Имението Дарксайд

First topic message reminder :

http://www.monitor.bg/img/?id=238191&sz=0&cut=yes

Дом сладък дом

*застанах пред вратата на имението; Не знаех дали Джас си е в къщи, макар че усещах аурата му, но това беше къщата му - нормално е всичко да е просмукано с неговото присъстие; потропах на абаносовата врата и дървото се разтресе силно; Поочудих се, че това дърво е толкова крехко, но предпочетох да не се задълбочавам; Зачаках Джаспър да отвори освен ако не си беше намерил прускуга, както одавна го съветвах; Но той си беше саможив, така че предполагах че се е плюснал пред някой голям телевизор и се тъпче с чипс и такос*

П.П И да така става оная кучка проспала ми трие постовете

*появи се в къщата си и започна да крещи и да троши хвърли телевизора в стената ,след което започна да троши стените и какво ли не*
ЩЕ ви избияяяяяяяяя ...
*очите му станаха червени а зъбите му ставаха големи, много големи*

*появи се в къщата си: беше с сини кръгове под очите, дрехите му бяха мръсни с дупки и миришеше на повърня*
Доби ...
*изрече едва, едва той*
- Какво ще желае господина?
*домашното духче се бе появило и сега се кланяше на Джас, но щом го видя изцвили с тънкото си гласче*
- Какво ви се е случило, сър?
- Нищо добро Доби. Имах малко работа в пещите на циклопите и се наложи да пребия няколко, за да убедя другите да ми служат сега коват оръжия. Нищо особено!
- Какво ще желае господина? *попита отново духчето*
- Тези дрехи ще ги изгориш Доби, искам да приготвиш нещо, за ядене. Ако може пържоли в гърне, с гъби, моркови и от онези поправки, който слагаш и картофено пюре. Аз отивам да се изкъпя
- Разбира се! Веднага започвам.
*кимнах уморено на Доби и се качих в стаята си, съблякох се и щом хвърлих дрехите си на пода те веднага изчезваха, от кухнята се разнесе приятният аромат на пържоли, след няколко секунди се окопитих и влязох в банята, след около час престой вътре излязох доста по-бодър, но бях много изморен; сложих боксерки и една тениска и слязох в кухнята щом влязох заварих масата приготвена с чиния пълна с вкусотията, която много обичах; седнах на стола и Доби отново се появи*
Справил си се прекрасно Доби!
*похвалих духчето , което веднага грейна в широка усмивка*
- Ще отида да приготвя леглото ви, сър.
- Добре, Доби отивай.
* духчето изчезна, а след няколко минути чинията беше ометена и аз щастлив се качих в стаята си и само кимнах доволно на Доби и легнах като се завих презглава и веднага заспах*

*чаршафът се размърда и той подаде чорлавата си глава над юргана и се прозя , огледа се нямаше никой както обикновено, Хриси трябваше да се върне още миналата събота, но явно нещо се е случило , защото тя не се върна*
Къде ли е?
* съблече се и влезе в банята, след като се изкъпа излезе и се облече, нямаше представа какво да прави за това реши да отиде в училището , изчезна*

*появих се в стаята си и се съблякох, влязох в банята и се изкъпах , след като излязох си навлякох едни боксерки и една тениска и легнах*

*появих се в къщата си и отново се огледах, бях ядосан, много ядосан*
Вуйчовците ми ... сигурен съм че те стоят зад това ...
*седнах на дивана и се хванах за главата, къде ли са всички*
Къде си братле? Поне теб да те видя
*можех да го потърся, но това щеше да ми отнеме много време, аз нямах никакво свободно време; дойдох само за да видя че всички са добре, но ето че отново няма никой ; изчезнах*

*появих се в имението си*
Защо не могат да ме търпят?
*взех си една кола от хладилника и седнах на дивана видимо замислен*
Хааа ...
*облегнах се на дивана и погледнах през прозореца; вън беше много снежно и за миг се разсях и ми се дощя да взема новия борд и отида до Алпите, но имах за какво да мисля и това не ми се услаждаше за момента, отпих и почти изпразних кенчето, след това повиках Доби да ми донесе още и след като го направи той отново изчезна и аз не знам къде ...*

*лежах на дивна и спах дълбоко, бях премисли всичко и сега виждам, че Дред е прав, но нямам намерение да се променям*
Ххххъъърррр ...
*изхърках звучно, но продължих да спя много дълбоко, изведнъж се появи Доби, но и той не успя да го събуди*
Сър ...
*духчето се огледа и ме намери*
... сър ...
*събудих се*
Кажи , Доби!
*разтърках очи и се огледах сънен*
Доби, сър, искал да пита, какво иска господаря за вечеря?
*духчето беше доста спокойно, защото за разлика от повечето магьосници, аз не се държа с домашните духчета, като с измет, а като с равни, а духчето не се оплакваше от това*
Нищо, Доби, благодаря! Ако искаш си почини тази седмица ...
*духчето се усмихна и изчезна, а аз отново заспах *

