Из улиците на Лондон

Той пак я целуна и изчезна.

След като той изчезна свалих колието си и погледнах надписа " Винаги ще те обичам" няколко сълзи се стекоха по лицето ми и хвърлих колиетo.

Ади се телепортира до Ел и Том.Те отново се целуваха и след телепортирането на Ади се стреснаха и я погледнаха въпросително.
-Дойдох да видя за какво ще съжелявам.
Каза тъпо и ледено Станфорд и извъртя очи.Въздъхна тежко и извади Ipod-а си от джоба на дънките си.Пусна го и мушна само едната слушалка в ухото си.След това мушна ръцете си в джобовете на суитчъра си и погледна Ел и Том.Двамата тръгнаха към един ресторант,седнаха на една маса,а Ади ги последва.Том си поръча кола и спагети.Ади погледна сервитьора.
-Аз не искам нищо.-леко се усмихна.

-Не се държа студено.
Отрече тя и присви очи.
-Все едно.
Сервитьорът донесе поръчките на Том и Ел и той докато все още не беше тръгнал Ади каза.
-Съжелявам,може ли все пак една фанта?
-О да,разбира се.Ей сега.-каза с усмивка сервитьорът и тръгна.
След минутки той се появи и даде една голяма чаша пълна с фанта на Станфорд.
-Благодаря.-кимна тя.

Пристъпихме в тъмните улички на кенсингтън Парк. Това беше най-престъпната част на Йист Сайт, след Йарънуъркс. Точно сега, група от поне седем или осем души, който тъкмо бяха свалили две ученички на земята и мислеха да ги изнасилят или нещо подобно.
- Това е вечерята тази вечер. - обясних студено на Мери. - Опитай да се нахраниш от когото предпочетеш.

Приближих се и коленичих до хранещата се Мери:
- Ще го кажа така че да ме разбереш... That was Pathetic! Никога не съм виждал до сега някой, който да е толкова далеч от пътя на Носферату!
Бе беше вярно, но само така можех да я накарам да се ядоса и да бъде по-креативна за напред.
- Въобще не се възползва от уменията на новата раса, на която принадлежиш. Нападна ги сякаш беше хулиган... и остави свидетели.
Вдигнах очи и погледнах хладно къ трополящи стъпки. Ученичките, заедно с няколко ченгета идваха насам.
- Сега ще ме оставиш ли да ти покажа как се прави?

Понечих да кажа нещо... и в следващия момент последва продължителен откос. Изстрелите продължаваха много кратно. Мери се отдръпна с вампирска бързина , но аз не помръднах. Куршумите се засипаха като дъжд и разкъсаха тялото ми. стрелбата продължаваше, дори когато една от ръцете ми беше откъсната и се стовари с мокро шляпане на земята. Гърдите ми се превърнаха в писхтия от кръв и размазано месо и кости. Тялото се свлече на земята и остана неподвижно в безформена купчина.
Още трима, въоръжени с М16 полицай се приближиха до труповете на колегите си.
Гласът ми ззвуча от всякъде:
- Когато спасяваш смъртните, те бягата с писъци. Ако искаш да спасиш повече хора, действаш без прекъсване, докато няма никой наоколо. Ако не беше оставила момичетата да избягат, водена от ЧОВЕШКО благородство, сега и ченгетата нямаше да го отнесат..
Ужасени Мъгълите видяха как около тях самият мрак се сгъсти оформи в нещо като пипала илб пламъци от чернота. Втресени те се опитаха да стрелят отново. Нямаше резултат.
- Ако се биеш като човек, ще си останеш човек... ако се биеш като звяр ще си бъдеш звяр...
Черните пипала се сгъстиха до дим в катранено и пурпурно червено.
- Ако се биеш като демон на Нощта... ще станеш такъв!
От всяка цепнатина, от всеки възможен ъгил плеснаха очи. Десетки ако не и стотици очи, сякаш самият мрак се бе превърнал в многооко създание.
Преди мъгълите да изкрещят, сенките сеувика около тях и скоро никой от труповете не беше останал. Само Дредмастър се изправи от цеимнтовиа паваж и се усмихваше зловещо.
- Това е да си Носферату. А сега към вкъщи... имам нови апетити за задоволяване...
Облизах устни злобно и поех след Мери Към Йохай.