Ривърдел - елфическия град

**Соларис Дредмастър** Пет Апр 11, 2014 7:26 pm

Града на елфите на Елронд. Едно от последните по рода си места на Земята.

**Соларис Дредмастър** Пет Апр 11, 2014 7:33 pm

Появихме се с леко "пук" насред една поляна. На няколко метра от нас имаше мост, който бележеше започването на земите на елфите, които бяха свещени и телепортирането беше забранено. Прокашлях се.
- Телепортиращото заклинание, което разработих по принцип работи перфектно, но все още не съм доиспипал груповото телепортиране затова може да имате леки болки в стомаха и главата, но те ще отминат.
Гандалф се засмя.
- Добре се справи. Аз лично се чувствам прекрасно.
Той тръгна бавно към моста, подпирайки се на жезъла си и ние го последвахме. Преминахме моста и когато преминахме в елфическите земи сякаш бяхме минали през някаква невидима преграда, тук се почувствахме по спокойни, дали това не беше някаква елфическа магия.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Пет Апр 11, 2014 7:39 pm

Телепортирането беше сериозно заклинание. Много магове използваха заклинания и дълги формули, за да го направят. Повечето имаха нужда от пълно съсредоточаване и хармония, множество символи или поне свитък, като мен. А Сол не го правеше толкова трудно. Беше като детска игра в ръцете му. На моменти бях благодарен, че не сме от двете страни на барикадата. Ако решеше да става зъл, нямаше да остави камък върху камък.
Красивият Ривърдел, градът на елфите стърчеше сред дърветата. Влиянието му се усещаше като лека аура на елфическа магия, пропита в стените му. Като привлечени към него, като мишката Рокфор от сирене, ние се понесохме нататък. Елфи от всякакъв вид и кройка ни посрещнаха. Не срещнахме нито дебели, нито стари елфи. По-скоро виждахме еднотипните елфи от списанията за плажни костюми и бельо. Изглежда Гандалф не идваше за първи път, защото беше тук щастлив, ухилен и доволен, като... като елф на дърво, честно казано. Доста се замислих, дали под всичките тези бради и коси няма остри уши. Но не мисля, че имаше конструкцията на елфите. Нито понасяше стареенето толкова добре като тях.

**Соларис Дредмастър** Пет Апр 11, 2014 7:55 pm

Въпреки че досега не бях посещавал този елфически град се чувствах като сред свой. Последните две години прекарани сред елфи ме бяха научили на техните обичай и традиции и въпреки че не познавах никого ми беше по-добре отколкото при джуджетата. Явно всички познаваха и обичаха Гандалф, защото отвсякъде се чуваха поздрави и името "Митрандир". Той не смогваше да поздравява всички, но пък им отвръщаше с усмивка. След като подминахме площада се запътихме към палата малко по отгоре на хълма, пред огромните порти вече ни чакаше Лорд Елронд, най-силен и велик сред елфите на планетата Земя. Той изглеждаше на не повече от 30 години, но дълбокият му пронизителен поглед и изражението на лицето му издаваха мъдрост и решителност, което го състаряваше малко. Когато се изкачихме по стълбите към портата и застанахме пред него на малката площадка пред палата той се усмихна и прегърна Гандалф като стар приятел.
- Митрандир, радвам се да те видя.
-Аз също, Лорд Елронд. Виждам, че всичко тук е наред. Напоследък дочувам нещо за нападения от орки.
- Да имаме си малко проблеми с тях, но успяхме да ги избутаме оттатък хълма и не след дълго ще се справим с проблема изцяло. Но кажи ми, стари приятелю, какво те води насам. Рядко идваш в Ривърдел и още по рядко, за да си починеш.
- Познаваш ме прекалено добре, стари друже.
Двамата си говореха като стари ветерани от войната видели се отново след 40 години. Ние не прекъсвахме разговора помежду им, но когато вниманието на Елронд бе привлечено към нас Гандал най-накрая се усети.
- Прости ми, напоследък съм взел да забравям. Това се братята Дредмастър. Момчето в черното се казва Иридиъс, а другия се казва Соларис.
- Светлина и Тъмнина заедно! Интересно ...
Елронд не каза нищо повече, ние се спогледахме, но не казахме нищо, въпреки че усещах, че Елронд продължава да ни гледа.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Пет Апр 11, 2014 8:09 pm

