Bifrost - The rainbow bridge

**Irridius Ar. Dreadmaster** Съб Апр 05, 2014 6:41 pm

First topic message reminder :

Светлината от заклинанието ми грейна отново но на поле, далеч от погледа на хората. Поле празно, зелено но важно.
Навих свитъка обратно и погледнах сериозно брат си.
- Добре, идеята е проста. Трябва да стигнем до Асгарт или както там се казва. Но вместо това ще направим друго. Ще говорим с този, който вижда всичко. Пазителят на пътя между световете - Хеймдал. Обаче не е толкова лесно, колкото звучи. Ще се наложи малко да поработя над това и очаквам да ми съдействаш.
Огледах тревата наоколо и подхванах малко уморено:
- Когато северен герой или войн умира, за него идва Валкирия, която да го прибере. Валкирийте идват на летящи коне, по пътя на Дъгата, за който ти говорих. Значи трябва да има нещо кат запушена тръба към този път, щом той е отварян веднъж. Поне аз си го представям така, това е само теория. Но се налага да я ползвам, защото не ми се умира, за да чакам Валкирия да дойде.
гледах се наоколо и въздъхнах:
- Виждаш ли нещо, което може да помогне? Знак, следа, нещо като магическо петно останало от миналото?

**Соларис Дредмастър** Нед Апр 06, 2014 12:50 pm

Приключих с "печенето" когато и последната останала капка се изпари. Спях пламъците и отърках ръцете си в сняг, за да ги почистя. Аз не се притеснявах толкова много за енергията, която изразходвам, защото имам много, много и не я пестях изобщо, а като се има на предвид и регенеративната ми способност, изобщо не ми мина през ума да пестя енергия.
-Да, голяма е "СКОРОСМЪРТНИЦА", като гледам
Огледах да не би да имаше още от тези глупави същества наоколо, но явно бяха оставили пред портата само двамата, които ни нападнаха изневиделица. Навярно бяха чули когато се разприказвахме пред портата и се бяха скрили из снежните преспи.
-Явно няма други. Сега накъде?

**Irridius Ar. Dreadmaster** Нед Апр 06, 2014 12:59 pm

- Това е сам предния пост. Великаните все чака да ги нападнат, защото ги сърби да се бият. А ако дойде някой и им запали огън и губят връзка с главния мозък.
Изпръхтях презрително и се огледах.
- Останките от онзи дворец приличат на точно каквото ни трябва.
Поех нататък и заобяснявах. Учителят в човека трудно умира:
- Амора е мъжемелачка. Единственият, който някога не е успяла да прелъсти е самия Тор и за това е адски ядосана, че той не ѝ обръща внимание, заради смъртна. В резултат на това се хванала с Локи, с надежда да отмъсти. Но Локи излъгал и нея поне десетина пъти, така че няма да питае особена лоялност към него. Тя обаче си има свой слуга, Скърг, който е половин Леден Великан, който така е омаян от нея, че не се отделя от нея. Наричат го Екзекутора, макар единствените, които е убил, да са няколко мидгардски ченгета и дребни крадци.
Стигнах до провисналата порта.
- Тя обаче има умения близки до тези на самия Локи, така че те съветвам да внимаваш с нея. Лъжите и илюзиите са ѝ като здрасти, така че не се заблуждавай, че всичко което виждаш или чуваш е вярно.

**Соларис Дредмастър** Пон Апр 07, 2014 4:58 pm

-Мъжомелачка?
Подсмихнах се и огледах провисналата порта. Мястото беше, наглед-пусто. Навярно вътре се навъртаха ледени великани, но бяха изплашени след шоуто от "огън и светлини", което бяхме провели преди няколко минути или пък изчакваха удобен момент за засада.
-Не мисля, че ще успее да ме заплени с нещо. Все пак ...
Изчервих се. Брат ми беше първият и навярно последният, на когото щях да кажа.
-Няма да увъртам. Доста съм влюбен в една елфка от селото, в което живеех през последните две години. Тя не беше като останалите. Семейството й са пазителите на оръжието на "извънземните", чието разположение търсим сега. Тя е толкова красива, а и как се биеше.
Взех да се връщам в миналото и да се разсейвам. Но след като се усетих успях да се окопитя, въпреки че в умът ми отново си мислях само за елфката.
-Та, да ... ще е хубаво ако си остане между нас.
Опитах се да си придам отново сериозен вид.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Пон Апр 07, 2014 5:12 pm

