Катакомбите

First topic message reminder :

Това са страшните катакомби под училището където всеки, който е влизал до сега е намирал смъртта си

*усетих как нещо докосва езерото, с тази божествена кръв във вените си усещах всичко, което се случваше във водните басейни в света*
Не ми отива много, но щом казваш ...
*засмях се и се покрих с наметалото от листа*

-Е щом всички сме готови започваме. А да, забравих да кажа- паяжината е почти готова.- И ослепителна бяла светлина озари всичко.
Надявах се двете да са ослепени за поне две минути.
- Хайде Джас! Излез и тръгни бавно.-долепих се до ухото му, защото при липсата на някое сетиво Арахна усилваше другите.-Тръгни бавно и спокойно.-усетих как вече той чува мислите ми.- След малко те ще те видят и ще те хванат. Ще те залепят за паяжината с главата надолу. Едната ще те държи за краката, а другата ще те обвива в тъмна паяжина. За разлика от обикновената, нейната паяжина е заредена със специална магия изсмукваща бавно водата от тялото ти. Въпреки, че си посейдонов син тази магия ще ти влияе,макар и по-слабо. От теб искам само да мълчиш и да си стоиш спокойно, защото така ще я затрудниш. Тя обича непокорните. Всичко друго остави на мен.

*приближих се бавно към двете Арахни, и въпреки че ме протъркваха очите си ядосано, щом ме усетиха се извърнаха към мен с осезаемо нетърпение*
"Само да те светна аз не съм син на Посейдон, а откраднах негова кръв"
*казах тези думи в главата му и се отпуснах, а двете ме сграбчиха и започнаха да ме увиват в мрежата си; усетих леко гъделичкане*

Върнах се при езерото."Имам около две минути".Разперих ръце и затворих очи.
-Е бебчета! Да се позабавляваме!
Уникална сила се отприщи. Дърветата се огънаха, водата закипя, земята се разтресе, птиците излетяха и заграчиха уплашено, въздухът завибрира. Усетих как ставам все по-голям и по-голям. След миг нещо започна да гъделичка краката ми. Погледнах надолу и видях това, което трябваше да стане водата се превръщаше в море от паяци. Заговорих им:
- След миг ще ви извикам, сладури. Почакайте още малко. Ето ви и малко храна.-гласът ми бе по- дълбок от обикновеното.
Изведнъж се пропуках по шевовете и отново се превърнах в себе си. Всичко от мен се превърна в насекоми.
Слязох долу. Джас се справяше добре.
"Време е!"казах му.
-Арахна, скъпа моя изгоро! Помниш ли ме?
Тя ме погледна. И осемте и очи заблестяха. Усетих как залата се изпълва с паяци те преливаха и вече гризяха паяжините.
-Виждам, че си запознала с новата ми играчка.
- О! Твой ли е? Значи ще бъде забавно. Остава ми още малко и ще си го поделим.
- О не мерси! Излязох от тези води. Но можеш да вземеш моето сърце вместо неговото.
- Любов ли долавям?
- Наречи го както искаш!
- Е две е по-добре от едно, нали?-казаха двете в хор и се ми се нахвърлиха със скок.
-Сега, действайте! Всички!-изкрещях и погледнах умолително към Джас. Надявах се да знае какво да прави щом паяжината им падне върху мен и тях........................

* "тя може да умре само в паяжината си" тези думи бяха в главата ми, дебелата, гъвкава покривка се разпука и аз излязох от вътре коленичих на земята и направих магия за заключване и паяжината се сля със земята под краката ни и стана неунищожима защита, но и преграда тогава изведнъж се превърнах във вода и тялото ми изчезна, докато вътре в мрежата се появи ръката ми и издърпа Ник вън от "затвора" след което аз излязох от земята, очите ми бяха червени, но не бях ядосан и се владеех*
Е ... дойде време да използвам един от козовете си ...
*тялото ми се покри с огън и засиях като малко слънце след това започнах да вдигам температурата вътре стана към 4000 градуса а отвън се усещаше топлина, но не толкова голяма; след като паяжината се разтопи върху тях превърнах тялото си във вятър и охладих в края на този процес двата паяка приличаха на огромни статуи отвън де, отвътре бяха изгорели до най-малкия косъм*
Да се погрижим да не ни закачаш известно време ...
*тропнах силно с крак и земята под "статуите" се отвори и земните недра ги погълнаха*