Навъсих се и ме засърбя да кажа нещо като "Ти кого наричаш светлина, бе, остроух цирков изрод такъв", но съгласете се, малко грубичко стоеше. Вместо това се поклоних, и за моя изненада и Сол се поклони. Обикновено не се покланяше, но сега имаше намерение да е учтив, на моменти се чудех дали Гандалф не го е сменил с някого.
- Ние идваме, като представители на расата си в помощ на вашия народ, Лорд Елронд - реших да добавя нещо от себе си на свой ред. Да не излезе, че не съм достатъчно учтив, а и за да не позволя на елфите да мрънкат, че когато най-много имали нужда, видиш ли, хората не си мръднали пръста.
- И ние, елфите от Ривърдел, оценяваме помощта... макар да не подценяваме силата ви, бихме предпочели да е по-... много бройна помощта.

**Соларис Дредмастър** Пет Апр 11, 2014 8:21 pm

Гандалф се подсмихна и потупа Елронд по гърба.
- Повярвай ми приятелю, лично гарантирам за тях.
Реших и аз да кажа нещо, за да не изглеждам като някой лабилен тъпак, който не умее да говори.
- Съжалявам за нахалството Лорд Елронд, но в случая важни са качествата на бойците, а не броят им. Каквото и да кажете, мисля че собственоръчно ще успея да ви опровергая.
Елронд се подсмихна.
- Определено не им липсва смелост, Гандалф, харесват ми. Нека влезем в дома ми, вие ще сте мой гости до когато искате.
Влязохме в палата. Не беше нещо особено, но ми допадна изчистения дизайн, който напомняше малко Барок. Всичко беше в кремъви цветове. Мястото ми хареса много. След като ни предложиха ядене, което се състоеше от медена пита и мляко, Елронд заповяда да доведат синовете му. След като двамата дойдоха той им заповяда да ни разведат из Ривърдел, докато той и Гандалф се съвещавали. Ние тръгнахме с момчетата, който на външен вид не бяха по стари от нас, но сигурно вече минаваха третото си хилядолетие. Допаднаха ми, бяха забавни, но също така и интелигентни.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Пет Апр 11, 2014 8:35 pm

Елронд беше пичага, макар да се държеше като сухар. На бас че в лека ризница и елфически меч, можеше да покаже нещо повече от сегашното си вирещо нос самомнение. Момчетата му обаче бяха сериозни на вид и малко нерваци, причината предполагам, беше, че от тях се очакваше повече от колкото от когото и да било в града. Наследниците на Елронд трябваше да са велики войни и водачи. А тези бяха малко анемични и бледи, характерно за елфите. Но се съмнявах, че анемичният им леко овчи вид щеше да ги спре да ни сритат, ако поискаха.
Единият, рус младеж почти сребрист на вид, се казваше Фюриън... Фурион... аве произнасяй го както щеш, все тая. Беше снажен с леко нежни черти, които по-късно щяха да се променят в орлови. Братчето му беше с по-червеникава коса вързана на опашка, по-ниско с една глава, и пред всичко - по-тясно в раменете. Името му бе Тиранде. Странно име, дори по стандартите на елфите.
Обиколката се оказа малко по-бърза от колкото очаквах - преди всичко, ни показаха две кръчми, единствените в града и направо ни натикаха на стрелбището за лъкове. Елфите бяха ненадминати в изкуството на стрелбата с лък и непременно сега щяха да ни показват какво могат. Децата обичат да се хвалят на някого с нещо, което са се научили да правят сами. А и това беше нещо като меренето на п*шки при мъжагите елфи.