Заковах спирачки на вратата на ледения дворец и се обърнах навъсено срещу него:
- Аве, главо кафеникава - подвикнах шокирано - И ми го казваш чак сега? Какво чакаше? Да падне небето?
Гледах го като отровен. Ей, така, от изневиделица, пристига и ми ръси, че видиш ли бил влюбен. Ок, приех, че е пораснал. Приех, че се е научил да мисли и да размишлява и да не скача върху всеки ОП гад дето познаваме. А сега- дум - пича имал вече и любовни трепети. Утре - други ден щеше и семейство да си има от полу-елфчета. А чичо Дред? Той даже не можеше да си седне на задника за да излезе на среща, макар вече да биеше четиристака. Макар че не ми личеше - положителната страна на магията.
- Е, честито, надявам се да не стане някоя изцепка. Че на нас както ни върви...
Махнах с ръка. Още ми беше трудно да приема, че бях в действителност новия Джаспър в двойката. Дали да не взема да се халосам със собствения си жезъл?

**Соларис Дредмастър** Пон Апр 07, 2014 5:22 pm

-Успокой се ... все пак мъгълите са казали "Не е любов когато единия обича".
Усмихнах се.
-Аз просто казах, че не може да ме привлече с нищо ... само това. Не се безпокой.
Потупах го по рамото и го подканих да продължим по нататък.
-Да не мислиш, че ако имах гадже щях да избягам при нападението над селото, въпреки че бях с изпити сили щях да се боря до край, но пък и тя се бие задоволително.
Не очаквах Дред да реагира точно по този начин и останах малко изненадан, но въпреки това си беше смешно.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Пон Апр 07, 2014 5:33 pm

Продължихме навътре. Вътрешността на крепостта сякаш беше по-студена дори от обикновеното за Йотенхайм метеорологично условие. И беше тъмно. Студено тъмно и лъскаво ледено. Което значеше, че имаше възможност за множество огледални повърхности. А не напразно казват - Всичко са дим и огледала.
- Все тая, било каквото било. Ако обаче видя елфическо ухо, ще си извадя жезъла. НО сега сериозно - Амора не е лукава или изобретателна колкото Локи, но определено е застрашителна ако вземеш да я подцениш. За това се готви за какво ли не.
Излязохме в по-светло помещение. Беше обща зала, покрита със сняг на преспи и няколко къса лед, пръснати по празния под. Беше обезпокоително празно. Или просто ме хващаше параноята. Примигнах и се огледах, защото от множеството прозорци по тавана, тук беше много по-светло, от колкото в коридора, от който дойдохме.

**Соларис Дредмастър** Пон Апр 07, 2014 5:40 pm

-Да, ако вече не сме попаднали в заклинанието й, в момента на истерика преди няколко минути.
Леко се подсмихнах, но си беше вярно, ако човек бъде изкаран от строя става по лесна жертва за заклинатели, които само това и чакат. Надявах се, че леката ми шегичка не е истина, въпреки че помещението, в което попаднахме малко ме озадачи. Дори се усещаше и промяна в температурата.
-Нещо тук не е наред.
Пошушнах на Дред, за да не издам присъствието ни ако изобщо имаше някой в тази зала.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Пон Апр 07, 2014 5:49 pm