*лежах на леглото си дълбоко заспал; разговора с брат ми ми върна самочувствието и ето,че отново се опитвах да намеря начин да се се оттърва от враговете си, но Хриси не ме напускаше, постоанно мислех за нея, имах спокоиствие само докато спях; цял ден мислех как да превзема крепостта на семейство Адери, което е едно от най-влиятелните вампирски семейства в целия свят и така се приспах, без да искам; до мен имаше дебела книга с подвързия от вехта черна кожа, която беше доста изтъркана; но да се върнем на въпроса с Хриси; дали не я бях огорчил с деиствията си спрямо вампирите и сега ме мразеше задето изтребвам вида й; това не ми даваше мира и набезите ми спряха, вампирите започнаха да излизат отново и ето, че съм поставен в дилема дали да продължавам да се бия за себе си или да се присъединя към вампирите и да си върна Хриси, и двете не ми дипаднаха, единствения начин да си остана свободен и да си върна Хриси е като спра да убивам, но според мен това нямаше да помогне*

*появих се пред масивната дървена врата; докоснах вратата и тя се отвори без проблем; влязох огледах се: домът ми беше доста спретнат , сигурно защото не бях идвал от доста време; легнах на огромния диван, до мен беше дистанционното, но не включих телевизора, а се взирах в белия таван*
Хриси ...
*всеки път щом изговорех това име ми ставаше добре, но в същото време ми ставаше лошо, изнервях се и ставах опасен; мислех да взема да се самоубия, но още не съм обмислил детайлите, бавно взирах се в таван без да обеля нито една дума*

*влязох в къщата си; отидох в хола и се огледах; нямаше нищо интересно, седнах на канапето и загледах стенния часовник; още няколко часа и щеше да дойде време да се връщам обратно в 1500 - ната година*
- Доби ...
*Доби веднага се появи и се поклони*
- Доби, успя ли да изпереш черната мантия и онези дрехи, които ти дадох?
- Разбира се, господарю!
- Добре, изглади ги и ги остави на леглото ми, защото трябва отново да се връщам.
- Смятайте го за свършено, господине!
*домашното духче изчезна и ме остави сам с мислите си, които бяха доста объркани; след още няколко дни щеше да дойде времето за действие*

*отключих и отворих вратата, влязох и заключих; изрекох няколко магии, които няма да позволят на никой да се приближава на няколко километра от имението*
Пффф ... най-накрая почивка
*влязох в стаята си, съблякох се и влязох в банята; след като си сложих боксерки легнах на огромното легло, завих се презглава; ума ми препускаше, най-накрая щях да си почина, вече имаше кой да се занимава в Академията и ако някой орк или езеряните се опитат да превземат огромният замък, онази надувка, да се надяваме, ще съумее да се справи*
Хааа ... сега ще поспя около една седмица ...
*отпуснах се и затворих очи; не ми трябваше някой да ме подканва, след няколко секунди бях дълбоко заспал*

*бях дълбоко заспал; от време не време хърках високо*
Ххххрррр ( това трябва да мине за хъркане )
*от всичко на този свят най-обичах да спя и да си почивам; сигурно защото не се случваше често; обърнах се на другата страна; и тъй като не мога да си почивам често, когато се появи сгоден случай да си поспя, го правя цяла седмица, без да се събуждам, но пък после мога да карам няколко месеца без сън, но обичам да си поспивам от време на време и да оставям Академията на произвола на съдбата; и не стигаше това че спя по много ами и толкова дълбоко че и атомна бомба да падне пак не може да ме събуди*
Хаиуртиретиорпо ....
*често говорех на сън, но никога не казвах нищо повече от една смислена дума и тя винаги е "сън" поне така ми казва моето домашно духче а то никога не лъже; аз падам и сомнамбул, така че от време на време правя по някоя разходка до тоалетната, или до хладилника, но никога не се събуждах*

*изправих се заспал и сложих халата си*
Максмккаск ...
*отправи се към вратата, но вместо това се удари в стената; след като изруга нещо неразбираемо той мина през вратата и едвам слезе по стълбите, след като падна няколко пъти и се търколи до долу той отново стана, едвам застана на крака и изчезна, като малко преди да замине изхърка яко*