Ривърдел - елфическия град

**Соларис Дредмастър** Пет Апр 11, 2014 7:26 pm

First topic message reminder :

Града на елфите на Елронд. Едно от последните по рода си места на Земята.

**Соларис Дредмастър** Нед Апр 13, 2014 1:37 pm

Имахме още двеста мили на езда на север докато достигнем края на границите на Мраколес. Яздехме през равното поле, елфите явно не бяха доволни от факта, че трябваше да ни се подчиняват, но нямаше как ако искахме начинанието ни да успее. Преди две години и мен ме гледаха така, когато онези от министерството ме тупнаха в селото и казаха "Този недораснал престъпник ще живее с вас, докато не се поправи!". Вярно беше, че елфите си бяха расисти, те не мразеха определен тип хора, те мразеха всички хора, защото според тях сме прекалено тъпи и податливи на чувствата ни същества, а и след нашето появяване на тази земя им се е наложило да се преместват и да ограничават районите си, за да не се влиза в контакт с нас. Само синът на Елронд, беше сред нас, явно предпочиташе нашата компания пред тази на събратята си. Самият Елронф беше един от малкото елфи, които имаха приятели човеци. Навярно при Гандалф нещата не стояха по този начин, защото хората от града много го уважаваха и обичаха, докато ние двамата бяхме двама непознати човешки магьосници и отдалече си ни личеше, че сме "потенциално опасни".

**Irridius Ar. Dreadmaster** Нед Апр 13, 2014 2:34 pm

Със озадачение гледах елфите. За първи път в историята на шоубизнеса виждах нещо, което не хареса не само мен но и самия Сол. Той беше като надеждата на отбора, както се казва. За разлика от останалите елфи, обаче, един като че ли ни приемаше. Тирандчо, момче със завързана на опашка рижава коса и лека ризница от митрил, се беше домъкнал, за да се лепне от страната ми, където нямаше Джаспър. Момчето се огледа и заговори за първи път, от както се бяхме запознали. Беше оставило преди това по-големия си брат да говори.
- Не се обиждайте - промърмори то, сякаш за да не го чуят останалите, - Просто елфите сме народ със голяма гордост.
Голяма гордост. Кой говори така? Обърнах се към момчето и се усмихнах приятелски:
- Не се притеснявай, аз съм свикнал да ме гледат така. Виж на Соларис ще му е малко трудно.
Килнах глава към него, при което брат ми се ухили детински, а Тиранде отвърна с лека и плаха усмивка.

**Соларис Дредмастър** Нед Апр 13, 2014 5:16 pm

Тиранде беше пич. Прекалено скромен и срамежлив за елф, но пък точно това ми харесваше с него. "Горделивите" за нас щяха да видят защо хората не сме за изхвърляне. Не обичах да пътувам в голяма компания, защото при евентуална битка аз и брат ми трябваше да гледаме всички, за да не умре някой, а беше достатъчно трудно да се грижим сами за себе си, а и с тези клоуни из нас.
- И мене не ме бърка ... когато бях в селото на елфите пак ме гледаха така, поне първите месеци.
Подсмихнах се и огледах местността. Слънцето тъкмо щеше да залезе.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Нед Апр 13, 2014 5:42 pm

Примигнах озадачено.
- Чакай, искаш да ми кажеш, че не група а цяла раса не те одобрява?
Ухилих се и го ръгнах с лакът:
-Личен рекорд, а?
Двамата избухнахме в смях, а самия Тиранде изглеждаше притеснен и несигурен, но определено едва ли му харесваше да говорим така за собствената му раса. Прокашлях се и познах да ровя из ума си:
- Много време мина от както имах работа с елфи. Ашенвейл, елфическия дом, който посетих аз, беше дълбоко в горите на Нова Зеландия. Та, те говореха за елфите като за деца на земята. Аз мислех, че джуджетата са децата на земята.
Тиранде изглежда намери нещо ново, което да ги привлече вниманието му и да го изтръгне от притеснения му вид на ритнато куче.
- НИе сме деца на земята, така както дърветата са деца на пръстта. Джуджетата са деца на скалите, но ти знаеш това, щом си говорил с Древните. Аз не вярвах, че те ще се появят заради човек. те са говорили само с бащата на моя баща.
Елфите не произнасяха имената на мъртвите. Те смятаха,ч е с това привличат вниманието на душата на починалия. За това казваха неща от типа на "Този, който е син на онзи, който бе съпруг на тази, която беше сестра на този, който беше някога крал".