Погледнах Соларис и присвих очи:
- Ако знаеш колко си прав...
Идеята ми се струваше логична. Но ако толкова от далеч ни беше подхванала и оплела, значи беше мноооого добра. А това малко ме плашеше.
- Добре, ако това е нейната илюзия, като ни размертекова с дребни работи за елфки, значи наистина много е ръждясала.
Казах го на излишно високо глас, а ехото се върна от ледените стени наоколо, резонирайки високо и ясно като в кристална чаша. Макар че не знам, как би звучало нещо, казано в чаша.
Тръснах глава. Тази мисъл за чашата беше по-лоша от колкото можех да понеса. Предполагах, че е разсейваща мисъл, създадена от илюзията.
- Опитай да се съсредоточиш и ми кажи,ако виждаш нещо конкретно наоколо.

**Соларис Дредмастър** Пон Апр 07, 2014 6:00 pm

Погледнах брат си опулено, наистина се притесняваше, а това ме караше и аз да се притеснявам.
-Не мисля, че тя има чак такъв обхват ... Ако ставаше въпроса за някой като мен и теб, бих повярвал, но ми малко трудно да осмисля как тя би ни прихванала.
Малко се озадачих, ами ако наистина вече ни беше оплела в мрежите си. Послушах съвета на брат си и се съсредоточих.
-Между другото, това за елфката, не е от нейното заклинание. Тя се казва Ванеса. Не искам да ти бъркам в здравето, но да си кажа.
Отново напрегнах умствените си способности и огледах помещението, което започна да преминава пред погледа ми като през перде, ту беше празно и красиво, ту беше тъмно и влажно, в центъра където преди нямаше нищо сега сякаш припламваше огън. Обърнах се към брат си и отново му подшушнах.
-Вече сме в капан й. Точно в центъра на стаята има запален огън. Но сякаш ни е прехвърлила на същото място, но в друго измерение.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Пон Апр 07, 2014 6:18 pm

Тръснах глава и се втренчих в ставащото пред нас.
- Говорим за Асгадка. Те са или вещици или Валкирии. И понеже не е била почитателка на меча, е стиснала магическата пръчка.
Присвих очи, опитвайки се да видя същото, за което говореше брат ми. Ласкателството ми беше моят еквивалент на нейната илюзия. Двама щяха да играят тази игра, а аз щях да я спечеля.
Усетих леко раздвижване във въздуха, сякаш през нагорещен въздух. Амора губеше концентрация, препълвайки се с гордост. Оглеждах се и зяпах предимно в тавана, подхващайки сериозно:
- Ами Ванеса, не е ли човешко име?
Стараех се да въртя разговора в основните линии на нашата история. Ако се преструвах, че още ми мъти главата, това щеше да притъпи нейната бдителност допълнително. Само още малко отслабване и...
Стигнах до една от колоните и замислено вдигнах ръка, за да се почеше зад врата.
- Аз мислех, че те се казват с имена като Тиранде, Майев или Силванас, Найша, Верееса...
И после замахнах рязко, сякаш сечах въздуха с длан. Дланта ми връхлетя право върху колоната и... премина през нея. Чу се силен тъп звук, след което нещо в реалността около нас прескочи като развален запис, преспите изчезнаха и в центъра на добре подредена зала пламна висока класа, в нещо като малко басейнче, централна камина сиреч.
На земята пред мен се беше пльоснала по дупе жена с златиста руса коса и зелени одежди, дота оскъдни, за тоя студ. Беше се хванала за рамото и пъшкаше, защото я бях треснал доста неприятно в един нерв на рамото, който май повече бях оцелил на късмет. Но пък кой съм аз, че да пропусна възможност да се изфукам.

