Катакомбите

First topic message reminder :

Това са страшните катакомби под училището където всеки, който е влизал до сега е намирал смъртта си

С Джас се ръкувахме. Той ми представи брат си Дред. Погледнах го в очите и чух Няма по непредсказуем и по опасен от мен .
-Хей! Аз те сънувах...И и и ти каза същото. Само, че има един проблем в съня ми ти имаше червен лак по някои от ноктите на краката и беше с чехли, а не с маратонки.
Тогава погледнах и брат му. Докоснах го. Чу се тих пукот като от горящи дърва и той засия в цялата гама на червеното.Само около върховете на пръстите имаше небесносиньо
-А ти си светлината, която вървеше до него. Да... тъмна в основата и изсветляваща с отдалечаването си от тялото. Трябва да призная, че е силна и...
Тогава бях прекъснат.........................

*учудих се малко, което си беше странно като се има на предвид че бях най-силното и опасно същество във вселената*
Даа ...
*погледнах краката си*
... хубав сън
*засмях се*
Значи получаваш видения
*вече знаех отговора тъй като четях умове, но беше възпитано да попитам*

-Всъщност това ми е първият.-усмихнах се.
Погледнах Джас настоятелно и усетих как ирисите ми избледняват, а малки искри се оформят и танцуват по пръстите на ръцете ми. Той се опитваше да влезе в ума ми. За щастие той имаше защита на цели седем нива,с три по-малко от тези на боговете. Премигнах и насочих погледа си някъде из нищото.
-Аз съм Никълъс Зефания, както вече споменах. На кратко Ник. За да бъда учтив и за да не ви плаша ви питам дали искате да научите историята ми("или поне по-важното"помислих си) ?????????

Защо не!Давай
*тръгнахме на отново към вътрешността на катакомбите*
Нали нямаш нищо на против да ни разкажеш историята си докато вървим
*продължавахме нататък, колкото повече се приближавахме толкова повече оръжията ми като че ли искаха нещо*
Одеве докато се ровех и ума ти каза нещо за защитни нива ...
*леко се засрамих*
... съжалявам, но понякога го правя
*огледах се, дали нямаше да има още изненади в този тунел*
Като бях малък откраднах кръв от бога на морето, може би го познаваш ...
*продължавахме все по навътре*
... нали Персефона ти е майка или и ти като някой други обичаш да криеш мислите си зад фалшиви спомени

-Трябва да призная, че си стигнал по-дълбоко отколкото си мислех. Да познавам стария Посейдон. Но повече вземане-даване имах със "вярната" му съпруга-Амфитрита. Но това е доста дълга и... похотлива история....Споко-казах щом видях израженията по лицата им.Все пак е опасно да го направиш с жената на един от най-силните богове.-не бях аз, но случайно минавах през Марианската падина, когато я видях с... няма значение.
Поехме напред. Усетих лек трепет и нетърпение във въздуха наоколо. Тя идваше от Джас.
-Е започвам. Когато бях на 13 години си мислех, че мога да направя всичко без да остана ненаказан. Но доста сгреших. Незнайно защо за мен си казах, че трябва да пия от млякото на Милка-любимата крава на Изида. Предполагам, че я знаете. Та отидох аз до обора, намерих Милка и започнах да размахвам пред очите и един часовник и и шепнех "ТИ СИ ГЕВРЕК...". След около час борба със съня тя заспа. Отидох и започнах да я доя. И в този момент, когато струя мляко падна в бакърената купа Изида влезе в обора. Щом чу шума веднага дотърча при мен. Беше бясна. Зададе ми само един въпрос "Чий сен си ти, момче?".Все още не отговорил тя постави показалец на устните ми и каза нещо странно. След миг се оказах в будоара на леля Атина. Тя стоеше и точеше острието на меча си. обърна се и ми каза със светещи очи "Кой те урочаса?", а аз "Мммоля?". И си поговорихме малко. Тя ми каза, че Изида е хвърлила проклятие върху мен. Веднъж на шест месеца да влиза в собствен образ, но състарен, а през останалото време нека бъде като хамелеон- на всеки 12 часа да сменя кожата си. Да е ту добър и мил, ту лукав и хитър. Тогава получих и дар от Атина- да властвам над паяците и приливите. Но така и не разбрах защо???
Продължавахме да вървим. След миг замириса на леш.
-О да! Забравих да ви кажа. Намерих един от отроците на Нидхьог и две диси, които го пазеха. Убих ги, но нещо ми попречи да вляза по- навътре. Тогава изведнъж ми се доспа и получих оня сън................................

