Забранената гора

First topic message reminder :

Това е гора, в която живеят нощните създания. Нощем е доста страховита. Има хора, които не са се връщали. Това е новата площадка за тренировки. Все пак унищожихме двора

-И аз винаиги съм готов на всичко.
Продължаваше да се усмихва.

Придърпа я към себе си и я целуна. После я пусна и направи крачка назад.

-Не знам.Не те познавам, не мога да предвидя реакцията ти. Е, аз изчезвам.Чао.
Изчезна.

Ади се телепортира в забранената гора на академия Йохай.В едната си ръка държеше якето на Грег.
Очите й бяха подпухнали.Тя седна на земята.
Направо легна на земята и се сви,сгуши се в якето на Грег.
Дишаше тежко и се бе загледала в едно точка.
Леко дори трепереше,но трепереше малко.Закри лицето си с ръце и се сви повече.

Том дойде в забранената гора при Ади.Клекна до нея."Ади!Какво е станало?!" попита я той.
Ади отмести насълзените си очи настрани и не го погледна.
-Нищо.
Каза много тихо тя.Извъртя главата си настрани и седна.Притисна краката си към корема си.Пое си дълбоко въздух.Обви с ръца краката си,а дългата й коса се спусна надолу и закри лицето й.

Ади си изпя всичко като песничка.Само и единствено заради Том.След като си изпяабсолютно всичко заклинанието бе премахнато от Салватор.Ади не издържа.Замахна с ръка и Том както си беше клекнал пред нея падна.
-Остави ме намира.
Изкрещя тя през сълзите си и закри лице с ръцете си.

Том седна до нея."Аз съм ти брат по дяволите!" каза й той и я прегърна.
-Защото съм страхливка..и глупачка.
Каза тихо Станфорд колкото само Том да я чуе.
"Сега нека Ади ми каже всичко, не заклинанието." каза след това Салватор.
Легна на земята и положи главата си върху колената на Ади.
-Нищо не чакай.
Изрече тя и замълча.

-Знам.
Каза с леко леден глас.Сълзите отново не можеха да се спрат и потекоха по лицето й.
-Мама..дори не можех да поговоря с нея както трябваше.
Каза хлипайки тя.
-А Грег..сигурно вече ме мрази.
Заплака по-силно и отново скри с ръце лицето си.
***
Не по-късно Ади остана сама.Том изчезна изненадващо.Ади си пое дълбоко дъх и отново легна на земята.Сви се и отново се сгуши в якето на Грег.

Ади и Ел се телепортираха на същото място където Станфорд преди бе лежала.
Взе якето на Грег и го облече,като леко се сви.
Ади и Ел седнаха една срещу друго,но Ади не смееше да погледна сестра си.
-Кажи ми..какво е станало?
Попита леко разтревожено Ади.

"Ели,Ади.." някой се провикна.
Станфорд веднага разбра,че това бе брат й-Том.
Въздъхна тежко и леко извъртя очи.
-Не ми се ходи при него.-погледна Ел-Ти ако искаш отиди.
Усмихна се леко...

Ади също разбра,че някой идва.Стана и погледна в тъмната далечината.
Някакъв непознат мъж се телепортира точно до Ади.
Изрече някакво заклинание.Това накара Станфорд да изпищи от болка.
Свлече се в безсъзнание на земята.
Мъжът се усмихна самодоволно и изчезна.

Ел се измъкна от прегръдките на Том.
-АДИ!
Изпищя и се наведе над нея.
-АДИ!АДИ, ДОБРЕ ЛИ СИ!?
Трепереше, беше ужасена.
-АДИ!-продължи тя, прегърнала сестра си.