Bifrost - The rainbow bridge - Page 2 Enchantress

**Соларис Дредмастър** Пон Апр 07, 2014 6:35 pm

-Аз я наричам Ванеса, не можах да схвана името й.
Стараех се да водя тъпия разговор, докато брат ми бавно се придвижваше към жената. Прозрях какво се опитваше да направи. След като я обезвреди не се замислих дори за момент. Скочих зад нея и докоснах земята под краката си. Тя потъна няколко сантиметра навътре в пода, след което земята отново се втвърди и по този начин тя попадна в капан, от който нямаше измъкване. Измъкнах от вътрешния си джоб едно бурканче в него имаше отровно-виолетов паяк. Отворих бурканчето и го пуснах на ръката на жената.
-Съветвам те да не мърдаш ... няма да ти се понрави какво ще последва ако го направиш.
Отстъпих няколко крачки назад и огледах помещението, в което се намирахме. Надявах се слугата и да беше тук, за да успеем да ги завладеем и двамата, но нямахме късмет.
-Къде е слугата ти проклета вещице?
Обърнах се към нея и погледът ми просветна в тъмнината.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Пон Апр 07, 2014 6:52 pm

Коленичих до Амора. Играта на добро и лошо ченге започваше, а аз като първия пич, се бях натрескал да бъда доброто ченге. А хич не ме биваше да бъда доброто ченге. Но се постарах, като ѝ се усмихнах и протегнах ръка:
- Простете за лошото ми отношение, милейди. Каквото повикало, такова се обадило.
Осъзнавах, че трябваше да съм доброто ченге, не ироничното ченге, но на моменти ми идваше погрешна муза. Прокашлях се и подхванах:
- Да си го кажем направо, милейди, защото нямам нито време, нито желание за забълбукваници - виждаш ли пичагата до мен? Това е Соларис, моят брат. Знаеш го като Джаспър, същия дето потопи Атлантида... случайно. И ако не искаш той нарочно да изравни това място със земята, само ни кажи каквото искаме да знаем.
По лицето ѝ, красиво, ако не беше обиденото ѝ изражение, определено не беше на човек, който ще седне да увърта. Скоро знаехме, не само името на кораба, на който беше Локи, но и къде да се намираше в момента и как да го проследим.
- That went better than expected.

**Соларис Дредмастър** Пон Апр 07, 2014 7:12 pm

-I couldn't agree more.
Подсмихнах се. Обърнах се към жената, която седеше като вцепенена на пода на помещението.
-Имаш си слуга, нека той се чуди как да те освобождава.
Погледна ме злобно и отвори уста , за да изрече проклятие. Щракнах с пръсти и пред погледа и се появи средна на размер игла с втъкната сърцева нишка от дракон, която беше същевременно здрава и имаше магически свойства. Вкарах ръцете си в джобовете, а иглата полетя към устните и й се заби в долната, след това в горната и се опъна рязко залепяйки устните една към друга, жената пропищя, но не помръдна дори и мускул.
-Опитай още веднъж, моля те ... Достави ми това удоволствие.
Умеех да бъда много жесток когато се наложеше.
-Обичам да докарвам нещата до край.
Усмихнах се и иглата направи още няколко бода в горната и долната устна като съши устните и една за друга до половината.
-Ще се погрижа повече да не изречеш проклятие срещу никой друг.
Жената започна да пищи и да плаче, болките се усилваха, защото не можеше да помръдне от капана, в който беше попаднала, а и паяка я ограничаваше. Обърнах се и иглата направи още няколко шева до края. Чу се приглушен писък и плач. Обърнах се и прекарах една ръка през косата си.
-Да изчезваме, на това място има нещо, което не ми действа добре.
Тръгнах към портата.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Пон Апр 07, 2014 7:24 pm

- Ти си едно болно копеле - подхвърлих леко предизвикателно. Това определено приличаше повече на Джаспър, от колкото на Соларис.
Оставихме Момичето да се чуди. Имаше си хубави устни... минало време, нали се сещате. Ако успееше да се разшие, то устата ѝ сега щеше да прилича на онзи вид къртици със звездоподобни носове.
На вън, далеч от нея дишах по-добре. Имах някакво щастливо усещане, след като я оставихме зад гърна си. Може би нейното влияние беше по-слабо тук.
За сметка на това пък беше студено като в най-студения студ, който можеш да си представиш. Изглежда студа ма Йотенхайм беше притъпяван от илюзиите на чародейката, защото сега се чувствах по-съсредоточен, по-събуден и далеч по-замръзнал.
- Дай да излизаме на Байфрост, дори космическия студ е нищо в сравнение с тва тука. .