**Соларис Дредмастър** Пет Апр 11, 2014 8:49 pm

Двамата стреляха умело и явно им доставяше удоволствие да ни показват на какво са способни. Явно не владееха магия затова се бяха отдали на стрелба и фехтовка. Не пропуснаха нито една цел. Дойде моментът, в който трябваше ние да стреляме, все пак трябваше и ние да покажем малко умения, за да не вземе самочувствието на двамата хлапаци да се вдигне прекалено високо. До сега бях стрелял с мъгълски оръжия, но само с пистолет и то два пъти. Можех и да изстрелвам енергия от ръцете си, но лък дори не бях хващал в ръце. Бях гледал как става и благодарение на добрата си визуална памет успях да запаметя стойката и начина по който се изпъваха тетивата за максимална сила и минимална умора. Сега на около 200 крачки от мен имаше три мишени, в които те се бяха целили предварително и окраските по опашките на стрелите им се виждаха точно в центъра и на трите кръга. Поех си дълбоко въздух и опънах тетивата. Не беше толкова трудно, стрелях и успях да я забия малко по встрани от техните стрели. Взех втора стрела и отново стрелях, този път стрелата ми беше напълно точна и уцели центъра точно в средата, като разцепи стрелата на единия от двамата братя. С последната и трета стрела реших да си поиграя, сложих я в тетивата, като и пуснах съвсем малко от моята енергия, което щеше да използва въздуха около стрелата като острие. Изстрелях стрелата , и този път уцелих центъра, с изключението, че стрелата разцепи диска на две и се заби дълбоко в дървото зад него.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Пет Апр 11, 2014 8:59 pm

Момчетата бяха учтиви и изръкопляскаха. Сол стреляше добре... и въобще не усети, че го подпомагах с една елфическа аура, която задействах тайно от тримата. Става дума за TrueShot Aura, умение, предавано от елфите много време и дори дългите години и дори вековете на друидско вглъбяване, не бяха накарали тези елфи, които познавах аз, да го забравят. Взех лъка на свой ред и се вгледах в него. Стрелбата с лък беше отлично умение, но аз не го бях правил от месеци.
Въпреки това се постарах. Аурата, както и добрия вятър ми помогнаха просто да нанижа мишената си. Постарах се да рзчитам на ръцете си и по-малко на магията си. После успях да го направя поне още 3 пъти. Но поддържах нисък праг на способности, прикривайки именията си. При Джаспър Спайдюд/Соларис Дредмастър беше разбираемо да е добър. От Иридиъс вече се очакваше да премине в сянката. И да бъде тайното оръжие.
Момчетата ни поздравиха, по-точно мен, а Соларис гледаха с обожанието на дебело американче, което гледа Тони Старк, Железния Човек. Подсмихнах се под мустак. Постепенно нещата си идваха на мястото.

**Соларис Дредмастър** Пет Апр 11, 2014 9:12 pm

След като шоуто по стрелба приключи беше време да се връщаме в палата където бяхме поканени да вечеряме заедно с Елронд и неговите деца, както и Гандалф. Преди обаче да дойде време за вечеря, момчетата ни показаха стаята, която беше отредена за нас с Дред. Помещението беше голямо и просторно, имаше две огромни легла, баня и тоалетна и огромна тераса. Преди да слезем ви взех един душ и облякох елфически дрехи, които бяха оставени върху леглото, което си избрах и като на магия ми ставаха. След цялата церемония по почистването и обличането дойде време да слезем в огромната трапезария на палата. Тям вече бяха Елронд, синовете му, едно момиче, което явно му беше дъщеря и Гандалф, който също си беше сложил нови дрехи.
- Добър вечер.
Поздравих и се представих пред девойката след това седнах от дясната страна на Гандалф и Дред седна до мен.
Елфите бяха прекрасен народ, но храната им беше ужасна. При никакъв случай не ядяха месо, дай им само хляб лембас и марули и могат да живеят щастливо. Та и вечерята се състоеше точно от това. Въпреки че те твърдяха че само една филийка от хляба лембас може да засити глада на най-огромния мъж за няколко дни, на нас с брат ми се наложи да изядем половината хляб, за да се заситим.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Съб Апр 12, 2014 1:31 pm

