затрудня, но бях принуден да забавя, защото иначе щяха да ме оставят, а колкото и странно да беше това, трябва да ме преследват още доста; привидно се спънах и се изправих точно когато те се появиха зад ъгъла, след което постоях няколко секунди и веднага хукнах съвсем бавно за моите възможности; и ето че стана забавно иззад ъгъла пред мен излязоха още 50 патрулиращи из улиците и бях принуден да се изкатеря на покрива на малката сергиика до мен, и оттам като обикновен мъгъл да продължа нагоре по една стълба, онези глупаци ме последваха веднага, и докато се усетя вече се преследвахме по покривите, за да се забавя принудително правех какви ли не акробатики, едно задно салто от покрив на покрив понякога правех по нещо ново, но действаше още малко и щяхме да достигнем до крепостните стени, които обграждаха града отвсякъде, правех плана си в движение, защото на 3 покрива се падат по двама стрелци, които се присъединяваха към моите невежи преследвачи, които започнаха да се изморяват, но пък затова започнаха да идват още и още попълнения, сигурно след няколко минути нямаше да има и един войник, който да не ме преследва; по принцип войниците се отказват на третата пресечка от преследването, но тези не искаха, защото това, което направих беше лична обида за тях; успях да стигна до съкровищницата и специално до стаята, в която се държаха техните доходи за една година и ги изпразних, за да си купя нова броня със златото; между другото много добре ми стоеше с няколко модификации разбира се; и така наближавах крепостните стени, умът ми работеше на пълни обороти и тогава плана ми изникна пред очите; след няколко покрива имаше една стълба облегната на крепостната стена:изкачих я, след което убих един войник без проблем и взех дрехите му, метнах го на един кон и със една магиика за трайно залепване успях да го задържа на него, след което разбира се коня тръгна, тогава войниците дойдоха аз им показах мнимия "аз" и те веднага слязох отдолу откъдето взеха конете и тръгнаха, други пък, които в настървението не се яха досетили да вземат кон тичаха устремно след "мен", аз ги наблюдавах докато не изчезнаха зад близкия хълм; изкарах своите нови дрехи от един празен сандък където ги бях поставил, за да не ги видят, навлякох ги и тръгнах спокоен по улиците, но трябваше да съм много предпазлив, защото може би беше останал поне някой в този град, който да успее да ме разпознае; и така тръгнах бавно към двореца, за да видя какво прави моя приятел*