*значи се пак тази миризлива гробница имаше някаква защита*
Извинявай, че те питам може да не ти е приятно, но тук сме си само наши хора
*обърнах се*
Значи ти си смес ... В смисъл не си само магьосник
*от къде ли го знаех *
Е поне да има някой като мен ... И аз съм нещо такова
*засмях се*
Не нещо де ами направо ... Кръвта на бога на морето тече във вените ми, аз съм наполовина демон, магьосник, и затова имам много дарби или да ги наречем таланти
*това сигурно прозвуча сякаш се хваля, но не беше така*

-Мда! Чистокръвна и уникална смеска. От богиня и хибрид. Много неща. Имам и валкирийска кръв, която ми позволява да контролирам Нидхьоговци, като този, който ще видите след малко, но реших да го убия, защото не знаех кога ще се събуди, а този беше доста голям. Може и да ме погълне. А погълне ли мен ще стане доста опасен.
Червата ми изкуркаха.
- Ябълка? Или предпочитате нещо по-грандиозно?

*засмях се*
Ябълка ... Ако си гладен кажи си така
*в миг пред нас се появи 4-метрова маса отрупана с храна*
Ако искаш нещо, което го няма просто кажи на чинията какво искаш и то ще се появи
*появиха се и три стола*
Та яде ли ви се или предпочитате да продължаваме нататък
*всички магии бяха лесно за мен, нямаше нищо и никой, който да ми се упре; мисля че предишното ми "АЗ" отново вземаше връх и отново се превръщах в онзи необуздан, нахален тип с мания за унищожения*

-Всъщност имах предвид аз да направя нещо такова, но изглежда някой ми е прочел мислите...ОТНОВО!-казах аз и го погледнах косо.-Добре, аз оставам да хапна. Ако намерите нещо ме повикайте. Масичке, масичке на пода, кажи кой е най-гладен!- изчаках. Никакъв отговор. - Е добре!- казах аз.- Поне няма кой да ми мрънка докато ям.-Усмивка озари лицето ми.- Искам... Ябълка от градината на Хесперидите, мляко от еднорог и...- погледнах Джас и Дред, които по мое мнение бяха доста изненадани.-... опитвам се да бъда възможно най- скромен... и една праскова с шоколадов пълнеж потопена и замразена в сладолед от банан, ягоди и смокини.- Отново погледнах към сътрапезниците си. - Какво? Усещам женско присъствие, а тези афродизиаци ще ми помогнат.
Изчаках.
-Има проблем... Джас- голям проблем. Ябълката ми я няма.-напълно се вдетених.-Няма ми я ябълката.......................................

*усетих някаква нотка на подигравка в гласа му, но нямаше да го оставя да ми се прави на интересен*
Няма проблем
*изчезнах и след няколко минути се върнах*
Ето ти го цялото дърво на Хесперидите
*веднага се появи дървото със магическите ябълки, от които той искаше*
Ето ти и дракона, който би трябвало да ги пази
*на момента се появи и пазача на дървото само дето беше пребит почти до смърт*
Че ако искаш ето ти ги и Хесперидите
*веднага се появиха и те в окови от божествен бронз*
Още някакви капризи ...
*замислих се и седнах на стола*

-О красавице, ела ми!- отидох при една от Хесперидите. Тялото и бе бронзово, устните като рубини, а очите светеха като диаманти.- Искаш ми да ми направиш една услуга.
Тя ме погледна...похотливо. Кимна.
-Момчета, искате ли и вие по една? Задължени са ми до живот. Ето защо искам ябълка от тяхната градина-защото винаги идна от тях идва при мен. Благодаря ти, Джас. С нея не съм бил от доста време.
Щракнах с пръсти и голямо балдахиново легло се появи в центъра на залата. Завесите бяха спуснати. Щракнах и втори път. Появи се центрофугираща пералня. Дрехите вътре се въртяха бясно, а самата тя се тресеше и вибрираше като за последно.
- Ела скъпа!-подадох ръка на момичето, тя я пое , а след това я взех на ръце и я помъкнах към пералнята.................