**Соларис Дредмастър** Пон Апр 07, 2014 7:30 pm

-Там вътре има нещо, което не ми действа добре.
Чувствах се по-добре когато напуснахме леговището на вещицата.
-Досега не бях вършил нещо такова ...
Видимо бях подтиснат. Забързах темпото към портата, която щеше отново да ни изведе на дъговидната пътека.
-Но тя сама си беше виновна, щеше да ме прокълне, а едно проклятие може да ни коства успеха на цялата мисия.
Опитах да успокоя съвестта си и усетих внезапен прилив на желание да се върна и да разшия устата й и да направя едно регенеративно заклинание. Но нямаше смисъл да се плаче над разлята отвара.
- Съжалявам, че трябваше да ставаш свидетел на това, но наистина не знам какво ме обзе.
Стигнахме благополучно до портата. Притеснявах се да не би писъците й да бяха привлекли няколко орди от ледените глупци, но това не беше случило, колкото и странно да беше. Преди да отворя портата се обърнах към брат ми.
- Къде отиваме сега?

**Irridius Ar. Dreadmaster** Вто Апр 08, 2014 3:21 pm

Отворих портата към Байфрост. За нас можеше да е цепнатина, но за Йотенхайм беше порта, с арка и всичко. Погледнах към брат си с леко озадачено изражение:
- Какво се шашкаш? Да не мислиш, че тя щеше да те пожали? Нямаше да те прокълне? Дори аз знам проклятия, които могат да те наранят и дори застрашат, а само зубря магии, не ги създавам.
Огледах се, сякаш очаквах да видя нещо повече от звезди и черна празнота. Понякога реагирам естествено за съвсем различни ситуации.
- Ти си в особено състояние. При особени обстоятелства. Не очаквам от теб да си джентълмен. Постъпи малко прекалено жестоко, но независимо от това, аз одобрявам. Да кажем, че имаш вече... guts?
Погледнах го сериозно и вдигнах вежди. Аз бях последния пред когото трябваше да говори за положителни и отрицателни качества. Аз самият бях вършил такива отвратителни действия и се бях старал толкова, че беше направо смешно да седна да го съдя.

**Соларис Дредмастър** Вто Апр 08, 2014 3:35 pm

Изпитах облекчение и се усмихнах.
- Дано да е така.
Преминах през портата и отново влязох в дъговидния "тунел" от който ми се повдигаше ужасно. Конете ги нямаше, бяха хванали на някъде. Преди да влезем в леденото кралство бяхме забравили да ги завържем някъде и сега сигурно бягаха волни между световете. Ядосах се на собствената си тъпота.
- Тръгнал съм за момичета да мисля, а един тъп кон забравям да вържа.
Нямаше почти никакъв проблем имах много сила, но нямах вода.
- Ще се наложи да се придвижвам с малко по старомоден начин.
Изкарах от вътрешността на наметалото си две миниатюрни дървени бордчета. Направих една магия за уголемяване докато не добиха размера на сноубордове.
- Качваш се и концентрираш енергия в краката си и ще полетиш на няколко дециметра от повърхността под теб. Знам че подобен начин на придвижване не ти е особено приятен, но нямам друго в момента.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Вто Апр 08, 2014 3:59 pm

Махнах пренебрежително с ръка:
- А може просто да си походим. И без това ми се струваше някак тъпо да яздим. Щяха да ни мислят за валкирии и да ни питат защо нямаме гърди.
Подхванахме един доста дълъг и наистина - скучен път. Но имаме малко за ходене, все пак, не отиваме на другия край на света.
- Ти може и да си навитак да летиш, но аз си имам ограничения. Няма да си хабя силата за нещо, което господ ми е дал крака за него. Мисля, че това беше основното, на което ви учех едно време. Магията е полезна, но трябва да знаеш кога да я използваш и кога не. Сиреч - кога е нужна, и кога ни изнежва. НО това не променя факта, че имам мазоли.
Посочих напред. Имаше някаква черна буца с неправилна форма. Приличаше на кораба, за който ни говореше Амора. Само дето беше лееекичко по-взривен от колкото ни го беше описала. Типично за Локи - не може да му е подредено и оправено. Трябва все да съсипва.