Шоуто беше невероятно, но нямаше нужда от него. За пореден път се уверих, че той не е внимавал в час по митология.
-Справи се страхотно, Джас. Но можеше да минем и без свръхновата и урагана "Катрина". Между другото ти преди малко изпари над 70 тона вода под формата на паяци, а и аз щях да умра на косъм.- застанах пред него и му показах дълъг черен косъм.- На този косъм. Това е нейн косъм, който тя ми остави щом падна върху мен.... и издъхна. В случая "тя може да умре само в паяжината си" означаваха, че тя ще умре само и единствено в собствената си интрига, да се оплете в собствените си мрежи, както казват. И все пак съм ти благодарен, защото благодарение на теб успях да намеря ключа към следващите двери.-замълчах.- Ти каза, че не си полубог, а си откраднал от кръвта на Посейдон. Моля, разкажи ми как стана това, защото моя милост е доста озадачена... А после аз ще ти кажа нещо....-казах замислен, сякаш съм се отвял нанякъде.
.............

*докоснах косъма и го опърлих*
А колкото до това с водата можеш да си спокоен, езерото е отново пълно догоре ...
*усмихнах се*
Нали помниш онзи кратък момент на мрак преди няколко минути .... Онова го направил нарочно, смених себе си с клонинг, тъй като не бях сигурен дали планът ще успее ... аз бях ...
*посочих земята отдолу*
От там наблюдавах всичко и тъй като в езерото имам цяло село езеряни, които доста ме мразят, но това е друга история, та Мелиса се е погрижила, когато водата изчезне на нейно място да се появява нова
*засмях се*
Така имаме неизчерпаеми водни ресурси...
*седнах на един камък да си почина, защото вътре беше като фурна, щракнах с пръсти и вътре отново стана 16 градуса*
Така е много по-добре
*жегата изчезна и сега вече беше по спокойно*
Тази информация предпочитам да не я споделям ... тъй като може някой да се нарани, ще ти кажа само едно ... Нали знаеш че кръвта на боговете е златиста течносто, която унищожава всичко до, което се доближи, е аз успях да си открадна малко от бога на моретата ... Тя е смъртоносна, за всичко което не е чистокръвен бог и да я инжектирам в кръвта си можеше да доведе до моето пълно унищожение ... но по някаква причина оживях ... може би съм единствения и искам да си остане така затова не споделям с никого как съм се добрал ... Съжалявам но е така ...
*в ръката ми се появи една кама, прерязах вените си и оттам потече алено-червена течност със златист отенък, внимавах да не попадне по Ник и още повече да не успее да вземе от нея, веднага след потичането тя отново се прибра във вените ми и раната се запечата*
А, и със солидните количества демонска кръв, това нещо е като бомба съм закъснител, ако не е в тялото ми тя се самоунищожава веднага

Тайни! Все пак всеки решава колко откровен да е със спътниците си.....
- Въпреки, че не ми каза как си взел тази кръв, аз ще ти кажа това, което щеше да получиш като подарък. Ако случайно нещо се случи с Посейдон ти, както и другите му деца, можеш да оспорваш право да седнеш на трона му и да... правиш каквото поискаш, естествено в рамките на нормалното.- замислих се за момент.- А нека ти покажа и нещо друго.- събрах ръцете си в поза за молитва, после събрах пръстите си и започнах бавно да ги отдалечавам.- Това, което ще видиш не го е виждал никой друг! Внимавай какво ще направиш, защото са много крехки.- след миг започнаха да се появяват една по една колбички и епруветки, от които повече съдържаха златиста течност.Само четири бяха с различна течност.- Това са 10 стъкленици със божествена кръв. Както сам виждаш не всеки бог има златна кръв. Черната е на Хадес, а сребърната на Артемида. Тази, четвъртата, е на баба ми- Деметра- и има различен цвят в зависимост от много неща, но главно са щастието, любовта и няма да продължавам.Тя е една от най- опасните, заедно с тази на Зевс и Посейдон. А последната, която е като дъга- тя е на Ирида- доста слаба като богиня, но има кръв с интересни свойства.
Той ме погледна, после преброи стъклениците и пак ме погледна. Беше озадачен.
- А да, единадесетата е с моя кръв. Интересно нали. Много е странна откакто.................................................

