Забранената гора

First topic message reminder :

Това е гора, в която живеят нощните създания. Нощем е доста страховита. Има хора, които не са се връщали. Това е новата площадка за тренировки. Все пак унищожихме двора

Прочетох мислие му без огризения.
Захвърлих мъртвото животно настрани,избърсах кръвта от лицето си и го потупах по рамото.
-Нима съм била толкова мила и добричка?Съжалявам,Том,но ако искаш Ели за гадже, нямаш късмет. Отсега нататък Кат поема нещата.
Дарих го с усмивка и се огледох.Исках още кръв.
Посегнах към някакъв гълъб,които седеше на един от клоните, със сила направо го прекърших на две и започнах да пия кръвта му.Ах,как обичах кръв!

"Защо ме доведе тук?"
Попита Том,подсмърчвайки.
-Така,сега се стегни.И ми кажи..ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ МЕ УХАПА?!
Въпросът го изкрещя адски силно.
Пое си дълбоко въздух.

Отдръпна се от прегръдката му.
-И защо ТРЯБВАШЕ да се правиш на лош,ако не е тайна?
Погледна го с леден поглед.
Настръхна.
Огледа се.

"Нали няма да му кажеш..."
Ади извъртя безразлично очи.
-Не,но той може и сам да разбере.
Пое си дълбоко въздух.
Отново се огледа.

-Все едно.
Въздъхна тежко.
-Не ми вдигай вежди.Вампир такъв.
Извъртя очи.
-И сега какво?

Вървях бавно. Не знам защо, но гората винги ми се е струвала най-спокойното място в академията, дори след като знам не по-зле от всеки, че тук живееха тролове и орки. Но ако трябва да избирам между тролове и неуравновесения си брат... е, не че не го харесвам, но понякога адски много ми лази по нервите.
Излязох на поляната, където грифоните щяха да започнах любовния танц. Беше малко странно да го наблюдаваш, но беше учудващо интересно. Тогава го усетих. замръзнах на място и се облещих напред.
Миризма на кръв... не беше животинска кръв, а на човек. започнах да търся, и даже настъпих един гном. скоронамерих някой да лежи на земята. В корените на едно дърво лежеше момичето, което бях видял вчера. Наташа. Забързах натам като прехвърлях в ума си заклинания за лекуване. Имах богат асортимент, но повечето ги бях оставил да ръждясат в паметта ми.
- Нат! Нати? Коленичих до нея и се помъчих да я събудя

Вървеше с умерено темпо през тъмнината, не бързаше за никъде. Внимаваше много къде стъпва и беше постоянно нащрек. Преди беше запознат с животните и магическите същества, които обитаваха гората, познаваше всички хабитати и техните обитатели, но сега след като толкова години никой не бе идвал и грижил за тези същества, предполагаше че в гората цари пълен безпорядък.
От време на време се чуваше чупенето на клони и викове на диви зверове. Понякога спираше и се ослушваше, имаше изключително добро зрение, но след няколко години прекарани сред мъгъли, повечето му сетива се бяха притъпили. От доста време не е използвал сериозна магия. Сред мъгълите му се бе налагало да използва само някои основни заклинания, без които никой магьосник не можеше.
Несъзнателно бръкна във вътрешния джоб на якето си, където седяха оръжията му. След като ги опипа и видя че всички са там, той видимо се успокой и продължи с бодра крачка през гората, като от време на време само се озърташе.
След известно време видя, че дърветата започваха да растат все по нарядко едно от друго и не след дълго излезе от гората и стъпи на двора на училището. Гледката го стъписа.