**Соларис Дредмастър** Нед Апр 13, 2014 5:59 pm

- Поне първите месеци не ме одобряваха, после станахме като братя. Но тук още не ме познават, но ще имат време да осъзнаят защо точно сме тук с теб.
Потупах брат си по рамото и му се усмихнах. Тиранде също се усмихна явно се радваше да се намира в наша компания.
- Вие сте прекрасен народ, Тиранде, падате си малко расисти, но пък сте справедливи и мъдри същества.
Момчето се усмихна и сякаш се изчерви, но се направих че не обръщам внимание.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Нед Апр 13, 2014 6:14 pm

Дръпнах главата си рязко назад и направих гримаса:
- Брато, леко с изразите. Елфите не са фашисти.
Пъхнах два пръста под носа си и вдигнах ръка, на което Соларис, или беше по-точно сега, Джаспър, се разхили с пръхтене като каруцарски кон.
Тиранде леко се присви на седлото си и се навъси:
- Хората винаги ли се смеете толкова често?
Стрелнах младежа с очи. За първи път в историята, някой казваше, че аз се смея прекалено много. Все пак се ухилих, за да не му висне носа отново:
- Не се шашкай, Тирант, син на Елронд. Ще видиш, че ние всички сме различни. Елфите имат една и съща емоция непрекъснато. За това имате тъмни и светли елфи. А хората са по малко и двете. За това нашият избор ни определя. Не всеки, който убива е зъл, както не всеки, който лекува и спасява е добър. Малко е трудно да се обясни. Ще го видиш на практика.
Погледнах Сол. Какво ли щеше да стане по-късно с нас? Можеше днес да се бием за елфите, утре да сме зли. Хората се променяха ужасно бързо.

**Соларис Дредмастър** Нед Апр 13, 2014 6:25 pm

След като успях да овладея смеха си погледнах сина на Елронд с лека усмивка.
- Не се безпокой, Тиранте, ни хората сме странни същества, в повечето случай и ние не можем да разбираме другия, но това не ни пречи да се усмихваме. Вие елфите сте толкова официално настроени, че понякога забравяте просто да се посмеете. Трябва да се научиш да се усмихваш и да се смееш по често.
Момчето ме погледна леко притеснено, но си лепна една фалшива усмивка, от която ме напуши на смях, но успях да се овладея и не се издадох с нищо. Погледнах напред вече в далечината се виждаше къде дърветата започваха да оредяват, не след дълго щяхме да стигнем северните предели на гората и да поемем отново на запад. В умът ми отново се пови образа на възлюбената ми, която навярно не мислеше за мен. Това хем ме натъжи, хем ме разсмя. Подсмихнах се леко, но после спрях и погледнах двамата явно не бяха усетили безсмисления ми смях.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Нед Апр 13, 2014 6:45 pm

