Имението Дарксайд

http://www.monitor.bg/img/?id=238191&sz=0&cut=yes

Дом сладък дом

*влиза* Така и така другите са у Ари аз ще седя тук в безопасност *оставя чантите си и сяда на дивана, пуска плазмата и ляга* Ха най-накрая да си дойда *гледа притеснено* Не знам защо но имам чувство че някой ме преследва *става и се озърта* Поне знам защо не се връщам тук от толкова години *става и се оглежда* Къщата е обладана затова последният път всичките ми приятели от града избягаха и аз пак останах сам поне имам с кой да си говоря *засмива се* Над вечер ще дойде разузнавача и ще ме види след което ще дойде съвета на духовете и ще има купон *смее се*

Така сега защо ми трябваше да убивам онова момиче ми много приличаше на Ванеса . Тази отрепка никога няма да ме остави намира *гледа в тавана втренчено* Сега как да се извиня на брата на Ари че за малко не убих гаджето му поне Ели беше там да я спаси. *засмива се* Хубаво че я взимаме с нас *взема Зевс* Поне не бях с Посейдон защото щях да затрия целия град с минимални усилия *гледа уплашено * Тогава какво ли щеше да се случи е аз по добре да отскоча до Портабело *изчезва*

Дом сладък дом

Така да покажа къщата си.

Хола :



Спалня:



Баня :



Кухня :



Колите ми :










Гараж :




Басейни :

*появява се* Значи Шон се е завърнал *сяда на канапето замислен* Дали Ариана все още изпитва чувства към него *ляга на дивана* Ха ако е така ще трябва да ги оставя на мира *замисля се* Щом се налага ще го направя * представя си устните на Ариана и заспива*

*седеше на канапето и изглеждаше отегчен, взе дистанционното и влкючи голяма си плазма. започна да оглежда каналите*
Тъпо ... скучно ... тъпо ... тъпо ... а това го бива
*беше се спрял на една програма по която даваха документален филм за магьосническите войни*

*отново му стана скучно, отиде до гаража , качи се в BMW-то си и излезе из града*

*седеше си в имението, не беше ял и мърдал от няколко дни и беше гледал стената*
За нищо не ставам ...
*продължаваше да гледа*
Не можах да убия Калона и накрая брат ми го направи и загуби живота си
*намести се, за да му е по удобно*
Той се отърва от Ази'Нот и от още куп демони, а аз само върша глупости и се перча ...
*спря да говори и отново гледаше стената*

*изведнъж се събуди, беше спал няколко часа и сега се протягаше*
Хааааааа
*отново се загледа в празната бяла стена сякаш виждаше нещо много интересно в нея, което само той можеше да види, изведнъж изчезна*

*той спеше навсякъде около него имаше снимки на демони и имена на местонахождения, беше целия в кръв , но това не му пречеше да спи, напротив когато спеше той се чувстваше много по добре, чу се нещо под прозореца, но това не го събуди, изведнъж той започна да хърка много звучно, но след няколко минути се намести по удобно на писалището и продължи да спи, на един лист до него пишеше " НЕ ЗАБРАВЯЙ ..." след тези няколко думи нямаше нищо листа беше откъснат, ябълката пред прозореца се размърда и някой се покатери по нея но той спеше като "пор" и нищо не чуваше, прозорецът се отвори бавно сякаш отворен от вятъра и вътре нахлу някаква сянка, щом го видя се изплаши , но после забеляза че е заспал и започна внимателно да търси нещо върху писалището, но не намери нищо и явно се ядоса, защото изрита близкия стол и изчезна през прозореца, а Джас продължи да спи като заклан*

*появи се в дома си огледа се всичко беше както го беше оставил*
Така да пробваме нещо ...
*отиде в кухнята, която беше доста голяма, след като я огледа видя един тиган, отиде взе ги и го постави на печката, отвори хладилника,който беше препълен с какво ли не, взе пакета с наденичките, наряза ги и наля олио в тигана, след като успя да я включи, изчака няколко минути да се нагрее олиото и започна да пържи наденичките, след няколко минути всичко миришеше на наденички, тутакси се появи едно домашно духче*
Аааа, Доби! Как си? *попита момчето*
- Доби добре , сър, Вие какво прави? Защо просто не повикахте Доби и той щеше да ви сготви, тъй като Вие не идвате толкова често не готвя постоянно
*започна да се притеснява домашното духче*
Не се притеснявай, отиди да почистиш стаята ми ако нямаш никакви ангажименти и утре за закуска ти ще сготвиш споко
*той намигна на духчето , което се усмихна и поклони ниско, и изчезна да чисти стаята му, а той сготви сложи ги всичките в една чиния и тоиде в хола там пусна голямата си плазма и седна на канапето, след което започна да яде *
Този дом е толкова пуст, къде ли е Хриси?
*той се замечта и се замисли*
Къде ли е Дред?
*не го беше виждал от месеци и Мери също, което го притесняваше *

*събуди се в леглото си легна по корем разтърка очи и седна на леглото и се загледа в стената където имаше огледало и от където го гледаше собствения си полу заспал образ*
Хааааа ...
*прозя се*
Доби се е справил прекрасно с стаята ми
*засмя се и изведнъж надуши палачинки и домашно сладко от горски плодове*
Доби, обичам те.
*засмя се и стана, след като се облече тръгна към кухнята. влезе и завари цялата маса отрупана с храна и малко усмихнато лице с големи колкото топки за тениса зелени очи, и уши като криле на прилеп *
Страхотно е ,Доби, благодаря ти
- Господарят ще иска ли нещо друго
*Джас седна на масата и започна да яде*
- Може да оправиш леглото ми
- Разбира се.
*Доби се поклони ниско и изчезна *

*след няколко минути масата беше празна а той беше разкопчал панталоните си и ги беше свалил и беше по боксерки, седна пред телевизора*
Доби, ти си върха
*усмихна се и се оригна, и след няколко минути пусна телевизора и се загледа в някакъв екшън*

*седеше на канапето както беше и преди няколко часа и се хилеше ту ко що беше гледал няква мъгълска комедия*
Хаааа, тия ще ме побъркат ...
*продължаваше да се хили *

*появи се в къщата си захвърли якето си на закачалката и се отправи към горния етаж където беше стаята му , влезе съблече се имаше много красиво тяло с много плочки и мускули, но не прекалено много , влезе в банята


*след няколко минути излезе облече едни боксерки и се просна на леглото*

*стана от леглото, омърлушен, изкъпа се, след като се преоблече слезе в кухнята закуси и пак се качи в този момент видя нещо, което не беше негово, голям черен сандък, той го твори и онова, което беше вътре го завлече в сандъка, след което сандъка изчезна*

*спеше с широко отворена уста и хъркаше звучно*

*влезе вътре и хвърли борда на земята като двете парчета отхвърчаха на около два метра едно от друго, седна на канапето и сложи ръка пред очите си*

П.П Мелиса тия правила не вършат какво още да измисля, че да станат пет реда. Много тъпо

П.П Оправдавам се щото нямам какво толкова да пиша

ПП Докато не започнеш да пишеш постове които са поне пет реда всички твой постове ще бъдат изтрити

П.П Еми тогава няма да пиша