Елфите имат много положителни качества. От изкуство и война, до литература и магия. Но едно нещо много им куца. Кулинарията им се изчерпваше с мижави зеленчуци, понеже, видите ли, заради особения си религиозен статус, не можеха да ядат никакво месо и само ограничен брой зеленчуци и растения. За това се налагаше да направят Лембас. Лембас не засищаше, но убиваше апетита. Даваше сила, но не пълнеше стомаха. Ако прекалиш с него ходиш като моторетка през следващите осем часа, но пак си оставаш гладен. Това обяснява вида на елфите. Никой не е виждал дебел елф. Е, имаше много полу-елфи на запад, но те бяха просто дългучи с лееекичко заострени уши, които се оправдаваха с алергии към повечето видове материя, включително странни неща като прах или четни числа. Откачена работа.
Вечерята обаче беше предназначена за военен съвет. До колкото усещах, Гандалф нямаше намерение да се съветва с двамата братя, сиреч - нас. Той вече уреждаше разделение на силите, по плана, който скалъпих на две на три в джуджешката кръчмичка и сега направо разделяше хората на Елронд, сякаш самият той не можеше да си го направи сам, далеч по-добре. В крайна сметка се стигна до решение за разделяне на три фронта. Основната част от войската на елфите, под водачеството на самия Елронд, щеше да премине в настъпление фронтално. Два отряда от 12 души, десет елфи и двама човеци, щяха да нападнат от изток и от запад, имитирайки шпионска дейност и правещи минимални засади на този и онзи членове на 12тимата.
И трите групи, трябваше да действат както се очаква от тях, шпионите - да шпионират, а войниците - да воюват. Само имаше една промяна. Докато двете шпионски групи действаха, щяха да създават лъжлива система за информационен пренос, която имаше за цел да заблуди противника, че се готвят да нападнат от страни Некроманта и хората му и да го следят, предавайки сведенията за състянието на тяхната армия на Елронд и хората му. Но в действителност, Радагаст Кафявият, щеше да използва животните и птиците като реалната шпионска част, получавайки повече и по-подробна информация по-бързо, от колкото който и да е елф или човек или магьосник можеше да занесе на Елронд.

**Соларис Дредмастър** Съб Апр 12, 2014 4:52 pm

Разбрахме плана за действие от Гандалф и Елронд. Беше добре замислено. Всички щяха да вършат това, което им се отдаваше. Тъй като на Радакаст не можеше да се разчита за бой той щеше да ни снабдява с нужната ни информация чрез неговите връзки с животните. Ние с брат ми щяхме да бъдем от човеците в лъжливите шпионски групи. Двамата синове на Елронд щяха да са с нас.
- Добре, мисля че си изяснихме най-важното. Останалото ще обсъдим на място, първо трябва да видим какво е положението в Барад Дур. Доколкото знаем може още сега да изпразнят старата крепост и да ни измамят.
Изправих се от стола си.
- Ще, Ви, помоля да ме извините, Лорд Елронд, смятам да се отдам на съня.
-Да, мисля че ще е добре ако всички направите същото, наспете се, тук ще сте в безопасност, защото ние елфите нямаме навика да спим.
Всички последваха примера ми или поне нашата малка групичка състояща се от мен, брат ми и Гандалф. Аз и брат ми се отправихме към стаята си. Легнахме по леглата и аз зачаках брат ми да започне разговор.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Нед Апр 13, 2014 7:45 am

Затворих внимателно вратата и я огледах. Прилепваше плътно, но елфическият слух не биваше да се подценява. За това просто пренебрегнах ставащото наоколо и се насочих към постелята ни. Леглата бяха балдахинени дворци, които имаха завеси за завесите, така че да можеш да сложиш завеси докато си скрит зад завеси, йо. Седнах на ръба и се протегнах.
- Ние сега, аз не разбрах, ние ще не падаме ли или само ще се мотаем, за да изкараме акъла на Некроманта и другарчетата му?
Почесах се по ухото и и сгънах един крак, за да го обгърна с ръце. Идеята да съм просто примамка никак, ама никак не ме кефеше. Беше като да ти кажат, че само ще си седиш от страни и ще гледаш как другите вършат всичко. Ако бях някоя анемична девойка с уши като капачки за буркан, срязани на половина, номера можеше и да мине. Но нямаше да набият Дредмастър в задните редици.

**Соларис Дредмастър** Нед Апр 13, 2014 7:52 am

Бях се излегнал по гръб с ръце зад главата си.
- За момента трябва да се правим на примерни, когато пристигнем на бойното поле и вече не сме в полезрението на Гандалф и Елронд няма да се придържаме толкова до плана. единственият проблем, който можем да имаме ще дойде от синовете на Елронд, но мисля че ще се справим без да привличаме особено внимание към нас.
Обърнах се към Дред, който ме гледаше и също седнах на ръба на леглото.
- Мисля, че ще е най-добре ако се оставим да ни заловят по време на едно от разузнаванията, оттам става по лесно. Ако успеем да се измъкнем ще сринем Барад Дур до основи, но ще се наложи да действаме на сляпо, защото не знаем какво може да ни предложи Некроманта, все пак не съм Хари Худини.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Нед Апр 13, 2014 7:59 am