**Соларис Дредмастър** Вто Апр 08, 2014 4:17 pm

Погледах към кораба. Беше съсипан. Интересно дали някой беше оцелял.
-Бъди нащрек може да има някой друг оцелял елф. А да умре по време на катастрофа в космически кораб не е част от репертоара на Локи.
Подсмихнах се, но не отделях поглед от кораба. Сякаш беше безлюден. Бръкнах в единия от джобовете си и извадих едно въже, дълго около 6 метра и една кристална топка, обикновена кристална топка, не от онези, които използваха мъгълските шарлатани.
- Това е елфическо въже, много силно, но и леко. С едно такова ми изстискваха силите. С единия край връзваш жертвата си, а с другия топката, по този начин силите се складират вътре. Въжето е като посредник. Трябва първо да заловим Локи и после да водим преговори, защото има малко особен характер.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Вто Апр 08, 2014 4:38 pm

Вдигнах рамене:
- Аз не вярвам тоя номер да мине. Локи може да лъже толкова много, че като нищо можеше да измисли начин да се изгаври с едно елфическо заклинание. Нищо чудно дори да ни накара да вържем някое парче отломък от кораба и два месеца да се чудим, как сме се оказали толкова тъпи.
И за това сега щеше да стане по лесния начин. Навлизането в кораба се оказа лесна работа. В него имаше дупки. И то едри дупки. Завървяхме по метални коридори, които ни доведоха до нещо като предполагаем мостик на кораба.
Там стоеше фигура с огромен рогат шлем, застанал с гръб към нас.
Двамата със Соларис замръзнахме на входа. Локи не реагира. Не искаше да реагира. Обърна се и видяхме маниакалната му усмивка. В ръцете си стискаше... чука! Как мама му стара, беше успял да го вдигне?

**Соларис Дредмастър** Вто Апр 08, 2014 5:39 pm

Маниакалната му усмивка никак не ми допадаше. Гледаше ни с дяволит поглед изпълнен със злоба. Този си беше чисто хахо. Посегнах да извадя меча си.
- А, а, а ... Не ти препоръчвам да го правиш.
Дори гласът му беше зловещ, а и като прибавим и британският акцент, направо ми стана лошо.
- Виждам, че чукът ми ви харесва.
Засмя се леко и започна да го развърта и размята насам-натам. Как изобщо го бе вдигнал.
- Този чук е фалшив.
Подметнах аз предизвикателно.
- Но какво друго да очакваме от бога на смешките и глупостите.
Усещах, че си играя с огъня, но трябваше да го изкарам извън строя.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Вто Апр 08, 2014 6:09 pm

Локи вдигна чука. Мълнията се стрелна покрай нас и отнесе част от стената зад нас. Ако беше измама, той се справяше по-вече от добре.
- Аз вдигнах Мьолнир. Вие с какво ще се похвалите, смъртни момчета.
Застанах между Соларис и Локи. Положението се нажежаваше. Електрическа шегичка.
- Трябва да призная - подхванах с лека ирония, - Че това е доста... шокиращо.
Нова електрическа шега. Нищо не може да вбеси бога на шегите повече от скапана шега. Локи обаче не си игра на шикалки. Вдигна чука и пусна нова мълния. Успях някак си да вдигна ръце на време.
- Artem et medullarum, duos gradus contigit, fulgur scutum!
Посрещнах мълнията и я подхванах, удържах и освободих. Сега около мен се въртяха три кълбовидни мълнии. А ми се смееха, когато учех гръмотевичния щит от лудия шаман Пушения Бут.
- Мълнията си е мълния, независимо колко е силен източникът ѝ. Природен закон. По мое лично мнение, това ти дойде... като гръм от ясно небе, а?
Още тъпи шеги. Сигурно щеше да ме мрази до живот .