Гледах изпитателно Тирант. Звучеше като държач за стари гащи. Но елфите имаха и по-странни имена. Илидан, Майев, Найша.... А как ли се казваше тази на Сол? Но нещо в това момче ме притесняваше. Беше по-дребен с поне глава от другите елфи, но се изравняваше с дългучи като мен и брат ми.
- Честно казано очаквах пътя да е по-дълъг... - започнах сочейки дърветата.
Тиранде се втренчи в дърветата после се ухили. Имаше малко широчка усмивка. Някак не естествено женствена и нежна за мъж, дори да е елф. Навъсих се. Напомняше ми на онези корейчета, дето Мерилин ги лепеше из спалнята си, когато един път влезнах там да крада мастило и пергамент.
- Това не е Мраколес. - поклати глава елфът, - Това е само малка гора. Ще починем там за да може конете да отдъхнат на сянка. Зефир ми изглежда притеснен. Слънцето не му се отразява добре.
- Зефир?
- Конят на брат ти. Кръстихме го Зефир, като вятъра, защото не е бърз, но е много тих.

**Соларис Дредмастър** Нед Апр 13, 2014 6:55 pm

Погледнах добичето, което ме носеше и наистина не изглеждаше много добре. Пояздихме още малко и спряхме в сянката на гората, за да отдъхнем, когато станах от коня той се отдръпна встрани и падна, умря.
- Явно оставам без кон.
Подсмихнах се, щракнах с пръсти, земята дръпна коня в себе си и по този начин му устроихме погребение. Взех един мех с вода от единият от елфите, който не се зарадва когато го поисках, но и не ми отказа, изсипах малко на тревата и отново си направих кон. Отново беше бял с русолява грива.
- Този се казва Слънчев Лъч ... ще разберете защо.
Подсмихнах се и върнах меха на собственикът му.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Нед Апр 13, 2014 7:24 pm

изгледах като треснат конското погребение и новата поява. Елфите също. Изглеждаха, както би изглеждал японец, ревностен защитник на чаената церемония, на когото покажеш Нескафе.
- Какво, в името на провисналия ляв крачол на Хесциба Гърбавата, направи?
Посочих новия кон.
- Имаш късмет, че имаме само 12 елфи с нас. Иначе щяха да ни линчуват. Ако се разчуе за твоето правене на сурогатни животни, Гандалф пръв ще ни погне. Виж сега - елфите са като индийците, когато работата опира до коне. Сега как ще им обясня, че видите ли, ние правим коне да растат от земята.
Тиранде изглежда не се притесни, само махна с ръка.
- Уменията и фокусите на човешките магьосници винаги са ни впечатлявали. Но Зефир беше стар кон...
- Я, чакай, чакай - вдигнах ръка пред носа на елфа, - Първо, не ме прекъсвай, когато се карам на брат си. И второ и по-съществено - за чий бяс сте дали на брат ми престарял кон?

**Соларис Дредмастър** Пон Апр 14, 2014 5:10 pm

- Какво толкова се притесняваш? Да не би да искаш да ходя пеша още 100 мили на север и после още 300 на запад? В момента няма да се съобразявам с манталитета на ...
В този момент видях Тиранте, който се поддаде иззад гърба на брат ми и млъкнах. Погледах с леко виновен и ядосан поглед.
- Извинявам се, че избухнах, обещавам да не се повтаря и обещавам да не правя повече сурогатни животни.
Качих се на животното и подканих останалите да стават, за да продължаваме. Тръгнахме отново на път през степта, отново разделени на две групички. Кончето беше превъзходно, беше изключително бързо и издръжливо, а не като Зефир, не казвам, че животното не беше хубаво, но спрямо Слънчев Лъч беше като патка с един крак.
Яздехме бързо на север, докато не взе да се смрачава, не знаех какво да правим, за това спрях и изчаках всички да се струпат около нас.
- Какво ще правим? Продължаваме или ще правим бивак?

**Irridius Ar. Dreadmaster** Пон Апр 14, 2014 6:00 pm

Замислено огледах горичката. Нямаше кой знае какво значението, дали ще прави такива животни. Елфите вече и без това не ни одобряваха, а да правим живи същества от нищо си беше като ядене на шунка пред мюсюлманин.
-Сега ще почакаме малко. Елфите не искат да пренасилват животните. Гандалф не иска и да се движим с различно темпо, за да можем да се появим и от двете страни на противниковата крепост.
Огледах се и се прокашлях:
- Освен това мисля, да направя малко подготовка. Да подготвя малко защити и да прегледам пътя напред. Ще ми трябва малко време за това.