Стрелнах го с поглед и се подсмихнах:
- Ти не си даже Хари Потър. Не знаем дали са все още в Барад Дур. Като нищо може утре да осъмнем с някой от тях кеснал на входа. Тия момчета не си губят времето.
Изправих се и закрачих из стаята. Не можех да се успокоя. А и спането не ми беше силна страна. В крайна сметка причината беше недоволството, което всеки изпитва, когато работата опре до битка със създания от Немъртъв вид. Ти го заколиш, то продължава да те гони. Премислих ситуацията и реших да не прибягвам до излишни заклинания. От двамата аз бях този, дето уж спазваше правилата.
- Не знам дали събарянето на крепостта им е толкова добра идея. Все пак не забравяй, случая с Мелиса и пирамидата на слънцето.

**Соларис Дредмастър** Нед Апр 13, 2014 8:30 am

- И ти си прав. Може да не са там, но що се отнася до унищожаването на крепостта, каквото и да направим ако се стигне до там, че да ни заловят оная съборетина ще падне. Преди хилядолетия е била на хората, тогава се е наричала Минас Вертиг и е била част от кралството на Гондор, но е била завзета от орките и преименувана на Барад Дур, но след това биват отново изгонени, а крепостта е оставена на милостта на стихиите и сега е просто една разпадаща се стара крепост, единственото, което не се разпада са тъмниците и подземните тунели. Ти да не смяташе, че е като кралството на джуджетата?
Подсмихнах се и също се изправих, отидох до вратата на терасата, която беше отворена. И все пак беше доста топло и задушно сигурно имаше някаква елфическа магия над цялата местност. Стоях зад тънкото перде, през което се виждаше целия град. Не ми се налагаше да спя всяка вечер, можех да не спя цяла година, но после трябваше да си отделя един месец само за спане, за да мога да функционирам отново както трябва.
- Случаят ми се струва познат, но не мога да се сетя за какво става въпрос, бил ли съм изобщо там?
Говорех за случая с Мелиса, за който Дред спомена.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Нед Апр 13, 2014 8:57 am

Поклатих глава:
- Предполагам, че е било дворец на хората преди това, нали? Голям номер си свия с тия техните пръстени, да знаеш.
Преглътнах и подхванах:
- Преди да дойдеш в Йохай, бяхме само аз, Мелиса и Ариана Дъмбълдор, преди да я избие на Сантяговщини. Понеже е свързана със Зевс, Мел имаше доста извратени представи за това, че трябвало, видиш ли, да се разпростре религията на Олимп колкото се може повече именно в Африка. Не се получи точно както го мислехме, защото Ра не се потриваше. Основният му Храм - Пирамидата на слънцето, беше като трън в очите на Мелиса и Зевс. Тя направи нещо като поход, за да срине пирамидата. За сриване, срина я, но се оказа, че жреците са ѝ свили не по-малко мръсен номер. При експлозията, из въздуха плъзнал кехлибарен прах, който обгарял магическа енергия. Тя щеше да изгори, барабар с нас двамата с Ариана, ако тогава не вдигнах Divine Shield-а си. Сега не знам дали е доба идея, да я сриваме сграда, която може и да се окаже бомба със закъснител.

**Соларис Дредмастър** Нед Апр 13, 2014 9:07 am

- Напълно прав си, но ако се стигне до бой вътре в крепостта не зависи от мен дали старата съборетина ще падне. Затова ако искаме да предотвратим това, ще се наложи да изкараме от там всички орки заедно с Некроманта на полето пред крепостта, а това няма да е лесно. Въпреки че е стара и събаряща се, крепостта пак си остава крепост и е по-добре да си в развалина, в която имаш някой предимства отколкото вън на открито.
Обърнах се към него и го погледнах, корема ми започна да къркори. Въпреки всичко хляба Лембас не беше най-доброто ястие за подрастващи магьосници. Щракнах с пръсти и в стаята се появи маса, отрупана с храна. Имаше всичко и най-важното ... МЕСО. Седнах на единия стол, който се беше появил заедно с масата, направих знак на Дред ако иска да се настани на другия. Не го изчаках да седне, а директно започнах да хапвам, беше толкова вкусно. Когато преглътнах едно доста голямо парче месо се обърнах към него.
- Разбирам за Мелиса, тя е глупава, но какво точно те е подвело по нейният акъл?