**Соларис Дредмастър** Вто Апр 08, 2014 6:30 pm

Какво по-дяволите се опитваше да направи Дред, да ни убие. Не мислех, че някакви тъпи шеги ще ни донесат победата в случая. Мьолнир не е много силно оръжие, вярно че е правено за бог, но важно е зад-воланното устройство, което в момента беше откаченият Локи. Не смеех да кажа нещо, от къде пък можех да зная, може би тъпите шеги щяха разклатят малко лудата му глава. Не бях много добър в бъзиците за това си мълчах, но пък не го изпусках от поглед. Изчаквах удобен случай да направя нещо. И ми дойде като гръм от ясно небе
- Ей, бивол такъв, миришеш ужасно на азот.
Тряс една светкавица мина на един метър от главата ми.
- Целиш се като баба ми без очила.
Още една. Приближих се няколко крачки напред и mu посочих очите си, които просветнаха.
- Избери си едно и цели.
Беше тъпа идея, но подейства. За момент ме погледна в окото и успях да го овладея в моето заклинание. Засмях се зловещо и избухнах в огромен прашен облак, праха започна да се събира докато не оформи огромен череп, който с гръмък смях и отворена паст полетя към Локи. Или поне той виждаше това. Бях успял да го хвана в илюзия, която щеше да става още по зловеща и по зловеща. Локи седеше клекнал, с отворена уста, от която течеше слюнка. От време на време пускаше по някой и друг писък. Аз се опрях в стената, това заклинание, много ме изтощаваше. Особенно поддържането, защото Локи се бореше в илюзията, въпреки че в реалността седеше като с изпържен мозък.
- Дали не се прави, за да ни хване в капан.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Вто Апр 08, 2014 6:40 pm

Вдигнах рамене и заземих гръмотевичния си щит. Мълниите потънаха в кораба, предполагайки се, че са се расеяли из електрониката, изпържвайки я допълнително. Приближих се до Локи и реших да го изправя. Но не се изправи. Дори не го пипнах. Копелето просто не беше там. Това, което размахваше чука, просто се клина като плашило от слама. Беше тъпо, глупаво и дори шегите за волове бяха по-стойностни от това.
- Предполагам, че дори не си е правил труда да бъде тук, за да ни посреща.
Чу се изпукване и главата на Локи отскочи на пружина. Стреснат пуснах рамото на фалшификата. Разнесе се висок, застрашителен смях.
- Искаш чука си ли, братко? Моля ти се, та той е там! Можеш да си го прибереш, забавлявай се с него както преди. Но пък си съгласен, че шегата си я биваше, нали?
И отново смях. Направих тъпа физиономия и погледнах търкалящият се на земята чук. Нима това беше Мьолнир? Нямаше как да е това чукът, никой и нищо не можеше да го повдигне, дори чучело. Наведох се и взех чука. И го вдигнах. Разгледах озадачено оръжието и го показах на Соларис с едно глуповато:
- Глей тука.

**Соларис Дредмастър** Вто Апр 08, 2014 6:47 pm

Не мога да повярвам, че направих такова заклинание заради едно никакво чучело. Свлякох се на пода на развалината.
- Менте е. Изобщо не го гледай. Светкавиците сигурно са били произведени от онази машинария.
Поех си дълбоко въздух. Силите ми започнаха да се възвръщат, след спрях илюзията, но бях уморен. Може би няколкото дена разходки из световете започваха да ми се отразяват.
- Истинският чук би пробил пода на това жалко корабче само за няколко секунди.

Sponsored content

Bifrost - The rainbow bridge

Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge

Re: Bifrost - The rainbow bridge