**Соларис Дредмастър** Пон Апр 14, 2014 6:07 pm

-Нямаш проблем, имаш цяла нощ.
Подсмихнах се. Наредих на два елфа да вземат конете и да ги завържат навътре в гората. След като единия се върна. Разположих постове от по двама души: един край конете, един в началото на гората, защото решихме да направим бивака навътре ако случайно нещо мине по същата степ през нощта да не ни забележи, а елфите бяха превъзходни в промъкването и шпионирането. Постовите щяха да се сменят през 2 часа и половина, първият пост щяха да поемат два елфа, които изявиха желание, а край конете оставих онези двамата, които ги бяха и вързали. С останалите се заехме да направим бивак. След като приключихме и напалихме малък огън, който пушеше едва забележимо, но предоставяше топлина и светлина.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Пон Апр 14, 2014 6:22 pm

Сол винаги се е грижел за материалните неща. Докато той подготвяше защитата, аз можех да се съсредоточа на фронтално ниво. Има множество начини да се следи дадена територия. Вуду-вещерите от Африка, например, правеха специални пръти с око на върха, които оставяна на различни места из територията, която обитаваха. Елфите поставяха различни птици, предимно нощни, да бдят от някое дърво. Хората предпочитаха различни сложни на вид устройства, които прикрепяха на главите си, докато очите им не заприличваха на чинии. Некромантите пък ползваха сенките на принесени в жертва свой служители.
Реших да действам по-простичък начин. Седнах на земята с кръстосани крака и извадих от вътрешния си джоб кристално кълбо, точно каквото толкова харесваха хората, които искаха да видят бъдещето си. Протегнах ръце над него и произнесох заклинанието си:
- Tu autem absit videns duos gradus contigit, longe visus.
Около кълбото затанцуваха златни искри и територията ни започна да се отразява в кълбото. Започнах да изследвам наоколо, когато попаднах на черни петна. Някой се придвижваше насам, но се беше прикрил със силно заклинание, защото не виждах нищо освен черно петно на сред пейзажа. Махнах на Сол да дойде да го види.

**Соларис Дредмастър** Пон Апр 14, 2014 6:31 pm

Запътих се към брат си и погледнах в кълбото.
- Мамка му ...
Казах съвсем тихо. Обърнах се към елфите, които бяха насядали около огъня и им направих знак с ръка да угасят огъня и да да заровят цепениците и въглените. Може да не ни харесваха, но бяха много изпълнителни. Отидох по постовите и им казах, че ще се наложи да се качат в короната на едно дърво и да наблюдават оттам, като изрично им казах да ако видят нещо да не издават присъствието си. Когато се върнах в бивака, всичко беше перфектно разчистено, че дори не се забелязваше, че е имало някой тук. Отидох отново при Дред и положих ръка на рамото му и станахме невидими.
- Тук ли ще останем или ще се присъединим към дългоухите ни приятели?
Елфите вече се бяха изпокрили както им бях казал.
- Тук има шанс да ни стъпчат или да ни усетят ако имат добър магьосник сред тях.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Пон Апр 14, 2014 6:38 pm

Потрих нос и почнах да филосовствам.
- Гледай какъв е номера. Те се прикриват, следователно са ни усетили. Което е обяснимо, защото твоята аура е като слънце, - на бас че всеки магьосник на континента знае, че си тук. Е, не е Австралия е толкова голяма работа де... но да го кажем така - ако започнеш да се прикриваш, остатъчната магия, ще създаде представа, че си още тук. Тогава малка група от нас - по-точно ние двамата, ще се промъкнем до там и ще им пръснем задниците.
Прокашлях се.
- Не се притеснявай за мен. Моята сила се е прикрила в твоята сянка. А сега ще можем да ги изненадаме. За това се приготви.
Станах и си прибрах кълбото. Щях да си го пазя, щеше да ми е нужно от сега нататък доста често. Тиранде, младият елф, който нещо ни се беше лепнал като гербова марка, се присъедини веднага със мрачното изражение на обречен. Причината предполагам беше, че искаше да се срещне с чудовищните гадове, който се мотката из кралството на Елронд... въобще в елфическа територия.