**Irridius Ar. Dreadmaster** Нед Апр 13, 2014 10:59 am

Вдигнах рамене и огледах масата с известно пренебрежение. На него винаги му идваше всичко на готово. Започвах да се чувствам като Локи.
- Отговорът е прост. Когато някой се втурне да преебава жестоко магическия баланс на света, само защото неговия или нейния тати е брадат хахавелник, който лашка цялото си семейство, за всеки случай идваш да видиш какво не е наред. А и нали помниш че тогава нещо се бях заплеснал по нея.
Погледнах навън. Елфите се мотаеха наоколо с фенери и свещи. Приличаха на група попаднали в тъмното серсеми. То те си бяха серсеми. Трябваше да се готвя за много тежко пътешествие. Елфите не бяха злобни, но тяхната гордост често вадеше по-неприятните им страни. Щяха да се фукат, че могат да яздят по-добре от нас щяха да шепнат на конете си и да използват времето, през което си почивахме, за да се катерят по дърветата и да прегръщат стволове.

**Соларис Дредмастър** Нед Апр 13, 2014 11:31 am

След като се наядох, се изправих и щракнах с пръсти, масата изчезна. Отново отидох пред вратата на терасата и се загледах в елфите.
- Да спомням се онези времена ... всъщност, като се замисля и двамата сме били влюбени в нея по времето когато бяхме в Йохай. Все още си спомням как ме разиграваше, а аз и се връзвах.
Подсмихнах се и огледах града. Нито един елф не спеше целият град беше оживен, но не вдигаха прекалено много шум, явно за да не пречат на съня ни, който ние предпочитахме да отбягваме когато наистина не се налагаше да спим. Успях да видя и двамата синове на Елронд, който явно бяха успели да избягат от двореца и сега се вмъкнаха в една от кръчмите, ако изобщо можеха да се нарекат така. Елфите не пиеха в никакъв случай за тях алкохола беше порок, който размътваше съзнанието ти и те пристрастяваше. Затова за тях думата кръчма беше място където се събираха да пеят своите песни и да споделят ловни и бойни истории.
Но това не ме интересуваше особено, сега се бях замислил за любовта и за елфката, в която бях влюбен, въпреки че любовта ми не бе споделена.
- Ако само беше тук ...
Едва изрекъл тези думи осъзнах, че мисля за глупости точно преди настъпването на сериозен военен поход. Разтърсих глава и се загледах в далечината.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Нед Апр 13, 2014 12:04 pm

Вдигнах глава, като шамаросан.
- Кой да беше тук? Мелиса?
Облещих се идиотски в него, преди мозъкът ми да загрее, че не ставаше дума за нея. Бяхме в град на елфи, а и Соларис не беше от хората, които ще седнат да пренебрегват чувствата си, особено когато наоколо всички елфи му напомняха за Ванеса, елфката за която ми говореше.
Аз бях по-прагматичен. Бях се влюбвал и ме бяха ритали в корема толкова време, че разменях любовните въздишки за едно хубаво ядене и цел в живота. не ме разбирайте погрешно, не бях сляп за красивото и женственото, но чувствата отминават, времето си лети. Човека, който те обича сега, ще умре, без да спре да те обича, а ако спре... е, не е голяма загуба. Поне за него.
Сега се омърлушвах. Чувствах се толкова кух, празен. Сол беше получил много, както по рождение, така и сам. Беше от красивия тип мъжаги, дето момичетата им се лепяха като луди. Зелени очи, кестенява коса, която без поддържане го даваше доста спретнато, леко се къдреше. А мен ми бяха дали противната коса баща ни, свещеника от Съсекс и телосложението на Ам-Гъл. Ако не бяха очите на майка ни, щях да се подложа на пластично заклинание.
- Ванеса, а? - подхвърлих с леко дрезгав глас.