*имах чувството, че ченето ми щеше да падне от изненада, а това не се случваше изобщо*
Ние сме дошли да пазим тази гробница, а той се задява с Хесперидите :yaoming:
*обзе ме такъв прилив на смях, който не можах да прикрия и се отдадох на смеха си изцяло*
Хаххах ...
*след около една минута се овладях напълно и започнах да ям,останалите Хеспериди ме гледаха, изпратих ги обратно заедно със зверчето, което трябваше да пази дървото, а колкото до дървото него го оставих за всеки случай*

-Това не беше честно!!!!!!!!-Изкрещях аз.
Станах от пералнята и започнах да се обличам.
-Тъкмо стигнахме до най-хубавото!- отидох и седнах при тях.- Само да знаеш какви ръце имат тези Хеспериди. Уникални са за масаж цяло тяло. Ако можеш да масажираш по-добре от тях ти ми направи масаж! Но така като гледам с тези груби и окървавени ръце... я чакай малко. Това е оркска кръв....- останах на място-....... само не ми казвай, че си раздразнил орките.
Той кимна.
-Дори избих няколко.
-Бързо прибирай масата там, откъдето си я взел и потърси трупа на някоя диса. Аз имам работа.
Станах от стола и седнах на земята. Тя беше студена. Затворих очи и се абстрахирах от всичко и всички. Изпразних се изцяло........................

*засмях се*
Момче добре ли си?
*попитах*
Орките не ме закачат ...
*стоях си съвсем спокойно*
... Преди няколко години изтрепах няколко клана, мога да ги изтрепя всички така че стига си се притеснявал, а пести сили, защото онова, което ни чака там ...
*посочих навътре в лабиринта*
... изобщо не си поплюва
*Защо ли се притесняваше толкова, погледнах Дред и той си седеше съвсем спокойно, продължихме да ядем*

Той си говореше.
- Тези орки не са обикновени. Всъщност са, но онова, което властва над тях е много опасно. Предполагам си чувал за Арахна. И за това как била превърната в паяк от Атина. Посейдон би трябвало да ти е разказвал за платното и с олимпийската оргия..... Е през последните няколко века е набрала доста силна войска. Скоро ще дойде. и изглежда тя е жената, която помирисах още щом влязох. Предполагам, че тя крие оригинала на платното и още някоя друга сила зад тези местещи се стени и лабиринти. Тя е коварна и плете мрежите си доста изкусно. Вси пак ти решаваш какво да правиш! Аз няма да те спасявам от нея, ако те хване неподготвен, а тя почти винаги хваща хората неподготвени... Все пак един от прякорите и е Черната Вдовица.....................

*щях да се спукам от смях*
Да ме хване неподготвена
*вече се ядосвах и демонските ми страни започваха да взимат превес*
Говориш с човека, който потопи Атлантида собственоръчно ...
*очите ми станаха ярко-червени*
... убивал съм чудовища като Кракена на Хадес и много други
*вече се ядосвах и то много*
Та тази ще ме хване ...
*опитвах се да се овладея, но този вече ми се качваше на главата*

-Защо спорите момчета?-чу се тих напевен женски глас от тавана.-Чух името си. Има ли някакъв проблем, който трябва да разреша?
Тя висеше с главата надолу от тавана и се усмихваше. Тъмната и коса метеше пода. Тя бавно и плавно се спускаше към земята. На около метър тя скочи и се приземи на сантиметри от Джас. Той я гледаше и преглъщаше, но не беше ужасен, а по-скоро разярен, че предположението ми се сбъдна и той наистина беше неподготвен. Докато той отвличаше вниманието и аз станах невидим и тръгнах към изхода. Не ми се спореше за трети път с Арахна. Последния път, когато се срещнахме-преди 11 години- тя поиска косата ми, за да ме пусне. Каза ми, че няма такава коса в колекцията си. О, само как миришеше на мускус и мърша. Почти избягах, когато чух..................................

Искаш да си мерим силите ли ...
*един шут беше достатъчен, за да я запратя в тъмнината, след което тръгнах натам, виждах всичко и навсякъде, тялото ми започна отново да се покрива с тъмна енергия, но този път много по свирепа*
Сега ще ти покажа ...
*силата, която излизаше от мен се усещаше във въздуха, бях толкова ядосан, че земята и тавана започнаха да се тресат, огромни парчета от тава се чупеха, чуваше как езерото бушуваше отвън, гръмотевици удряха земята всичко това беше причинено от мен*
Искаш да си играем ааа ...
*влязох в сянката и след една секунда започнаха да се чуват женски писъци, навсякъде се разхвърчаха черва, а след близо една минута се търкулна и главата на Арахна, която веднага се превърна в прах*
Страхливец ...
*само тази дума се чу от сянката, след което излязох, но бях отново "нормален" , бях покрит с черва и кръв*