**Соларис Дредмастър** Пон Апр 14, 2014 7:06 pm

- На континента?
Изгледах сякаш бях изял развален бон-бон. Чудех се да се радвам ли или да откачам.Въпреки че се намирахме на открито започна да ме лепка клонстрофобията.
- Защо по дяволите не знам? Трябва да взема да използвам магия за прикриване по често.
Съсредоточих се и успях да спра потока на сила и да го прикрия. Направих знак на Дред, че съм готов да тръгваме и започнахме да се промъкваме пеш нататък. Използвахме прикритието на гората, но се придвижвахме бавно, за да не ни усетят нападателите.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Пон Апр 14, 2014 7:16 pm

Тримата оставихме лагера зад гърба си. Денят преваляше а елфите се мотаеха наоколо с недоволен вид. Щяха да пропуснат боя, само за да разберат, че са били прецакани да бъдат примамка, ако чуждия магьосник използваше същ магия за далечно наблюдение като мен.
Оказали се извън пределите на лагера, ни се бяхме втурнали, по крака, в оказаната посока. Когато пристигнахме до определеното място, групата настъпваше срещу нас. Преди да успеят да реагират, Тирант, славният син на Елронд, беше почнал стрелба. Едно от впечатляващите умения на елфите е способността да стрелят с до три стрели на веднъж, разделени от пръстите им във ветрило образна атака. Ние с джаспър се хвърлихме с мечове върху противника, когото не различихме добре в тъмното. Но миризмата и звуците бяха познати: Орки.
- Който убие по-малко - черпи останалите в Ломидол! - ревнах, за да стресирам допълнително орките наоколо.

**Соларис Дредмастър** Пон Апр 14, 2014 7:27 pm

Миризмата на орки така ме тресна в носа, че за малко да забравя, че се намирахмее на сред бой и за малко да си платя за грешката с главата си, но успях да се отдръпна точно навреме. Когато блокирах потока на силите си, буквално се оставих без прилив на сили и сега стартирането нямаше да е лесно, за това се биех като мъгъл с меч, но след няколко минути успях да усетя отново прилив на магически сили във вените си и се зарадвах, защото с мъгълски бой и номера не го докарахме до никъде, а само успях да съсека два орка и да раня 3-4. Очите ми просветнаха и сякаш стана още по тъмно, вече дори луна и звезди не се виждаха цареше пълен мрак. В дясната ми ръка Зевс се наелектризира, а в лявата ми се появи огнен камшик. Изобщо не чаках покана, хвърлих се в центъра на армията от орки и по този начин внесох смут в редиците им и започнах да ги коля, сякаш бяха прокажени животни, на които беше отредено да бъдат избити. Всеки орк, който попаднеше под меча или камшика ми си отиваше моментално. По едно време започнах да губя самообладание и на лицето ми се лепна лунатическа усмивка в тип Жокер. Започнах да се хиля като умопобъркан и тялото ми се обгърна в огън, буквално бях вътре в пламъците, но ми нямаше нищо, продължавах да се хиля странно, някои биха казали и страшно
Бях влязъл в разгара на битката, посегнах и изкарах от единия си джоб Посейдон. Трябваше да се спра.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Вто Апр 15, 2014 3:42 pm