**Соларис Дредмастър** Нед Апр 13, 2014 12:21 pm

Подсмихнах се.
- Да ... Ванеса. Интересно е как винаги изкача в ума ми, а дори не знам дали е все още жива.
Този въпрос ме мъчеше от както бях напуснал елфическото село при демонското нападение. През цялото време от тогава постоянно се успокоявах с факта, че тя беше превъзходен войн, но не можех да бъда сигурен тъй като не бях видял нищо с очите си, и въпреки че тя не ми обръщаше внимание аз продължавах да мисля за нея.
- Но нека не мисли сега за нея. Тя сигурно се е оправила сама.
С тези думи исках да приключа тази тема и същевременно да се успокоя.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Нед Апр 13, 2014 12:34 pm

Наведох глава и вдигнах рамене.
- А защо не питаш, главо? Аз брат ли съм ти или летяща чиния.
Завъртях очи. Сол имаше много положителни качества, но си беше единак. Да беше питал, аз самия знаех поне две проследяващи заклинания. А дори не се бях постарал да уча за магьосник-разузнавач.
- Ние сме на сред елфически град, нещо като столица на елфите. Питаш да ли я познават, те ти се усмихват тъпо, ти ги биеш, те ти казват. Така правим цял живот, защо да променяме схемата, която работи десетилетия на ред?
Отворих прозореца и зашепнах тихо заклинание. Чу се пърпорене на криел и едно бухалче с адски кисел вид кацна на пръста ми.
Вдигнах животинчето до носа си и зашепнах. После го пусна и то си запърпори нанякъде с вид на недоволно дете, което си пратил до магазина.
- Ето, просто като фасул. Сега чакаме да донесе новини, което може да отнеме ден или два. Ти сега отивай да спиш, че утре ще ни карат да се мъкнем на на майната си за нема нищо.

**Соларис Дредмастър** Нед Апр 13, 2014 12:57 pm

Подсмихнах се.
- Благодаря, братле. Добре че си ти!
Отидох до леглото си и легнах, затворих очи. Още дълго се въртях буден, но накрая успях да поспя няколко часа преди да се съмне и преди Гандалф да нахълта в стаята.
- Добро утро. Още ли не сте станали?
Аз се събудих и протрих очи сънено, погледнах към Дред, явно и той беше дремнала няколко часа.
- Ставаме, спокойно, за къде си се разбързал.
Изправих се и влезнах в банята.
- За къде съм се бил разбързал!? Имате един час преди да тръгнем към Барад Дур. Явно ще пропуснете закуската.
Той затвори вратата след себе си и ние се заехме да се обличаме. След половин час слязохме в трапезарията където отново имаше хлаб Лембас. Изядохме по една филийка, колкото да не обидим елфите и след още половин час станахме от масата и излязохме от палата. На площада се бяха събрали около 3000 елфи, 1000 щяха да останат в града, за да го пазят от нападение. Най-отдолу на стъпалата имаше 5 коня. По един за всеки от петимата ни. И тъй като аз, брат ми, Гандалф и синовете на Елронд бяхме от лъжливите разузнавачески групи, не ни се налагаше да се бавим с основната част от армията, а директно бяхме разпределени в групички по 12. Аз, брат ми и Фюриан бяхме в едната групичка, а Гандалф, малкия син на Елронд и Беорн, който чакаше на моста извън владенията на елфите бяха в другата. Тръгнахме веднага.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Нед Апр 13, 2014 1:22 pm

Стана леко сборичкване, в резултат на което хората в групата, ако въобще можеш да наречеш Беорн човек, но да кажем- всички не-елфи, бяха отделени в нещо като балони от празно пространство. Елфите изглежда си оставаха расисти, независимо, че ние отдавна бяхме зарязали глупотевините зад гърба си.
След около час, на почти разсъмване, трите групи се разделиха. Тиранде, малкият син на Елронд, беше разпределен при нас с Джаспър, докато големият, който познаваме като Фюриън, настояваше да бъде при Беорн, заради някакъв бас, или обещание, или бог знае какво, понеже елфическия ми е поръждясал.
Трите групи се разделиха, като Гандалф и групата му препусна към изгрева, а моя милост и братчето се втурнахме в обратната посока, докато стигнехме границите на Мраколес, след което щяхме да вием отново на север и да караме докато стигнем друга точка, от където поемахме на изток към крепостта. Гандалф и групата му щяха да направят обратното и щяхме да се затворим около Барад Дум като клещи. Препускането скоро приключи. Ако бяхме с редовна човешка армия, щяхме да тичаме поне няколко часа, но елфите говореха със своите коне и се грижеха за тях, за това намаляха темпото. Скоро просто си се влачехме спокойно и малко скучно по поле, равно като тепсия от хоризонт до хоризонт. Напомняше ми за Байфрост.

Sponsored content

Ривърдел - елфическия град

Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град