-Глупак! Пълен глупак! Не си я убил!- изкрещях аз.- Само я разяри повече! След миг ще я видиш отново. Тя може да умре само в собствената си паяжина. Това е проклятието, което тегне над нея.- отново станах видим и тръгнах към него.- Не си внимавал в час. От всеки нейн косъм попаднал на земята може да израсте нова. А тук се зараждат две нови. О да, две са. Не ги убивай докато растат или ще станеш като нея. Паяк завинаги.-погледнах го в очите, които бяха жадни за кръв.- И аз я убих веднъж, но след няколко месеца тя ме издири и ме подстрига. Тя е манячка. Даваш и каквото иска или умираш. А от теб ще иска... най-вероятно сърцето ти. Ти си рядко срещан хибрид. Аз се отървах лесно само защото майка ми я бе пленила и заточила на Хаваите за десет години, където тя е добила популярност сред тварите там. Ако искаш ще остана и ще ти помогна, но ако не ме искаш се махам и ти ще останеш сам. В тази битка брат ти няма да успее да покаже потенциала си. Решението е твое! Но решавай бързо......................................................................................

Хааа ... няма ли край това ... искам малко спокойствие
*имаше много голяма разлика от преди няколко минути, но силите ми бяха дори по силни, след тази "супер нова" преди малко отключих още сила още "таланти"*
Хммм ... това ще е интересно
*размишлявах върху казаното то Ник; от всеки косъм се появяват още две*
И какво предлагаш да направим ... Изглежда грубата сила не помага
*седнах на близкия камък и зачаках, някаква брилянтна идея да го осветли*
Аз не съм често срещан хибрид, аз съм единствен по рода си

Реши да ме послуша.
-Както знаеш тя е паяк. А паяците се люпят в специално гнездо. На тези им остава още около минута. Щам се излюпят ще са гладни и ще започнат да плетат мрежи и да търсят храна. Предлагам да ги изчакаме да си изплетат паяжините и един от нас...-погледнах към него втренчено-...
-Аз? Защо аз? Аз искам да се бия!
-...да се престори на заблудена овца, т.е. да бъде примамка, а друг, т.е. аз да ги заловя докато се опитват да те оплетат в паяжината си. Ти трябва да отидеш, защото ти я уби, а та ще те иска. По точно ще иска сърцето ти, но за да го вземе трябва да изпълни ритуал....................................

*за мен нямаше проблем да съм примамка, и преди съм играл "заблудената овца"*
Няма проблем ...
*станах от камъка и се изтупах*
Направи всичко както трябва имаш цялото време на света
* и не лъжех, защото след потапянето в Стикс, тази доста ще се озори, за да ме довърши, а и тя видя една много малка част от силата ми, имам толкова много козове в ръкава си*
Нямате си и идея на какво съм способен ...
*за секунда стана непрогледен мрак, но след това веднага всичко отново се освети, нищо не се беше случило това отново го причиних аз, защото все още бях малко изнервен*
Съжалявам ...

Моментът на пълен мрак ме подсети за нещо...
-Брей, човек! Толкова много енергия отделяш. Скоро ще започна да я събирам и продавам на Черния. Знаеш ли колко твари ще искат да се заредят с енергия на божество.-усмивки озариха лицата ни.- Отпред имаше езеро нали?-лукава усмивка озари лицето ми.

*засмях се*
Продавай я ... Ако искаш да изтрепеш всички
*засмях се, но по друг начин*
Силата, която притежавам е и проклятие и благословия ...
*изведнъж се усетих че се бях изпуснал*
Никой друг на мое място нямаше да оцелее, затова съм избран да нося този товар
* усмихнах се*
Но силата си я бива ...
*засмях се*
Езерото е над нас

-Перфектно! И за двете теми на разговора ни. Извини ме за момент.
Бързо изчезнах. След миг бях на брега на езерото. Докоснах повърхността, рекох му няколко думи и изчезнах.
-Върнах се! Сега АЗ ще осветя малко, а ти се покрий с това.-измъкнах тъмно наметало от листа.-А ти, Дред, извинявай, но трябва да си в безопасност.-казах и той се вкамени, а после стана златен и изчезна................................