Клането, предизвикано от Сол, се разрази малко по-силно от очакваното. Да си призная, на мен не ми дойде в повече от другите гадории, които сме правили. Но не можех да кажа същото за Тирант, който спря да стреля и само прекрати стрелбата.
Сред редиците се появи силно сернисто-жълто сияние и един орк, облечен в парцалива, може би черна, роба се изниза напред. Стискаше светещ череп, много моден аксесоар в редиците на орките. Познах първото му заклинание, с което хвърли оранжево и ръждиво сияние върху Сол... или сега малко Джас... за да го забави. Познах го веднага, беше Cripple. Беше обаче несвойско за орките да ползват некромантски проклятия. Пусна второ на един от своите, едър мъжага с меч, по-дълъг от мен. Това си беше Unholy Frenzy, стандартно некромантско заклинание. Още едно умение, което орките не ползваха. Оркът нададе рев и се хвърли в атака, докато над главата му се образуваше нещо като малко облаче. Това облаче щеше да го направи направо звяр, като електрическа резачка с остриета, но щеше да го изцежда и може би убие ако се прекаляваше с употребата му. Подсиленият орк се хвърли върху отслабения Сол.

**Соларис Дредмастър** Вто Апр 15, 2014 4:00 pm

Ръцете ми натежаха а погледа ми се премрежи, докато някакъв полудял орк с любов към анаболите летеше към мен с пълна пара. Мозъкът ми изключи и паднах на колене като чучело на конци, на което му бяха отрязали конците като ненужна кукла. Идваше ми да заспя, но не можех да се откажа, но от друга страна сякаш ме мързеше и да се опитам да избягам. Оркът вече беше на няколко метра от мен, усещах как желанието за живот ме напуска, а имах още толкова сили, ... оставаха не повече от 10 крачки, затворих очи и си помислих "Какъв шибан начин да си отида от този свят! Мислех, че ще е в някоя епична битка след като съм победил злодея." ... пет крачки, вече предвкусвах смъртта. Тогава към орка полетя дъжд от стрели. Синът на Елронд го целеше с цели пет стрели на веднъж и изпъваше тетивата и стреляше по-бързо отколкото автоматична пушка. Оркът падна точно пред мен, мъртъв, а аз се строполих до него. Все още бях жив, но тялото ми беше парализирано,очите ми бяха полузатворени, чувах всичко около мен, но не можех да реагирам. Със сетни сили успях да направя същото заклинание както с коня пред няколко часа и сега земята ме "погълна", за да не ме убият безпомощен като някакво краставо куче. Въпреки че предпочитах да остана на бойното поле и да помогна на брат ми и Тиранте не можех да направя почти нищо, но накрая успях да го измисля. Започнах да изпускам бавно магическа мощ от порите на тялото си и я пращах на брат ми. Надявах се, силата ми да му помогне.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Вто Май 06, 2014 8:28 am

Ужасен от ставащото аз се втрещих, загледан в ставащото. Сол да не го хванаха колики? Обезумял от страх, за брат ми и за потенциалната атака, Аз се хвърлих върху ненормалния орк. Вещерът им, който държеше нещо като жезъл или просто овчи череп на пръчка, пусна срещу Тирант някакво кълбо от пламъци. Инстинктивно посегнах към заклинанията, които познавах, за да се притека на помощ на елфския принц.
- Tu autem et elapsum est aequalis duobus remissionis, glacies, armaturam!
Заклинанието се втурна напред като три сребристо бел змии. Бяха духове, превъплътени в чиста, студена като ледник енергия, която би убила жив човек, затворен в нея... но сега щитът се сблъска с огненото кълбо и не само че предпази елфа от изгаряне, но и не го замрази до мозъка на костите му.
Внезапно усетих разликата. Влудяваща, всепоглъщаща опъваща нервите до скъсване сила. Енергията премина през пръстите ми като електрически заряд, сякаш ме бяха застреляли с шоков пистолет. НО вместо да стегне мускулите ми на възел, то сякаш ги разтегли, умът ми потрепери и сякаш изчезна за миг.
- Art of veneficus, ultimum remissionis, lumen de morte!
От пръстите ми се оформи зарево от червена, нажежена до бяло на места и назъбена от волтови дъги енергия. Вдигнал ръце напред, аз избълвах мълнията. Само че се оказа не насочена напред мълния, а лъч, широк поне колкото ствол на дъб. Заклинанието пръсна право напред, помитайки не само вещера, но и цяла линия в страни и зад него. Сякаш бях стрелял с оръдие.
Ушашавен аз можех само да се сдържам, едвам успявайки да издържа на напрежението.
- Соларис... - изпъшках към земята пред себе си.- Спри...