Както ти каза, всеки има право да пази тайните си ... Ако не искаш да споделян нещо не го прави ...
*това, което той каза беше интересно, но не ме интересуваше*
Трона на Посейдон не ме интересува, нека го вземе някой, който го заслужава, аз не желая такова влияние над моретата ... може да съм жаден за магическа мощ и сила, но това е защото искам да съм най-добрия, а не защото искам да управлявам или да имам някакво надмощие над, който и да е .
*погледнах епруветките до една, но не ме интересуваха*
Не знам за какво ми ги показа, но нямам никакъв интерес към тях
*станах и се изтупах*

-Никакъв интерес! Добре, а ако ти кажа , че събирам кръв на специални като тях... и теб. Повярвай ми, въпреки, че имаш демонска кръв, която се самовзривява ,аз пак мога да си взема от теб. Мога дори да източа всичката ти кръв и с теб е свършено. Заплахите, които ще ми отправиш, ако смяташ да отправиш нищо няма да ми направят. а ако ги изпълниш само ще се изтощиш(макар и за няколко секунди) и ще ми дадеш възможност да разбера за още от слабите ти места.
Последвах го."Надувко! Мисли си, че може да ми вземе от кръвта. Колко е наивен!"помисли Джаспър.Реших да не му казвам, че съм в главата му... и че ми става все по-плосък и обикновен..........
-Що се отнася за ключа и това, което ми каза за твоята Мелиса, мисля, че е скрит там умишлено. Но защо? И какво пази ще ни стане ясно по- късно......А ти какво търсиш тук, ако смея да попитам?

Няма да ти дам кръв ... Затова ли дойде?
*засмях се и му отговорих в главата си*
"Знам че се намираш в съзнанието ми"
*кръвта си беше моя на никой нямаше да я дам*
А колкото до слабите ми места има само едно такова, може и да се досетиш за него, но само посмей да ги използваш срещу мен ... А колкото до изтощението, имам неизчерпаема магическа мощ, мога да я възпроизвеждам по бързо отколкото да я харча ... Но нямам намерение да се карам с теб ...
*така си и беше, тъкмо беше започнал да ми харесва*
Кажи ми за какво ти е моята кръв ... и ако това за което ти трябва си заслужава ще ти дам

"Нека първо да защитим съзнанието си...Готово! И да иска не може да дойде тук, защото сме прекалено далеч. Намирахме се(трите опаковки на една душа) на една поляна обсипана с цвета излъчващи благоуханни аромати. около нас имаше две реки, които бяха достатъчно бързи и дълбоки, че дори и Посейдон да не оцелее, ако влезе. Да му кажем ли? попита сегашната форма. НЕ! категорично и нетърпящо съпротива казаха другите две. Но защо? Защото това може да промени животите на много хора.отвърна мъдрецът. А и най-вероятно ще убие теб и ще трябва по цял ден да кисна сред обикновените!допълни и лукавия.Е добре!"
И се върнах на земята...
- Момче, кръв се краде или заслужава, а с твоя нрав едва ли ще си я заслужа. Защото да заслужиш нечия кръв ти трябва да го спасиш три пъти от смъртта и да се бориш с нея. И не, ти не си ме спасявал от нея, защото....-"Започнах да дрънкам много... ще му кажа"-... защото до известна степен аз съм смъртта. Моята кръв е особена оттогава. А ако си любопитен, другите ги събирам просто така... като колекция..............................

Ник нали разбираш, че не можеш да заключиш съзнанието си за мен ... Кажи за какво ти е кръвта ми ...
*това беше забавно, тоя наистина ли си мислеше, че има нещо специално в моята кръв; проста смеска между божествена и демонска кръв, в нея нямаше нито една капка от моята магическа сила, бях достатъчно умен, за да я отстраня от кръвта си, ако всеки си взимаше по малко от нея всеки път когато бях нараняван и да имаше нещо по специално в нея сега нямаше да съм единствен порода си; знаех че в момента той сигурно четеше мислите и по-добре така нека поне знае какво точно иска*
Колекция ... интересна колекция Ник

Взе да ми писва от безполезни разговори за кръв. Та аз не съм вампир , а обикновен човечец( ).
- Е ще тръгваме ли да дирим приключения???

* все още му нямах доверие, а моето лесно се губеше, за това за сега щях да играя по свирката*
Това тук започна да ми омръзва ... В тази скапана гробница не се случва нищо интересно предпочитам да изляза на слънчева светлина ...
*изчезнах*

"Това или е клонинг или слънцето има някаква връзка с него"мислите щъкаха в ума ми.
- Спри!-прошепнах аз и стена от енергия го спря на прага...............................................

Ти вред ли си ... Просто искам и отида в двора ... Знаех си че има нещо гнило в теб
*вече наистина се отегчавах, а исках малко да почина*
Аз се махам за теб не знам ...
*изчезнах без проблем*