**Соларис Дредмастър** Вто Май 06, 2014 8:36 am

Какво по ... Какво се случваше там горе. Чрез специално заклинание успях да видя какво се случваше и брат ми се тресеше сякаш някой го беше треснал със светкавица, а Тиранте хвърли лъка си и забърза към него.
Едва тогава се досетих какво се случваше и спрях да изпращам енергия към Дред. Той сякаш се поотпусна, а аз отново се върнах на повърхността и въпреки че оркския шаман вече не беше сред живите, аз все още се чувствах ленив и почти нямах желание да се движа. Успях да седна и се отпуснах в това положение като постоянно се клатех ту наляво, ту надясно.
Мозъкът ми работеше на пълни обороти, но тялото ми изобщо не ме слушаше.Опитах се да кажа нещо, но през устните ми едва се процеди някакво гъргорене сякаш бях някакъв трол.

**Irridius Ar. Dreadmaster** Вто Май 06, 2014 8:53 am

На колене на изпепелената трева, стиснал раменете си с ръце, се тресях като лист на вятъра. Имах чувството, че някой ме е прал в турбо машина за миене. Ако те хвърлят гол и настинал в машина за миене на на автомобили, сигурно така ще се чувстваш. Постепенно се заокопитвах и вдигнах очи към Джас. Около него все още се въртеше леко оранжавеещо сияние. Този орк не беше долна манджа и ни спипа неподготвени. Непростимо и недопустимо. Поне орките се бяха омели. Сега сигурно си трошаха краката да търчат да докладват на водача си, че има един магьосник, който е издухал половината от тях с един изстрел. По-добре да си мислеха, че съм аз, вместо знаят, че Сол е тежката артилерия. За това беше и ефектния плащ.
Вдигнах ръка и направих символ във въздуха, прошепвайки еднa от молитвите за премахване на проклятия.
- Dryadalis qui arte sacerdos, duos gradus contigit, discutere amet.
Просветна нещо бяло, последвано от пиюкащ звук, като от гасене на стар телевизор, преди да изчезне ефекта напълно от брат ми.
- Ти така ли се чувстваш през цялото време? - проговорих с пресъхнала уста. - Как можеш да понесеш всичко това и да ходиш и говориш и даже да се смееш? Аз имах чувството че съм бръкнал с вилица в контакта.

**Соларис Дредмастър** Вто Май 06, 2014 9:02 am

Крайниците ми се отпуснаха и успях да се изправя на крака. Краката ми бяха все още леко вдървени, но и това щеше да отмине. По принцип в такъв момент бих се подсмихнал, но сега не беше нито времето, нито мястото. За това си предадох по сериозен вид и се огледах, нищо не беше останало от орките.
Обърнах се към Дред.
- До сега не ми се случвало нищо такова ... винаги се чувствам добре.
Отидох до брат ми и го потупах по рамото, като попих и остатъчната енергия, което го тресеше.
- Сега трябва да се чувстваш по-добре.
Погледнах Тиранте и го прегърнах.
-Благодаря ти, Тирант ... ако не беше ти сега може би нямаше да съм тук.

Sponsored content

Ривърдел - елфическия град

Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град

Re: Ривърдел - елфическия град